Февруарчета 2024 - Тема 10

Здравейте и от мен  Чета ви от началото, аз съм с термин 22-ри февруари, следя се при доктор Стратиева. Има ли някоя мама, която се следи при нея? Имаме и батко на 2г 9м, който засега ходи на ясла редовно, но се притеснявам какво може да ми донесе от там, като се роди бебето. Относно стволовите клетки, със сина ми също дарихме на Александровска болница и сега ще направим същото и с тези на девойката. Аз също се интересувам за това хормонално зацапване - може ли да ми пишете на лично?

Ама не си пишете на лично, аз нали затова зададох въпроса - да сме си от помощ всички Д-р Спок го споменава това зацапване, което се дължи на останали майчини хормони и не е нещо страшно. Като съвсем оскъден цикъл, точно зацапване било и се виждало в памперса.
Също така, и момиченца, и момченца можело да са с подути гърдички и дори да тече нещо млекоподобно от тях - пак е от недоизчистените хормони.

Не е имало такова зацапване при дъщеря ми, но имаше друго - срастване на срамните устнички. Педиатрите гледат да това, така че ако има нещо такова, ще ви кажат. Също се случва, не е страшно, ние ходихме на детски гинеколог, за да ги "отлепи", после изписа някакво кремче за мазане, което си правят те. Повече никога не е имало проблем.
При момиченцата е важно да се мие винаги отпред назад, за да не стават инфекции.

Не е имало такова зацапване при нас,даже за първи път чувам.

Потвърждавам. Сега си спомням, че при сина ми имаше подобно изтичане от зърната може би еднократно.

Дъщеря ми в момента е подозрение за слепване , никакъв педиатр тва не го видя аз го показах на АГ и ще я водя с мен идната седмица да види и отлепи ако се налага

Ох, как ми се иска да ви разкажа всичко, но сигурно ще съм досадна на някои и все пак накратко...

Самата ми първа бременност беше страхотна, много лека. Оказа се, че следящата ми обаче беше доста груба, но не се реших да я сменя, сега бих.
Самото раждане съм ви споменала, че беше ужасно. Имам висок праг на болка и се бях надъхала всичко да е лесно, но се оказа нещо коренно различно.

Родих с 300 зора, всички около мен в опити да ме свестят, чак ми пръскаха вода, даваха насоки идваха различни акушерки и се видяха в чудо, бебето било с къса пъпна връв и аз не знаех как да напъвам. Когато малката се роди някоя от акушерките извика "белязана от Бог, ти знаеш защо". Аз вече в полу безсъзнание не знаех какво се случва, за какво говорят, дадоха ми я и видях, че има огромно петно на лицето. И така започна нашето приключение.

Не, не ми дойде майчинския инстинкт, бях в шок, стрес, хормоните бушуваха, едвам се движих в началото. Живеем сами с мъжа ми и никога не сме общували с хора с малки деца, всичко изгледахме под формата на онлайн семинари. Майка ми успя да дойде за 3-4 дни да помогне, но не можа с нищо освен къщната работа. Винаги е казвала, колко спокойни бебета сме били с брат ми и нямах притеснения. Адските болки при кърмене, студени и топли вълни и трябваше да будя бебето, защото имаше жълтеница. С мъжа ми сме фенове на Ася Демирева, защото тя без да знае - помогна много! След 1 месец зор, разкъсани зърна и мазане с кремчета, кърменето стана като песен. Обаче безсънието.... продължи над 2 години. Не бях готова за това, хаотично ставане вечер, захранване, прохождането беше по-лесно.

Ходихме при различни доктори из града за мнение за петното на малката. Оказа се голяма бенка и дори ни пращаха в Германия да го махаме. Защото е на лицето и може да стане нещо по-сериозно, постоянно трябваше да се пази от слънцето и да се маже със слънцезащитен. От тук-от там взе да се появява едно име на доктор в Пловдив - Костадин Гигов. Отидохме на консултация и се оказа, че е млад и страхотен, каза, че би се наел да пробва. Показа ни вече подобен случай с дете, но голямо на около 11г. Прескачам обясненията и методите на операциите, че ще стане много дълго.
Първата операция за изрязване на част от невуса/бенката/ беше когато бебето беше на 4 месеца, после възстановяване на около 8 месеца следваща операция, възстановяване и последната на около 1,1г. Проблема беше, че бебетата много бързо растат и той изрязваше кожа, трябваше да дърпа и тя после пак растеше. Беше трудно, защото естествено едни гигантски шевове, ние с таткото ги промивахме с каквото ни каза, бебето не трябва да се бара, а то... иска. Така 1г адски стрес, изкарах я на магия и като в полусън. Доктора обаче как всеки път успяваше да изреже толкова много, не знам... справяше се перфектно, макар да казваше, че няколко пъти рискувал сериозно.
Сега след около 1г (малката трябваше на 3, но ще е на 4 заради бебето) ще трябва да отидем пак. Има във веждата невус и няма как да се махне, расте заедно с главата й. Косъмчетата над него са дебели като на брада и й подстригваме поне 1 път в седмицата веждата. Отстрани шева, който е доста голям, явно е имал мини невусчета, където е минавал скалпела, сега са почнали да се раздърпват и порастват. Малко и на челото има пораснало невусче, но реално само веждата се набива яко на очи, но няма и как да махне невуса вътре. (или маха цялата вежда, но не е вариант). Свикнах да разказвам на хората без грам притеснение, та дори и снимки показвам, защото доста ме питаха.

