?Въпроси всякакви за СО? 2024

Нищо нормално няма на 20+ да се разсъждава по този начин. Готова да си напусне работата, защото не приел покана във Фейсбук, кое точно е нормално в тази ситуация?

Лъвица май коментираше двойките от казуса на Кечър.
//
Иначе, не е до поколения само. До темперамент и характер е кой колко е експресивен.

Ако кара стаж вече подозирам, че е на 24-25 поне. Абсурдно ми се вижда да разсъждаваш и да се държиш така на тези години. А той ме погледна, погледна ми екрана, после каза "я да видя", дали ме харесва, дали не ми е проличало, че го харесвам, дали е видял поканата във фейса, а дали ще я приеме, не искам да знам отговора, приел е, дали да му пиша, а ако не ме харесва - напускам... За какво ми е стаж, работа и развитие без Любовта на живота ми, за когото знам, че е лекар и харесва френски булдози. Тийнпроблем.
Пак да кажа, че не се подигравам нарочно, просто натам ми избива като чета такива радини вълнения - филм като 50те нюанса, в които тромавата, но красива и притеснителна Ана бива преследвана от мултимилионер с положение в обществото. Спирам.

Момичето е очаквало, като види поканата,  не само да я приеме. Още в изпращането и има заряд и очакване. Тоз ръмпел само я приел. Едно благодаря нямаше ли поне, от някого от двамата.
Тя затова е разстроена сега. И аз щях да се разстроя, ако съм влюбена безумно, романтична съм, преживявам трепетно няколко дни и премислям как да подходя, и накрая- фрас, приех те. Не е хубаво да я приземявате така.
Дано се случат нещата на момичето!
Но , освен покана във ФБ, сега трябва да има продължение. Пак в присъщия стил с покана. Ехо, огладнях нещо, искаш ли да отскочим до лавката. Пие ми се кафе, искаш ли да мръднем след смяна до ей там. Такива ми ти. Трябва да я окуражим, много мило момиче ми се струва. И комплексирано.
То, че е банално сестра с доктор, така е. Но когато и двете касти вече са обръгнали. Сестрите стават едни сервилни с докторите, нали все ги обслужват. Затова и не им отказват / да не помисли някой, че обобщавам/. Пък и докторите стават цинични, не подбират.
Тук са млади и зелени, тъкмо момент за свалка

Много филми гледаш.
Няма да си каже, не и този образ. Просто ще му се наложи спешно да си търси друг донор, в когото да се вкопчи.
Защото за него ти си просто донор, върху който да паразитира. Съжалявам, но досега трябва да си го разбрала.
Ядосай се и си отвори добре очите. Ти не го обичаш, обичаш идеята да обичаш някого. Но това не е любов.
Не може да презираш някого и да твърдиш, че го обичаш. И съжалението също не е любов. Но пък е изяло главата на не една жена...

Че той човекът откъде да знае, че тя е лудо влюбена от едно "здравей" и че се очакват някакви действия от него?

Към Анонимната с мъжа, живеещ с майка си:

Тези кардинални промени на характера са като цяло невъзможни без разтърсващо живота събитие - смърт, живот на улицата, болест, инвалидизация и тн. Не е въпрос на постараване и не е "малко не достигаше". Човек, който има такива навици - да е все безработен, да очаква друг да го отглежда до старини и тн, не ги променя ей така. Подобен характер е граден от ранно детство, после в юношество, в пубертета, заложен е в маниерите и разбиранията за живота на човека. Ако е силно влюбен, ще се стегне и ще направи някоя и друга крачка, но отпуснат ли се леко нещата, постепенно се връща към фабричните настройки. Качества като трудолюбие, амбиция, неистово желание за самостоятелност и тн. или са част от теб, или се залагат доста по-рано. 30+ годишен пергиш, свикнал да спори с мама кой ще купи цигарите тоя месец и искащ пари от приятелката си, защото не се задържа на никоя работа, няма да се промени (за дълго) дори много да се напъне.
По друг начин казано: Да, пеперудите и силното желание да остане с дадена жена могат да накарат такъв човек да си намери работа и да се позадържи на нея. И като химията изветрее и свикне с жената, и като поживее малко на неспецифични за него обороти, лека полека започва да недоволства, да се дразни, не е свикнал на умора, усилие и дипломация на работа, за да го задържат и постепенно намразва въпросната жена, която изисква от него нещо, което не желае да даде. И да не я намрази, плавничко си влиза в стария коловоз, и утре (образно казано) ще го търпиш пак безработен и на твоя издръжка, ама вече нанесен у вас, сгодени или с дете на път, и наистина ще се чудиш какво да правиш.

Чак лудо влюбена не съм.
По -скоро разочарована, подтисната и подценяваща себе си във всяко едно отношение.
Разбира се има и доза комплекс в цялата тази работа Че не съм достатъчно подходяща, достатъчно учена, достатъчно хубава, качествена, за да имам шанс с него.
Момчето/за мен е такъв/ има бъдеще и му предстои блестяща кариера, разбира се, че ще му подхожда повече колежката от университета или някоя друга от неговото направление.
Кофти е когато вече 2г няма любов, споделеност и топлина в ежедневието... и тук не говоря за секс, това е най-малкото, което ми е необходимо.  Средно статистическо момиче/жена съм. Нито съм красавица неземна, нито съм грозна, по-средата съм. Нищо специално няма в мен, но имам качества невидими за очите, които много бих искала един ден да бъдат оценени....

