Аз не мисля, че сме в някакъв вид връзка. Приел я е. И колко да съм се изложила, това е покана в социална мрежа, а не за брак.
- Публикувана: 1 ян. 2024, 10:07 ч.
- Последно мнение: 31 дек. 2024, 18:40 ч.
?Въпроси всякакви за СО? 2024
Аз не мисля, че сме в някакъв вид връзка. Приел я е. И колко да съм се изложила, това е покана в социална мрежа, а не за брак.
Абе, глупости, не важи това на всяка цена. Някои мъже се кефят и на жена да прави първата крачка и в това няма нищо лошо. Че и аз пратих покана и даже и писах на моя приятел още първия ден, защото се бях притеснила 😀 изобщо не съм спряла да съм му интересна, живеем вече заедно и всичко е наред.
Това не значи, че е по-малко мъж или че аз съм смотана, че съм го потърсила. Не всеки робува на тези разбирания. Ако искаш комуникация - правиш комуникация.
Понякога трябва и да сме малко по-смели и да излезем от зоната си на комфорт.
Така я изкара, че в дън земя се е прокопала и край - вече гордост няма.
Споко.
Това не значи, че е по-малко мъж или че аз съм смотана, че съм го потърсила. Не всеки робува на тези разбирания. Ако искаш комуникация - правиш комуникация.
Понякога трябва и да сме малко по-смели и да излезем от зоната си на комфорт.
Така я изкара, че в дън земя се е прокопала и край - вече гордост няма.
Споко.
Здравейте пак, аз съм анонимната с безработния приятел, който живее с майка си но скоро и тя ще се изнесе.
След известен игнор от моя страна, 4-5 дни, той ми звънна пак да ме чуе, притеснен и нещастен, и аз вече изплюх камъчето, че не го виждам като партньор с несериозното му поведение относно работата. Казах му, че работа се намира стига да потърси и поиска, и като му се случва за пореден път така да виси, приемам че е ОК да го гледа майка му на тия години и това много ме отблъсква. Помоли ме за нов шанс, питах "Колко още...". Много се разтрои, пита има ли друг, казах не. Стана и тихо си тръгна.
Знам че съм права, защо така ме боли не знам. Толкова малко се искаше.. И излъгах, че съм изстинала към него, не съм, казах го за да си спестя даването на пореден шанс и разочарованието ... Иска ми се да вярвам, че ще се оправи и един ден в близко бъдеще ще ме изненада приятно, но на момента разсъдих, че дори и да каже "утре почвам работа" няма да ме зарадва, все ще му треперя и ще се чувствам "мъжа в къщата", като досега го е допускал системно.
Много ми липсва. Бясна съм, че не се постара, и тайно се надявам да е видял колко много не исках да го изричам това, понеже естествено се разревах докато говоря. И да си каже "мамка му няма как да я изгубя". Да си вдигне за*ника и за себе си, и за нас, и да порасне.
След известен игнор от моя страна, 4-5 дни, той ми звънна пак да ме чуе, притеснен и нещастен, и аз вече изплюх камъчето, че не го виждам като партньор с несериозното му поведение относно работата. Казах му, че работа се намира стига да потърси и поиска, и като му се случва за пореден път така да виси, приемам че е ОК да го гледа майка му на тия години и това много ме отблъсква. Помоли ме за нов шанс, питах "Колко още...". Много се разтрои, пита има ли друг, казах не. Стана и тихо си тръгна.
Знам че съм права, защо така ме боли не знам. Толкова малко се искаше.. И излъгах, че съм изстинала към него, не съм, казах го за да си спестя даването на пореден шанс и разочарованието ... Иска ми се да вярвам, че ще се оправи и един ден в близко бъдеще ще ме изненада приятно, но на момента разсъдих, че дори и да каже "утре почвам работа" няма да ме зарадва, все ще му треперя и ще се чувствам "мъжа в къщата", като досега го е допускал системно.
Много ми липсва. Бясна съм, че не се постара, и тайно се надявам да е видял колко много не исках да го изричам това, понеже естествено се разревах докато говоря. И да си каже "мамка му няма как да я изгубя". Да си вдигне за*ника и за себе си, и за нас, и да порасне.
До авторката с доктора.
Повечето мъже се кефят жената да прави първата крачка. Може и да има някой нереализиран Дон Жуан още, който да си мисли, че е ловец, но повечето са наясно, че всичко зависи от жената. Докато авторката чака някой да я подгони, че да се прави, че бяга бавно, то годинките си минали и друга жена ще го чака след работа.
Авторке, най нещастното нещо е жена, която въздиша отдалече по обекта на симпатия и чака да я забележат. Усмихни му се на тоя момък, завържи разговор. Дай възможност да те открои и да потръгнат нещата. Познавам жени, които си бяха такива като ученички, останаха си такива и след две десетилетия. В училище обикаляха в коридора и като срещнат и отминат обекта, оттам почва блуждаене и планове как, ако момчето им обърне внимение, те да се правят на недостъпни, щото момчетата харесват недостъпните. Харесват друг път - хората си се събираха със уверени, весели момичета.
Недей да играеш игрички, нищо не става с тях. Дръж се нормално, щом имаш интерес, покажи го. На повечето мъже им се маха главата от съвсем малко. Ако не стане - здраве.
Това е моят съвет.
Повечето мъже се кефят жената да прави първата крачка. Може и да има някой нереализиран Дон Жуан още, който да си мисли, че е ловец, но повечето са наясно, че всичко зависи от жената. Докато авторката чака някой да я подгони, че да се прави, че бяга бавно, то годинките си минали и друга жена ще го чака след работа.