През тази 1г имах някакви малки кризи и депресийки, понеже 90% аз се занимавах с малката. Баби и дядовци на близо нямаме, таткото помага колкото може с домакинската работа, но все пак работи. Майка ми не беше чувала нито за рев от колики, нито за никнене на зъбки, каква щастливка само хахаха.  Почнах да си набивам филма, че малката е със забавено развитие спрямо другите деца заради упойките или не спи добре заради стреса от упойките (първата не беше сложена на време и... дълга история, иначе са пълни). Гмурнах се в мамешките групи и започнах да научавам много неща, докато не спеше малката вечер.

Започна да става интересно, когато на 10м записах малката на държавната кухня. Понеже не познавах никой от новото населено място, където бяхме. 1г преди да се роди малката теглихме заем за къща, която си е за ремонт, но можеше и да се живее. Е, да но ме обхвана голяма тъга, че приятелките ми са далеч, ежедневието ми е тегаво. Аз бях срамежлив човек, но с времето (понеже до детската кухня има и детска площадка) се назорих да говоря с другите родители. Оказа се много полезно и забавно, децата пораснаха заедно, научавах нови клюки и се разведрявах. Ремонти в къщата, спестявания, помощ и финансово от родата за някои неща, но сме стъпвали по прах, тухли и найлони, бяхме един период без прозорци, друг без врати, тоя оня майстор се опита да ни излъже, други успяха.
Така с времето с мъжа ми свикнахме да сме родители и самостоятелни големи хора. Взимане на няколко оферти за ремонти, за заема, организация за домакинската работа и само остана моето си безсъние до 2,6г не знам защо чак тогава започна да спи по цяла вечер. Малката се оказа много активно дете, обича да играе, така че с нея много сме рисували с тебешири, скачали, карали колело, игра с топка, пластелини, а в топлите дни сме се събирали с другите деца оставени на бабите да ги гледат. Минанме сигурно през всички етапи като колики, зъбите и бебешки пубертети. Обръщам й доста внимание, особено като гледам другите майки. И да щастлива майка, щастливо бебе, но бях много притеснена за какво ли не в началото. Неволята учи, а трудностите каляват.
Сега благодарение на ходенето ми до детската кухня имам повече познати, поздравяваме се, говорим си, свикнах с новото място. Малката записах на детска градина (не на ясла) на 2,2г тръгна с големите, които са до 7г. Очаквах да плаче много, но за изненада на всички свикна бързо, дори постоянно я хвалят, че се справя по-добре от големите. Когато започна да ходи на детска, а аз в същия ден на работа и на мен денят ми стана много по-разтоварен и ми "светна", а когато започна да спи по цяла нощ - рай. Имаме още големички ремонти, но за сега сме на пауза. Алекс говори, разсъждава, играе и е страхотно диво момиченце. Вече имам много увереност, уж минах през доста трудности и се надявам сега да ми е по-леко. Извинявам се, че прекалих с писането. това е на кратко...!

