И четейки това се чудя, ако бях с такъв мъж, дали щеше да трябва да си искам като момиченце от тати, да разчитам да ми одобрят разхода и да се надявам да не се окаже, че не съм изпълнила някое условия, щото" те дават парите"? Да, не всички са такива, ама има и такива. А на мен ми е кеф да се развивам, да имам свое и аз да решавам. Другото може да ми е бонус, но винаги ще знам, че имам избор и опции, и не завися като дете от родител. Е това ми е безценно. И като чета някои писания тук - се чуствам отлично с избора си.
Защото поне едниният в семейството трябва да е провайдър. В този смисъл мъжът няма голям избор - или приема съдбата си такава, каквато е, или до голяма степен рискува да бъде изгонен рано или късно от жена му, която няма да иска да го вижда мързелив, неамбициозен и по-малко печелещ от нея.
Иначе защо да трябва да искаш пари като момиченце от тати в такава ситуация? Правите общ бюджет за месечни разходи, а ти, като имаща повече свободно време, харчиш по-голямата част от него.
Това в такъв хипотетичен случай. Ясно стана, че не си човек, който ще приеме подобна семейна организация.
Такава реплика също имаше по-назад, и каквото и да се върти тук, и в темата за кариерата лъсна, че много мъже изобщо не уважават този труд, гледат отвисоко на тези, които го вършат, но в същото време очакват да убедят жената, как точно това й е призванието в живота.
