Поезия – да споделим любимото си стихотворение

  • 14 893
  • 183
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 12 128
Дамян Дамянов - " Прощално"

Разминахме се като две планети,
две светещи космически тела.
В живота ми така и не дойде ти.
Ела поне на мойта смърт, ела.

Ела, в деня, когато ще си ида,
сред множеството, дето ще гълчи.
Вдигни свещта високо да я видя
да не умра с отворени очи.

Ела, дори и от далече
свещичка ти ми запали.
И посади ми ти над гроба цвете,
да не растат над мене тръни и бодли.

И ти ще дойдеш, но ще бъде вече късно
ще почивам аз в гроб студен.
Ще целуваш букви вместо устни,
ще прегръщаш кръста вместо мен.

Как искам ти да ме прегърнеш,
сред тези мраморни цветя!
Не се мъчи ти да ме върнеш,
заровил пръсти във пръстта!

Ела при мен!

# 181
  • Мнения: 3 959
Кой с тяло от камък, кой с тяло от глина,
а аз се сребрея и светя!
На дело — измяна, на име — Марина,
аз — тленната пяна в морето.

Кой с тяло от глина, кой с тяло от кости —
под гробните плочи почиват…
Аз в морския купел съм кръстена — после
във полета свой се разбивам!

През всяко сърце и през всякакви мрежи
аз ход своеволен проправям.
Не можеш — виж тези къдрици небрежни! —
от пяната сол да направиш.

В гранитните ваши нозе разпиляна,
с вълните възкръсвам и светя!

Да бъде нетленната весела пяна —
високата пяна в морето!

 

23 май 1920
Марина Цветаева

# 182
  • Мнения: 114
АКО МЪЛЧИМ

Ако аз мълча сега , когато
този беден свят пищи от глад ,
знай, мълчанието не е злато,
а предателство към този свят.

Ако ти мълчиш сега, когато
този свят на себе си е роб,
знай, бездушието не е злато,
а проклятие и то до гроб.

Аз искам винаги да е така,
когато времето въпрос задава,
да вдигне всеки по една ръка,
наместо две, които се предават.

Ако той мълчи сега, когато
този свят е сякаш без душа,
знай, предателството не е злато,
а измислена от нас лъжа.

Ако всички си мълчим, когато
някой ни остави без мечта,
знай, страхът не означава злато -
златна е единствено честта.

Евтим Евтимов

# 183
  • Мнения: 1 593
Ray.Of.Sunshine благодаря! Едно от най-хубавите стихотворения споделяни в темата.


Къде е?

Половин луна изгрява над горите,
другата й част сега
къде е?
Може би зад облака е скрита?…
Продължава тя над мен да грее,
но — наполовина,
ах, наполовина,
само с половина добрина,
с половин душа мълчи отсреща.
Тъй прилича на жена,
от която някой
е откраднал
нещо.

Евтим Евтимов

Общи условия

Активация на акаунт