ПС. Ако вярвате в такива неща мога да ви кажа, че докато бях бременна във 2-ри месец и ходихме да съобщим на нашите за бебето, бяхме единствени свидетели на тежка катастрофа. След като спряхме на пътя, си държах ръката на лицето да не гледам какво става настрани и звънях на 112. Мъжа ми отиде да помогне и за секунди дойдоха и други хора. Дойдоха линейки, полиция, даваха ни и по НОВА Тв, имаше и починал човек в крайна сметка. Показания обаче давахме няколко пъти. Мъжа ми ходи и в съда май около 3-4  пъти за показания, по 2 пъти поотделно ходихме в районното. То минава се месеци и айде пак ни звънят и отиваме някъде. Стрес си беше... Страха ни беше от това дали даваме правилните показания, всичко дали сме видели, кой наистина е виновен? За нас и двамата шофьори имаха вина... Та по темата, държах си ръката докато звънях на 112 точно по този начин, където малката  се роди с невус.
И накратко, не вярвах в уроки, но ето... Нахранено бебе, наспано бебе, реве истерично. Докато се усетим минаха месеци, понеже не вярвахме в това. Включи се другата баба и бае от чужбина, бебето заспи. Покажа ли снимка на някого, кача ли във фейсбук или ни видят по пътя - рев и гърчене. Случвало се е да НЕ пишем на бабата и изведнъж бебето спре. Секунди след това бабата пише: Тъкмо й баех, имаше много, всичко наред ли е? Та така... на доста неща се нагледахме.

Всеки си има път и трудности и изпитания,през които трябва да премине.Но както казват Бог не ни дава никога повече трудности,отколкото можем да носим.Децата са най-големите ни учители и покрай грижите за тях изграждаме качества,които иначе няма как да изградим.Аз вярвам,че децата ни избират неслучайно и са най-голямата ни мотивация за израстване.

При мен с държавната болница багажа е нещо страшно… вода, лъжици, сол, памперси, лекарства… аз имам за мен само едни джапанки и пижама. Поне ходих на ден на отворените врати и ни дадоха съвет да не влачим якета и големи ботуши, че трябва и тях да разнасяме 3 дни. Таткото ще носи.

Относно кърменето и изненадите имам една позната, която хубаво ме подготви - виж в болницата ще извадят бебето, по един или по-друг начин 🥲 ама виж кърменето си е голяма и сложна философия, за него се готви сериозно. Това, което направих аз е да си запиша какво да правя при проблеми - отекли гърди, рани, възпаления, за да  може поне малко да си помогна още в болницата.

Книгата на Хедра за кърменето на мен ми беше много полезна. И сега пак я разлиствах заедно с тази на Олга Дукат  "Раждане с любов".

Аз във торник съм на консултация при Хедра, а кумата ми се кълне, че това ще са ми най-смислено похарчени пари. Ще дам отзив като неопитна как ми се е сторило преживяването. Надявам се да ми даде съвет каква помпа да си взема, конкретно при мен какви евентуални проблеми може да се очакват с гърдите и разни такива неща, евентуално с някоя кукла да симулираме пози за кърмене... След консултацията жената дава резюме и освен това е налична за помощ по телефон, ако трябва. Предполагам, че впоследстиве ще идем и с малкия на още една консултация (освен ако не се случи чудо и да вземе, че да ми се получи заниманието).
Супер странно ми е как наближава събитието, а още не ме тресе паниката. Сигурно пак ще ме догони в деня преди да ида в болницата - цял живот със всичко съм така

Консултация с Ася или Хедра със сигурност са сред смислено похарчените пари.
Днес си поръчах нов маркуч и клапи+дюзи за помпата Medela Swing електрическа.

Иве като чета през какво сте преминали, думи нямам. Ти си герой!

Благодаря ви за милите думи! Наистина сега като мина и ми се струва, че беше преди много, много години. Както обичам да казвам "мамешката амнезия" си свърши работата.

За кърменето няма смисъл да се тормозите още от сега, то ученето става и от двете страни, само упоритост да има. Иначе покрай мен пък приятелки само за АМ питаха няма ли да го почна, сигурно заради това не спяла, кърмата ми не била хранителна. Бабите нищо не са ме насилвали, защото самите те не са кърмили, само някой друг месец. Малката толкова хубаво почна да суче, че си беше едно шишаво бебенце и педиатъра все се изумяваше и това ме радваше и зареждаше.

Здравейте мили дами,

Следя ви от началото с интерес, но чак сега се престрашавам да се включа.

Днес влизам в 35-та седмица, а терминът ми е на 19ти февруари. Засега ме гласят за естествено раждане в Надежда. Втора бременност, след късна загуба преди две години (затова и не смея много да се включвам в дискусиите, все треперя нещо да не се обърка).

Последните постове за това какво да очакваме след раждането бяха страшно полезни и съм благодарна на всички споделили опита и премеждията си.

+1. Но не го отчитам като минус, по скоро като емоционална зрялост. Не виждам смисъл от излишно настройване и напрежение.. но аз по принцип така си разсъждавам. Каквото такова, късно е вече Либе за китка 🤣