Да се оплачем... 2024

  • 1 987 623
  • 30 883
  •   1
Отговори
# 17 295
  • Мнения: 5 056
   Ан Мари, сега прочетох на колко е "детето" - колкото моето голямото "дете". Моля, не го приемай като някаква критика, но доста е големичка за подобни гевезелъци. Сама да си намери решение. Аз и на малката, 15-годишна, не бих се връзвала. Ако ще. Ако не, да се оправя сама. Пък да тръгна да резервирам билети на голям човек... Обратното е по-скоро у нас - "Я намери и запази един билет на мама за тази дата, че по-бързо се оправяш от мен с разните му приложения. Ще разчитам на теб!".
Дано не се обидиш, добронамерено го пиша. 

# 17 296
  • Washington,USA
  • Мнения: 2 196
Днеска пак ме ядоса майка ми, обаче сега покрай ръката не го мисля толкова. Отидох да ѝ помагам. Носих разни неща, навеждах се...в някакъв момент съм се навела и чичо ми бил в близост и после като останахме насаме едни странни физиономии и ми подхвърли да съм внимавала как се обличам и пред кого съм се навеждала. Бях с подобна много дълга, широка пола.
Това, за мен, е коментар на човек, който не е с всичкия си. Прави впечатление, че никога не е правила проблем за дрес кода на мъжете в семейството.



# 17 297
  • на Мелмак
  • Мнения: 12 167
Аз не повръщам, но ми става лошо и като се возя и като шофирам, ужасно е.
Лоши шофьори, нахални, тарикати има навсякъде. Ние доста пътуваме и съм се нагледала. Най-ме дразнят комплексарите. Имаме две коли, едната е голям Жиб, другата е една от малките бръмбита. С голямата си шофирам спокойно, даже предимство ми дават, даже и да нямам, с малката е кошмар, засичат ме, избутват ме, взимат ми предимство, с нея очите са ми на 8,а ми е много удобна, особено за паркиране. Тъпото, но факт.

Последна редакция: ср, 24 юли 2024, 21:28 от etty775

# 17 298
  • 🌊
  • Мнения: 1 298
Оплаквам се, че търсех мир, но отново сама се прецаках един вид.
Кандидатсвах за една академия, където реално ще надградя знанията си за една от задачите си на работа (отделен въпрос, че пак сама се предложих да я правя). Тя се провежда от август до ноември и е по грубо 2 часа всеки ден.
Да, ама Чебурашка реши и да ходи на немски, и за там ме одобриха. От септември и така една година, два пъти седмично по 2 часа.
Отделно, че трябва все пак някакво време да прекарам с Чебурашкин.

Та се чудя дали грубо 3 месеца да плюя кръв, защото бях решила повече да не правя така и да нося 100 академични дини под мишница, но пък реално са неща, които биха ме дръпнали много напред професионално.

# 17 299
  • Мнения: 5 056
Оплаквам се, че търсех мир, но отново сама се прецаках един вид.
Кандидатсвах за една академия, където реално ще надградя знанията си за една от задачите си на работа (отделен въпрос, че пак сама се предложих да я правя). Тя се провежда от август до ноември и е по грубо 2 часа всеки ден.
Да, ама Чебурашка реши и да ходи на немски, и за там ме одобриха. От септември и така една година, два пъти седмично по 2 часа.
Отделно, че трябва все пак някакво време да прекарам с Чебурашкин.

Та се чудя дали грубо 3 месеца да плюя кръв, защото бях решила повече да не правя така и да нося 100 академични дини под мишница, но пък реално са неща, които биха ме дръпнали много напред професионално.


   Според мен, напиши си на едно листче плюсовете и минусите. Обикновено, все една от графите наклонява везните. Ако тежкото натоварване е за три месеца само, издържа се. И повече се издържа, но човек се демотивира, понякога. Прокоментирай и с Чебурашкин. Ако тръгне да те спира - слушай го с половин ухо Simple Smile. Ако каже - тук съм, зад гърба ти, послушай го с двете.

 
Скрит текст:
Докато пиша това, котката падна от масата. Тя е сляпа, качва се на стол, а от стола - на масата. Сега мъжът ми си издърпал стола назад, тя скочи от масата на стола, но го няма. Но, котка е, падна, поотръска се, не се преби. По някакъв странен начин видях аналогия Simple Smile.

# 17 300
  • Мнения: 15 454
Ако е само за 3 месеца, ако мъжът ти те подкрепя, ако си млада и тези неща ще са ти полезни кариерно- скачай, броени дни бързо минават.
Ако си на 45-50 и нямаш амбиции да растеш в работата пък карай по полека. Не те “ познавам” форумно че дам по- конкретен акъл🤣❤

# 17 301
  • Мнения: 5 422
Чебурашка зависи от мотивацията, от житейските ангажименти, от възрастта ти и дали имаш помощници на някои от тези фронтове😉
Аз имам моя теория, че човек от 20 до към 35 г може да носи много дини под една мишница т.е.това са най-силните му житейски години.
Мисля, че ще се справиш, все пак са три месеца- късмет🍀

# 17 302
  • Мнения: 3 109
За мен летвата е 40-45 години, амбициозен човек може много да се развива, стига да прецени и има възможността.

# 17 303
  • Мнения: 11 845
Прецени дали при 8-9 ч работен ден + 2 ч академия + 2 часа немски + време за самоподготовка ще можеш да учиш, работиш и запомняш/прилагаш новостите пълноценно.
Човек се възстановява по-бързо след физическа умора, отколкото след психическа.

Някои шофьори в България при вида на жена с определена марка кола, започват да се пробват да си показват тарикатлъка и простотията. Тъпо, но факт. 

# 17 304
  • Мнения: 371
Тръгнах да пиша в " как премина днешния ден " ама той направи си е за тука.
Днеска уж денят ми върви по план, всичко навреме и изпълнение, обаче ми е такова едно смотано. Много гадно се чувствам, за гадни и неприятни неща си мисля, натрапчиви мисли.
Чоглаво както някой му викат, а не знам на какво се дължи...защо ми се разваля деня и настроението , не знам , но не мога и да го променя ми тъпо ми е и ме дразни..

# 17 305
  • Мнения: 5 121
Днес и моят младеж ми " вдигна кръвното". Поради грешна информация в интернет, изпуснал автобуса за София и решил, че ще хваща нощния влак, в 3 през нощта. А утре в 9 организирано заминават за Пампорово. Ядосах се, че отлага за последния момент, накрая ми писна и му казах " Достатъчно си голям, оправяй се и ако нещо се обърка се сърди на себе си". Размисли де и всеки момент очаквам да ми се обади, че се е прибрал в общежитието.
Спомням си, когато беше на 18г едно негово кошмарно, нощно пътуване към морето. Между двата вагона, върху сака, влака претъпкан. Май беше второто му пътуване с влак Сега опит има, но казва, че е много неприятно да се разправя с хората, когато има запазено място, а е заето.

# 17 306
  • Мнения: 5 056
Утре ще вземам племенницата от дневна занималня, защото е при майка ми сега, а майка ми е на зъболекар. Дотук добре, нормални семейни отношения.
   Племенницата е малка, изключително палава. Тип "тасманийски дявол" Simple Smile. Много трудно за гледане дете. Обичам я много, дете на сестра ми е, но рядко съм се ангажирала да я гледам. Не ми е по силите.
   Майка ми поела ангажимент да я гледа за по седмица, вече за втори път това лято, защото родителите й са заети. Но нямала вече сили, каза.
   "Поговори си със сестра ми - посъветвах. Или с мъжа й. Каквото каза на мен, кажи на тях."
   "Ама как така! Аз на вас съм помагала и вашите съм гледала! Трябва и тази внучка!"

   Така е, много е помагала с моите, но е била на друга възраст майка ми. Не е справедливо и не е по равно, но е така.
  Чудя се сега, аз ли да говоря със сестра ми...

Последна редакция: ср, 24 юли 2024, 23:45 от Clotilde

# 17 307
  • под тепетата
  • Мнения: 11 267
Ами след утрешното ти прекарано време, сподели със сестра ти, че на теб ти е трудно да се справиш с това енергично дете, а майка ви как се справя, идея си нямаш. Кажи и, че се притесняваш и за двете.

# 17 308
  • Мнения: 27
Не мога да ви изчета, а за писане пък изобщо не ми остава време.  Детето е при баба си на вилата от 3 дни (за първи път, на  8 години е и не се е отделял от нас). Сега хем се оплаквам, че  не се сеща да се обади, хем се радвам, че се забавлява и не му липсваме. И вместо да свърша нещо, аз цял ден с приятелки се мотам.

# 17 309
  • Мнения: 6 016
Оплаквам се, че търсех мир, но отново сама се прецаках един вид.
Кандидатсвах за една академия, където реално ще надградя знанията си за една от задачите си на работа (отделен въпрос, че пак сама се предложих да я правя). Тя се провежда от август до ноември и е по грубо 2 часа всеки ден.
Да, ама Чебурашка реши и да ходи на немски, и за там ме одобриха. От септември и така една година, два пъти седмично по 2 часа.
Отделно, че трябва все пак някакво време да прекарам с Чебурашкин.

Та се чудя дали грубо 3 месеца да плюя кръв, защото бях решила повече да не правя така и да нося 100 академични дини под мишница, но пък реално са неща, които биха ме дръпнали много напред професионално.

Аз съм по-възрастна, предполагам, от теб, плюс част от “дините” които нося изобщо нямат пряко отношение към кариерното ми развитие, а освен тях нося и дини свързани с работата ми и все още се справям, но понякога изпушвам. Аз бих се пожертвала, щом ще дръпнеш много професионално и го искаш. Три месеца нищо не са.
Другият вариант е ако е възможно да отложиш немския за да не се засичат. Действай!

Кло, чувала си казвам ти дъще, сещай се снахо. Не може ли да и кажеш “без да и казваш”. Да и подскажеш, че на майка ти ѝ е трудно. Завърти го към операцията на очите.

Общи условия

Активация на акаунт