Да се оплачем... 2024

  • 1 987 588
  • 30 883
  •   1
Отговори
# 17 325
  • Швейцария
  • Мнения: 2 731
Рави, и аз ти съчувствам, много ти е тежко. Кураж и сили ти пожелавам. Пиши тук, споделяй, ще ти олекне поне малко.

# 17 326
  • Мнения: 29 563
Рави, трудно, много трудно се живее в такава ситуация. Опитвай се ден за ден да вършиш каквото трябва, за да не залиташ в мисли и лоши очаквания. Никой не знае какво го чака, дори за утре не сме сигурни какво ще ни поднесе животът. Разбирам те, аз на стрес никак не мога да издържам, но се е налагало. Моят начин е ден за ден. Днес да се справя, а утре ще му мисля утре.

Мини, не се сърди на сестра си. Тя така би постъпила/ може би би скрила за да не тревожи майка ти, но ти си имала нужда от майчината топлина и подкрепа/ Различни сме, не го е направила с лошо, сигурна съм

# 17 327
  • Мнения: 3 317
И едно от моите деца е трудно за гледане. Родителите ми не са първа младост и колкото и да ми се иска да го дам за известно време, за да поемем и ние глътка въздух почти не им го оставям. За мен е по-важно те да са добре.
В изключително труден момент съм.

Ох, Рави, толкова много ти се струпа наведнъж. Пожелавам тик физически и морални сили, за да се съхраниш. Освен да ти изпратя виртуална прегръдка и кураж, с друго не мога да помогна в момента….
И аз се присъединявам към тази подкрепа! Ще се справиш ravi!
Моето дете е гледано предимно от татко. Баба я бях взела в апартамента да го гледа 3 дни, когато беше тригодишен. Всичко беше обаче изчислено - ММ приготвя закуска, излиза в 8 ч за работа, аз се прибрам в 13,30 ч.Как заварвах хола, като се прибера от първа смяна се досещате. Шефът казваше, че на 3 г.и на 82 г все на един акъл били. Свекърите не са имали желание да помагат с гледането.
Незнам какво да посъветвам Кло. Може би, така майка й си има компания, макар да се изморява от ангажимента.
Оплаквам се, че имам много ангажименти преди нощната смяна.  А на работата не е леко.

# 17 328
  • Мнения: X
Благодаря на всички за подкрепата, наистина ми помогнахте да се почувствам по-добре. Simple Smile

Като допълнение - нищо му няма на бебето, яде, спи, ака, гушкаме се, плаче после ме гледа любопитно (все едно ме вижда). С баща му си го гледаме и му се радваме, а за падането - вече осъзнаваме, че е първото, но няма да е последното, разбира се ние продължаваме да правим всичко възможно да го опазим живо и здраво.

Ясно е, че трябва да се внимава с дете на всякаква възраст. Но при положение, че виждаш, че човека допуснал грешка е мега психиран и на ръба на нервна криза е доста неуместно да го караш да се чувства още по-зле, при положение, че си е осънал грешката. Първо дете + млада майка... няма кой да ти помага и сте сами с таткото - комбинацията не е никак лека. За това благодаря на всички, които се включиха с успокояващи коментари, именно от това имах нужда. Simple Smile

Към Lana Gatto / Само да вметна, че педитъра, който го прегледа дори не видя крайниците дали им има нещо, добре че мъжът ми й я помоли да провери. Аз лично няма да се възползвам от бъдещите услуги на тези специалисти, радвам се, че има хора, които са доволни от тяхното обслужване. Simple Smile

Последна редакция: чт, 25 юли 2024, 08:52 от Анонимен

# 17 329
  • Мнения: 5 422
Рави сърдечни прегръдки и сила😥
Човек разбира колко е безсилен в такива тежки житейски моменти, намери някаква опора- някой физически да те прегърне, рамо на което да се опреш, да поплачеш...
Кло аз съм за варианта да поговориш спокойно насаме със сестра си. Моята майка стана баба на 40+, на 50+ и на 60+ . Първото беше моето, но тя не го е гледала освен когато съм била на очни и тогава се координираха с ММ или баба. За последния племенник обаче вече към 70 г, а той в детската градина, но се оплакваше, че много и тежи. Въпреки това не е отказвала, но за протокола да кажа, че се грижеха двамата с татко и живеят в къща, тааа много зависи и от другите обстоятелства в картинката😉
Аз сега също помагам за внучетата на ММ( майките са в майчинство), но те ми ги оставят за през деня, а в момента както ме боли кръста директно ще си кажа, че не съм в състояние да поема отговорност.
РВ88 сега  спокойно и повечко внимание , че тепърва ти предстоят изненади от малкото човече☺

Последна редакция: чт, 25 юли 2024, 12:36 от ccvet

# 17 330
  • Мнения: 7 378
Прощавай, г-жа Рамацоти, но как се крие от някой, който знае, че чакаш дете, че си направил аборт? Нямаше как да не кажа на мама. А и в крайна сметка аз съм детето във връзката с майка ми и ако някой ще се грижи за другия, очаквам да е майката. На сестра ми не се сърдя, но за мен думите й бяха насаждане на вина към мен за здравословното състояние на мама. Аз не нося отговорност за него и го казах на сестра ми. Тя разбира се е свободна да постъпи, както тя реши в такава ситуация, но не може да решава вместо мен.

