Ами в интерес на истината, последните дни не беше толкова зле. Даже в събота ми беше адски приятно навън. Но да, започва се отново от днес.
- Публикувана: 1 ян. 2024, 00:11 ч.
- Последно мнение: 31 дек. 2024, 23:52 ч.
Да се оплачем... 2024
Ходихме при мама и тати. Преди можех да шофирам по 5-6 часа без да усетя, ходила съм служебно отиване и връщане до Варна в един ден, а сега се прибрах смазана и много уморена. Там беше адска жега, около 40 градуса. Мъжът ми много им се зарадва. Тръгваме си и той й казва - Пак ще дойдем 
, ама и той се умори, може би жегата ни умори. Беше приятно, най-вече защото няма това натягане, когато кажем, че ще идем, ние още от тук мислим да станем рано, да тръгнем навреме, тя към Враца почва да звъни къде сме, а то пътя като е затворен си е тегаво през селата, все пак не е магистрала. А мама, зарадва се де, тя ме беше ядосала, та не й бях говорила до вчера около 3 седмици някъде, и тя само проучваше ситуацията през сина ми - Майка ти още ли ми е сърдита? Аз, ако трябва да съм честна й се бях ядосала, но не бях чак сърдита, ама щом си го мисли, реших да й е за поука и покрай многото задачи просто не ми се говореше.
, ама и той се умори, може би жегата ни умори. Беше приятно, най-вече защото няма това натягане, когато кажем, че ще идем, ние още от тук мислим да станем рано, да тръгнем навреме, тя към Враца почва да звъни къде сме, а то пътя като е затворен си е тегаво през селата, все пак не е магистрала. А мама, зарадва се де, тя ме беше ядосала, та не й бях говорила до вчера около 3 седмици някъде, и тя само проучваше ситуацията през сина ми - Майка ти още ли ми е сърдита? Аз, ако трябва да съм честна й се бях ядосала, но не бях чак сърдита, ама щом си го мисли, реших да й е за поука и покрай многото задачи просто не ми се говореше. 
Не, Цвет, откакто я имат около 19-20 години останахме един единствен път с преспиване и то аз не спах, не обичам да оставам на къщата, страх ме е от всичко, че някой ще прескочи и ще ни нападне, че змия ще влезе чисто мои ненормални фантазии, но ако помните съм споменавала, че мечтая за вила 
. Те иначе са модерни, сложиха си един климатик преди време, сестра ми им сложи още един, имат си баня и вътрешна тоалетна, интернет, мама става рано и си работи по градината до към 8, после отива за хляб и на кафе с такива като нея, като напече се прибира и седи на сянка и на интернет цял ден и следобед пак излиза да се занимава из градината, готвят си, с комшийки се отчитат коя какво е свършила.
Те му предлагаха да остане, ама той не пожела, ако останем всички ще остане, но сам не иска, като тръгнахме обаче обещава - "Пак ще дойдем!"
. Те иначе са модерни, сложиха си един климатик преди време, сестра ми им сложи още един, имат си баня и вътрешна тоалетна, интернет, мама става рано и си работи по градината до към 8, после отива за хляб и на кафе с такива като нея, като напече се прибира и седи на сянка и на интернет цял ден и следобед пак излиза да се занимава из градината, готвят си, с комшийки се отчитат коя какво е свършила.Те му предлагаха да остане, ама той не пожела, ако останем всички ще остане, но сам не иска, като тръгнахме обаче обещава - "Пак ще дойдем!"
Няма как да го уважа като я виждам, че се уморява. Тати е инвалид, само където се движи и не е на легло. Има няколко инсулта, трудно говори, нищо не може. Искам да не се уморяват и да си живеят старините спокойно.
Коте, на нея това и е спасението. Ако го няма това, много по-бързо ще рухне.
Поне вие взимате продукцията. Така и тя ще е щастлива.
Поне вие взимате продукцията. Така и тя ще е щастлива.
Баща ми беше болен от Паркинсон. Натоварването по двора удължи с години качествения му живот. Майка ми е на 84 и също се натоварва с грижи по двора. Те я поддържат. Освен физическото здраве, има и психическо такова. Ако ги обиждате с отношение тип "Вие не разбирате, аз знам по-добре", няма да ги накарате да се чувстват добре. "Пътят към ада..." и т.н.
Не им отнемайте усещането да се чувстват добре и полезни. Това не е грижа за тях.
Не им отнемайте усещането да се чувстват добре и полезни. Това не е грижа за тях.
Миленака, ние не сме настояли да насее райхграс, а да насади колкото й е нужно. Като е по-малко пак ще има и работата ще е наполовина. Не сме й забранили нищо да не сади, а колкото й трябва. Ела да видиш есен какво става със зелето - с чували го раздава, защото се е родило и няма какво да го прави
blackcat6, масовото хората на село го правят това. Те са свикнали по този начин да живеят и това за тях е начинът да бъдат полезни. Няма да я убедиш да седне на едно място и да гледа в пуста градина. А това че раздава, също е нормално на село. Сега ясно е, че едни се възползват, но иначе какво и предлагаш на майка ти? Да хвърля произведена продукция, да се пребива да затваря всичко в буркани? Особено ако вие не ходите и взимате от плодовете и зеленчуците.
Оплаквам се, че след малко съм на зъболекар и не знам с каква сума пак ще олекна за този проклет зъб.
Оплаквам се, че след малко съм на зъболекар и не знам с каква сума пак ще олекна за този проклет зъб.
Няма как да го уважа като я виждам, че се уморява. Тати е инвалид, само където се движи и не е на легло. Има няколко инсулта, трудно говори, нищо не може. Искам да не се уморяват и да си живеят старините спокойно.
Преди години, когато дъщеря ми беше малка, в продължение на няколко години бях “съдия” в един национален конкурс по журналистика с научна тематика. Аз оценявах доколко научната част е фактологична; друг оценяваше журналистическата част, а трети член на журито бе представител на публиката. Всичко това безплатно, разбира се. След работа четях статии, гледах видео, слушах подкаст. Тогава дъщеря ми ми каза “ не разбирам защо го правиш, като не ти плащат”.
Вчера и зададох същия въпрос, защото след работа, репетира по час-два, през уикендите и повече, за мюзикъла и разбира се, никой не и плаща.
Защо го правим? Защото имаме нужда. Дъщеря ми има нужда да твори, като танци и музика са и начина. Аз обичам да ангажирам мозъка си, а майка ти - да посади нещо и да го види как расте.може да се изморява физически, но пък психическото и здраве явно има нужда от това.
Черно коте, майка ми прави същото. Така е преценила, това я кара да се чувства добре, уважавам избора й. Да, мога да настоявам да намали темпото, но знам, че това ще я накара да се чувства зле психически и оттам и физически ще стане по-зле. Затова предлагам и дотам, не настоявам.
На дядо ми девиза беше "Залудо работи, залудо не седи" Тоя човек с любов държеше мотиката, чудила съм се понякога не се ли уморява. Разбирам ви какво ми казвате, само пак да кажа нямаме против това да се занимава и да си произведе, но не в количества за няколко къщи, смисъл много й е голяма градината, може поне наполовина да намали.
Вчера ми набра 3!!! вида патладжан - бял, лилав и шарен Родил се е
Вчера ми набра 3!!! вида патладжан - бял, лилав и шарен
Родил се е