Авторке, най нещастното нещо е жена, която въздиша отдалече по обекта на симпатия и чака да я забележат. Усмихни му се на тоя момък, завържи разговор. Дай възможност да те открои и да потръгнат нещата. Познавам жени, които си бяха такива като ученички, останаха си такива и след две десетилетия. В училище обикаляха в коридора и като срещнат и отминат обекта, оттам почва блуждаене и планове как, ако момчето им обърне внимение, те да се правят на недостъпни, щото момчетата харесват недостъпните. Харесват друг път - хората си се събираха със уверени, весели момичета.
Недей да играеш игрички, нищо не става с тях. Дръж се нормално, щом имаш интерес, покажи го. На повечето мъже им се маха главата от съвсем малко. Ако не стане - здраве.
Това е моят съвет.
Приета е поканата, но аз съм до тук. Повече не възнамерявам да пиша и търся.
Възможно е да няма интерес или да е обвързан, аз няма как да знам .
В крайна сметка, ако ми стане трудно да работя в колектив с него, мога да напусна веднага.
Работя на 4ч, това са 5-6 работни смени, трае се
Възможно е да няма интерес или да е обвързан, аз няма как да знам .
В крайна сметка, ако ми стане трудно да работя в колектив с него, мога да напусна веднага.
Работя на 4ч, това са 5-6 работни смени, трае се
Какви са тези вихрени сценарии - изпратих му покана във ФБ, ако ми стане трудно да работя с него, ще напусна...
Дайте по-трезво, от една покана във ФБ и един разговор за котки ли беше, да се мисли чак до напускането не е ОК.
Дайте по-трезво, от една покана във ФБ и един разговор за котки ли беше, да се мисли чак до напускането не е ОК.
До авторката с доктора.
Повечето мъже се кефят жената да прави първата крачка. Може и да има някой нереализиран Дон Жуан още, който да си мисли, че е ловец, но повечето са наясно, че всичко зависи от жената. Докато авторката чака някой да я подгони, че да се прави, че бяга бавно, то годинките си минали и друга жена ще го чака след работа.
Повечето мъже се кефят жената да прави първата крачка. Може и да има някой нереализиран Дон Жуан още, който да си мисли, че е ловец, но повечето са наясно, че всичко зависи от жената. Докато авторката чака някой да я подгони, че да се прави, че бяга бавно, то годинките си минали и друга жена ще го чака след работа.
Не знам с какви мъже общуваш, но аз съм в не просто разнородна среда, а среда от всякакви възрастни и занимания. Не познавам мъж, който да се кефи да го свалят или да умира за такава жена. Освен, пак казвам, хора с ограничени социални умения, които трудно общуват като цяло. Там и запознанствата са повече по интернет и до първа среща се пише само, говорим за обичайният случай.
Но няма да споря. Който иска да се прави на мъж, негова си работа, все още повечето мъже не стоят с пръст в уста и да чакат някой да им прати покана във Фейсбук.
Девойката няма “топки” да играе тая игра на нахакана млада дама, която получава, каквото иска. Затова и съветите в тази насока й правят лоша услуга. Сега ще рови из ФБ му, ще анализира всяка снимка, пост, тагване и всеки детайл, докато така се овъртоли в драми и самосъжаление, че ще си хвърли предизвестието.
Авторке, създаваш впечатление, че или не си виждала и говорила с мъж през живота си до онзи ден, или си абсолютно отчаяна за гадже. Няма друго обяснение за това невероятно пренавиване на толкова банална "ситуация". То и ситуация няма де, ама почне ли една жена да халюцинира принца с коня, няма спирка. Какви са тия паники какво си щяла да правиш, ако не ти приеме поканата? Какви са тия сценарии за напускане? Не можеш ли да общуваш с мъжкия пол, пък и с другия, в елементарното битие, не знаеш ли "здравей, как си, чао, приятен ден", та питаш как да си говориш с него, все едно си от гората? Много съм рязка, чак се ядосах. Стегни се малко, че такива момичета, дето се напишкват от вълнение като ги заговори някой, обикновено попадат на опитни вълчовци и им разказват играта. Сериозно.
Приета е поканата, но аз съм до тук. Повече не възнамерявам да пиша и търся.
Възможно е да няма интерес или да е обвързан, аз няма как да знам .
В крайна сметка, ако ми стане трудно да работя в колектив с него, мога да напусна веднага.
Работя на 4ч, това са 5-6 работни смени, трае се
Възможно е да няма интерес или да е обвързан, аз няма как да знам .
В крайна сметка, ако ми стане трудно да работя в колектив с него, мога да напусна веднага.
Работя на 4ч, това са 5-6 работни смени, трае се
Ти като излизаш с някой мъж как се чувстваш, как се справяш? Това с уклона към драма едва ли е от днес.
Авторката с доктора - как ще напускаш работа (или стаж) заради абсолютно нищо? От клипче на телефон с кученца и 5 думи, обменени с тоя човек се влюби безпаметно до драми, филми, колапс на живота, ако не станат нещата и ново начало... Ехо, земята е ей тук долу! На мен тази тема ми звучи като за тийнпроблем, ще ме прощавате. В началото ми стана мило, но с всеки свой нов пост авторката е като тотално обсесивна личност от тия дето ги дават по криминалните филми или като човек на 14-15 г възраст, който си пада по готиното момче от 9б клас. Това първият ти любовен трепет ли е? Ако е така, донякъде разбирам, ако не - с предните също ли се филмираше до небето от 3-4 изречения?