То това е добре, да си адекватен в самооценката си.
Но нагласата ти, че не си еди каква си издава липса на самочувствие. Така няма да привлечеш и мъж, който да те уважава, ако сама не го правиш към себе си.

Ти, без дори да се познавате, се поставяш на по-ниско стъпало и казваш, че няма да му подхождаш. Тогава какво искаш от момчето? Дори по някакъв начин да стигнете до връзка, ти ще си в постоянно напрежение дали няма да те измести някоя от "неговото ниво". Ако се смяташ за "по-некачествена", просто престани да си въобразяваш, че нещо ще се получи между вас и си търси човек, с който ще се чувстваш на място.

Ох, сигурно това е нещо вътрешно, което ние извън здравния сектор не можем да разберем, но на мен не ми се струва много драматична разликата между лекар и мед.сестра. Че и стажанти. Смисъл, това са две различни и нужни професии, по нашите ширини даже май второто е по-нужно на тоя етап, а ти го изкарваш, че пасеш кравите в Каспичан, а той е дипломат в Мюнхен. Малко повече самочувствие. Нито го знаеш колко е умен, нито колко начетен, това са си някакви твои измислици. Няма лошо и да е, ама му приписваш въображаеми качества.


Аз имам познати млади лекари, както жени, така и мъже, които са на същите години, още са стажанти, никой не е тръгнал да избира жена/мъж от университета си, моля ти се.

Какъв е толкова пък този, все едно камериерката говори за графа. Нашето общество е егалитарно,  няма чак такива големи кастови разлики, голяма работа, че той е лекар, а тя сестра, още са млади и двамата.
Но общо взето положението е ясно, девойката е от тези, на които мъжът трябва да се доказва, а тя няма самочувствие да приеме, че наистина заслужава интерес.

То общо взето затова съветите да подходиш нормално към някой мъж не вървят, тези, които го правят, нямат нужда от съвети, а тези, които не могат, все чакат мъжа по телепатия да ги оцени и им се вижда, че с всяка дребна стъпка в неговата посока се прецакват, защото или ще ги помисли за леки, или ще изгуби интерес и ще хукне да гони дивото.

А може би не е точно комплекс, а реализъм? За всеки от нас има хора от различни прослойки, за които не сме достатъчно красиви, достатъчно образовани, достатъчно успешни, достатъчно известни... И в това няма лошо, защото човек се чувства най-добре, когато е в естествената си среда. Надскачането на средата става бавно и в продължение на поколения, всичко останало е напъване с несигурен резултат, но сигурни разочарования.

Част от порастването е да си дадеш сметка за това къде си в социалната схема, и да се разположиш комфортно в нея. Имаш добра професия, това е добра основа. Използвай я, за да работиш върху себе си и да се развиваш. Спортувай, учи езици, чети по специалността, отдели време за хоби. За да привличаш качествени хора, трябва да си интересен и забавен човек, и да излъчваш енергията на жена, която се харесва. Ако общуването с теб е леко и ненатоварващо, ако си ведра и усмихната, ще има и интерес към теб. От всякакви хора, така че да можеш да избираш.

(И нека примерите за щастливи дългогодишни връзки между адвокатка и майстор на фаянс, лекар и продавачка на дрехи, оперна певица и шофьор на тир, започнат... сега )

Мило момиче, горе главата! Пожелавам ти да откриеш човека, който да види и оцени качествата ти. С нищо не си по-долу от никой и ако мислиш в тази насока, съвсем ще задълбаеш.
По-умни, по-учени и по-хубави винаги може да се намерят, това не е бива да те смазва. Всеки човек има нещо, с което се откроява, въпроса е кой ще забележи тези качества. Усмихвай  се и бъди позитивна, дори да няма нищо между вас, какво пречи да има ведра работна среда, и без това във вашето поприще има толкова много стрес.
Последните години прекарвам доста в болници и съм възхитена, млади, мили, усмихнати лекари и сестри.То като ти се усмихне като слънце и забравяш защо си там Тук за здравните служители са забранени маникюри и гримове, и виждаш младите хора с естественото им излъчване.
Не знам защо в България някак насмешливо се изказват за медицинските сестри, всъщност те вършат отговорна и тежка работа и пациентите са буквално в ръцете им.
Не се омаловажавай! Твърде късно разбрах това, че както се виждаш ти, така те възприемат и останалите. Е не говорим за високопарни смешници, които се вземат насериозно.

Няма никакви кастови различия между лекар и сестра, моля ви, смешно е. Още повече, че и двамата са стажанти, дори не се знае дали ще продължат в същите професии. Проблемът тук е в ниското самочувствие на авторката, тя сама се счита за по-низша, което ще бъде пречка. И пречката не идва от страна на лекаря. Имам приятелка с такова спряло мислене - тя е високо образована, с много капацитет за голяма кариера, обаче тя си кеси като касиерка, защото "от такова тесто съм замесена, няма смисъл".