Рави, не успях да прочета. Желая ти много сили, за да се справиш. Прегръдки.

# 17 331
  • София
  • Мнения: 2 276
Оплаквам се, че моята тийнейджърка не иска да вижда баба си и дядо си - моите родители. Все й е досадно, отегчават я, отговаря едносрично, само като й дават пари, процежда по една усмивка и едно "благодаря". На тях им е тежко, обидно, а аз ги успокоявам, че е заради възрастта, че тя и с нас не обича да прекарва времето си. До навършване на 12 години всяко лято беше там, бяха много близки. И все пак ми е много болно за тях - и двамата преживяха тежки сърдечни операции зимата и се възстановиха трудно, а внучката им се държи, сякаш не съществуват.

# 17 332
  • Мнения: 17 379
Да не би да се е уплашила, че може да ги загуби? В тази възраст децата реагират на болести и смърт.

# 17 333
  • Мнения: 7 414
Мини, какво да ти кажа. Аз понеже съм единствено дете и тази "вина" така да се каже ми я насажда именно майка ми. За почти 9 месеца не ме е попитала как съм, постоянно се вайка и охка "ох, мале като дойде време да раждаш ще умра от страх", "ох, леле колко съм притеснена". А, аз не съм ли? Ще вляза в болница за неопределено време, ще си оставя детето, ще родя деца, не се знае по колко кг,дали ще имат нужда от кувьози и тн, тя тръгнала на мен да ми се жалва колко била притеснена. Но тя си е такава, все тя е жертвата и тя е многострадалната Геновева.
И първите ми тонове за малко да завършат с прием в болница. Имам контракции,естествено отново всички изумени как така не усещам нищо, освен стягане (с каката бях така), но за момента се споразумяхме да пия Коринфар и ще видим до утре. Дано избутаме до 01.08.

# 17 334
  • Мнения: 42 100
И аз за цяла бременост не усетих е една контракция. А се виждаха на апарата.

# 17 335
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 662
Marthina, Не е от това, че си единствено дете, аз имам сестра. Ние си растяхме като плевели, майка ми все беше зле, 5 дена цикъл и жалби, колко я боли корем, после кръст, глава, крака, ръце... Неспирни оплаквания и мрънкане. Баща ми се шегуваше, че ситуацията ще е "Умря на болната женица мъжа и"...
 Понеже живеем в различни градове, не спря ( по телефона, де) да ме окайва как ще си гледам детето след секциото, как ще го къпя, като не трябва да вдигам тежко. А иначе тя си е домакиня, не работеше, защото много и зле, болна е, от нищо конкретно де, ама е болна.
 Изби ме на дивотия, викам "Споко, ще го вдигам на части!" , тя - "Ама как така?!?!", и аз " Е как, как, ще си го разделя на по 1 кг.!"
 Стискам ти палци малките мъже да се родят силни и здрави, всичко ще е наред!:blue_heart:

Последна редакция: чт, 25 юли 2024, 13:50 от Sunshine-rainbow-lollipop

# 17 336
  • Мнения: 7 414
Леле,Съншайн, същата работа!
Все й е зле, все кръвно има (ок, не го отричам това,ама единствената с кръвно ли си?!?), все краката я болят. Разправям й миналата седмица, че свекър ми някаква дискова херния има и му изтръпват краката. "Ох, леле и мен така ме боли единия крак.." аха, ама докато беше във Варна при леля си и кисна по плажа по цял ден, нищо не те болеше.
Мен не ме ли болят? Като не мога да си обуя никакви обувки? Ама разликата е, че аз имам и дете да гледам, доскоро и на работа ходех. Другите неща не ги коментирам, нали.
Тя си взе отпуска и си отиде на рахат, вместо да дойде (примерно казвам,не е длъжна, разбира се) и да помогне на единствената си дъщеря,бременна в 8мия месец.
Много мога да пиша, ама няма смисъл. Всичко си е до човек.

# 17 337
  • София
  • Мнения: 7 348
Пускайте палците, момичета. Мина защитата, мисля че се справих блестящо. Нямаше критики, само Георги Лозанов задаваше много философски и витиевати въпроси, но му отговрих подобаващо. Не си знам още оценката, но предполагам, че ще е 6. И пак ме натискат за докторантура, трябва сериозно да го обмислям.
Естествено, сутринта рано ми дойде и е зверска кърваеа баня, едвам устисках. Отивам да ям и да купя торта и отивам да си взема дечинята. Sunglasses

Последна редакция: чт, 25 юли 2024, 12:04 от Дидка-бандитка

# 17 338
  • Мнения: 29 563
Браво Дидка! Ти си нашата гордост

# 17 339
  • Мнения: 7 378
Сестра ми е добър човек и съм сигурна, че намеренията й бяха добри спрямо мама. За съжаление за мен бяха обидни. Споделих го само и единствено като пример за Кло. Понеже и при нея отношенията са между сестра й и майка й и тя планува да се намеси.

Браво, Дидка. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт