Термин Август 2024 ♥ - тема 2

Аз съм си запазила час за МБАЛ Надежда при Д-Р Михова

Пренаталния тест е ДНК анализ на плода, сочат 99% достоверност и се прави в цял свят. Така че това за изкривяването на резултатите се отнася до БХС. Чела съм за доста фалшиви резултати единствено от БХС.


Ще правим ФМ и БХС в МЦ Марковс, а пренаталния е Vision.

Надала, съчувствам ти. Поне през бременността единствено ми даваха акъл, и то най-вече моята баба, че трябвало да ям всичко (защото съм адски злояда) и че трябва вече да се науча, защото иначе бебето как ще е здраво и после и то нямало да иска да яде. Е не се научих да ям, а детето яде абсолютно всичко, дори обича риба, която с баща му и двамата не понасяме. Но се замислям, че при мен е доста по-лесно да не слушам, защото сме далеч и само по телефона ми дават акъл.
По принцип още от началото бяхме казали за малкия, че не искаме да го оставяме на бабите поне сега докато е още малък, вече на година и нещо го оставихме на свекърва ми за няма и два часа и отидохме на кино двамата с мъжа ми. Ами съжалявам, ама няма да й го оставя пак. Елементарни неща не слуша и не спазва, после на моята глава последствията. Бях и оставила за детето да хапнем хлебче с крем сирене и пиеше с вечерята разредено прясно мляко (най-вероятно ще ги видите тези разлики като почнем да захранваме живот и здраве). Всичкото й оставих готово, два пъти й обясних и сто пъти повторих, че вода не му трябва, защото млякото е разредено и пие него. Прибирам се, тя му взела хлебчето след пет хапки и го наляла с вода щото много сухо й се видяло и сигурно бил жаден. И млякото не му беше дала. После детето не може да заспи, защото е още гладно, и през нощта се буди, защото вече не кара вечер само на кърма и има нужда от още.
А като беше бебе как ме дразнеше, че като се обади и чуе бебето нещо да премрънка, веднага почваме да обяснява, че са колики и го боли коремчето. Като порасна малко всяко мрънкане станаха зъби.
От майка ми го очаквах, а тя се оказа по- слушаща.

За кърменето приятелка ми беше казала, че й е помогнал някакъв постер пак с такава информация в болницата в БГ, че само колко малко процента реално не могат. На мен също подобно нещо ми помогна в началото- моята акушерка на курса беше казала, да не се притесняваме в болницата каквото и да става там, като ни изпишат и се видим с нея всичките, които искаме ще кърмим успешно.

Привет, аз съм тотално гроги за петък вечер. Успявам да прочета по диагонал, но нямам време да пиша през деня. Странна работа, от години чакам да забременея и да мисля само за отпуска и майчинство, а ето на, май ще работя, докато мога. Аз даже след трансфера мислех да си вземам болничен, а то... Трансфер на 28.11, от Киев тръгване в ранна доба на 1.12, на 2.12  - ВТ, 3.12 обратно в София и на 4.12 аз работя от вкъщи и правя тест в 11:06ч. 🤩 И така си откарах работна, с изключение на празниците. Планирам да работя до макс 21.05 и след това започвам усилена подготовка + истински айляк до юли месец. 😀😆😄 Малко сметки без кръчмар

Наде, надявам се и аз с теб да няма нищо притеснително. Преди исках да кажа, че зацапванията ми тръгнаха на 17.12, почти месец мина в притеснения. Кървих като цикъл по празниците от 23.12 и след това до онзи ден чистене. Като все треперя какъв е цвета. Миналата седмица дебнех дали това розово, което виждам е повод за притеснение, на моменти си биеше на разредена кръв. Моя утрогестан е 600мг вечер еднократно и хич не се разбира колко от това е примес. Та се обаждах миналия петък, но по описание каза няма нищо страшно, единствено ярка кръв е проблем. И така най-после си изчаках деня, в който вече имам чисто бельо от подозрителни разцветки.

Ще кажа и аз още за кърменето, тъй като съм най-голяма и се чувствам най-препатила. Кърменето на първото ми дете считам за провал. Нищо не загатваше в началото за това, което ще последва. Гърди, напомпани с кърма и една неопитна майка на 21. Все пак първия месец свикнахме един към друг, бебето наддаваше нормално. Беше лято и така беше решено да ни заведат на село при родителите на мъжа ми. За нула време оная ми ти свекърва реши, че бебето не се храни достатъчно, аз пък някакво запушване получих в едната гърда, селския доктор искаше да ми дава антибиотик. Влачеха ме като експонат все нанякъде. Подобно се чувствах само на раждането, същата родна картинка от зората на тъмния преход. Докато се усетя, свекърва ми започна да дохранва бебето ми с КИСЕЛО МЛЯКО във втория месец! След още един месец се прибрах в къщи, но вредата от липсата на помощ и подкрепа, липсата на четива по онова време (1998) и тоталната несъпричастност, криворазбрана партиархална българска простотия вече дадоха затихващ уклон на кърменето. Трябва да спомена обаче, че аз имам 1 вдлъбнато зърно, което е много сериозно предизвикателство за всяка прясна кърмачка. Понеже то се разранява много лесно и бързо, някъде в онези събития запичнах да прескачам кърмене от тази гърда, което повлия и на производството. Така от около 3 месец кърмех само сутрин и вечер, и то не ми се струваше, че е особено резултатно, а от 6 до 8 месец - само вечер и спрях. Много ми тежеше, че не се справих по-добре, затова с второто бях решена на всяка цена да се получи както трябва. Тук започва една почти любовна история между майка и бебе. Вече съм ви споделяла, че ми разрешиха домашно раждане. Екипът дойде само да провери как съм, но раждането си беше на ход и останаха, акушерка и стажантка с нея. Темата беше за кърменето, затова направо на нея. След като се роди малкия ми син, още както беше с пъпната връв, го сложиха до мен на леглото, но по-надолу, може би някъде в краката или бедрата ми. Аз съм тотално изтощена от безсъние и болка. По един бял памучен халат и все още в кръв тук таме, лежа. По едно време усещам подръпване по едната гърда! Бебето ми беше изпълзяло няколко крачици и сам беше дошъл да си потърси гърдата. До този момент само бях чела за този рефлекс на пълзене у новородените, а всъщност ми се случи на мен. Даже имах снимки, но ги изгубих за мое съжаление...

Първия и втория ден всичко изглеждаше супер. Бях много яко подкована с теория, но няма как да не мина през трудностите на практиката. Две неща, а може би три: първо моето бебе сучеше изключително начесто, така си остана може би дълги месеци на през два часа. Тогава и на всеки час. Между другото, много консултанти по кърмене ще ви кажат, че на 2 часа не е често, просто бебето се ражда със стомахче, което може да побере едва 5-10 мл, а кърмата се усвоява бързо. Мит е кърменето на новородени на 3 часа. В Б-я още от родилното дохранваха или направо хранеха бебетата с АМ, без да питат майките. Това създаваше погрешни стереотипи. Второ, аз все още си го имам вдлъбнатото зърно и с честите кърмения, просто не съумях да се опазя от разранявания. Понякога е просто малшанс, мислиш, че няма да ти се случи, защото си толкова подготвена, но бебето плаче през нощта, то си уморена, то не захапва правилно, докато го отделиш и поправиш, белята станала, а и след час-два ще кърмиш пак. И последното нещо, което ме изненада, бяха твърде ранни колики. Бях цялата в рани още на 3 ден и ми се плачеше, особено на вдлъбнатото зърно не виждах как ще оцелея от болката. То нямаше време да зарастне, защото след кърмене хлътваше, а за кърмене пак трябваше да бъде издърпано. Ужасно болезнено. Ден 3. За мой късмет, като помощ свише, точно на 3 ден в къщи да помага дойде Синтия! Винаги ще благославям тази чернокожа асистент-акушерка. Първите два дни идваха две млади момичета, мерят бебето, пишат, след това отиват да ми свършат домакинската работа. Синтия обаче каза: може шефовете да не са доволни, но аз не съм прислужница, аз съм тук за бебето и майката. Ужасно много ми помогна, идва в къщи три дни.  Най-силният момент беше веднъж, когато ме вижда как страдам, изтръпнала от болка, само едва успях с промълвя нещо, че не мога повече или не знам как ще продължа оттук нататък. Синтия ме погледна спокойно, ведро и уверено, но и разгледа отново състоянието ми и леко се засмя: Спокойно, ще се справиш! Виждала съм много по-тежки казуси! Тези думи мисля че ми дадоха вяра, сили и като че ли смъкнаха някакъв товар от мен. Не беше безнадеждно положението. След това си намерих едни протектори с контейнерчета и дупчици за проветряване. Носех ги през цялото време под блузата, докато не кърмех и нещата потръгнаха. И така, мили мами. Кърмих изключително докъм 5-6 месец, защото бебето вече започна да ръмжи на нашата храна като сме на масата, захраних със зеленчуци на пара, налиташе и на пресни плодове. Беше много забавно и смешно бебе. В рамките на година имах 7 пъти запушване и възпаление на млечен канал, успявах да разкарам запушването всеки път и никога не съм пила антибиотици. Спрях да кърмя, защото наистина вече ми тежеше, някрая се чувствах малко както експлоатирана и дърпането по гърдите вече не ми беше забавно.

На всички ще ви се получи, стига да искате да кърмите. 😄

Вики, същата история съм и аз с яденето чудят се покрай мен как да ме излъжат да ям месо. Не вярвам в това, че ако не ям по време на бремеността и детето няма да яде. Майка ми яде всичко, а аз и сестра ми сме много скарани с храната. До дете и вкус е. Захранването е важно и как ще му се предостави. И най-вече какво му се дава да яде и какво не в бъдеще.

Мале, твоята история звучи точно сякаш е изпаднала в паника и е забравила какво си и казала. Не мога да си го обясня по-друг начин. Иска ми се да вярвам, че не го  правят на пук.

Дами , как са ви гърдите ? моите до вчера не можех да ги докосна , но днес че болят една идея по-малко.Ако не бях ходила на преглед щях да откача , ама не помня с миналата бременност , кога е намаляла чувствителността.

Здравейте прекрасни,

Аз съм в 8 г.с и май последните седмица две не е толкова страшно с гърдите. Само имам едно неприятно усещане в едната, близо до мишницата, все едно имам възпален възел. Но даже и това леко отшумява вече. Бях се филмирала та ще ходя да ме погледнат, че съм след инвитро и се тъпча с хормонки като бонбонки

Тааа да знаете и аз съм тук в темичката. Само няма да влизам в фейсбук група за сега, че никой от родата не знае още.

Marbellaa,
Записвам се и аз, след ин витро, 7 г.с. гърдите ми са доста надути, не са особено болезнени. Нямам абсолютно никакви симптоми и нали вече ме гони параноята си пуснах кръвен тест вчера и вече съм спокойна 112 639.
Все още не съм записана на женска консултация. Мисля идната седмица да отида. АГ установи сак, жълтъчен мехур, зародиш и видяхме червени и сини точици, пулсации на сърце, но все още не сме чули. Дали другата седмица бихме могли да чуем вече сърце? Вие кога се записахте на женска консултация?

Да и моите са подути , но болезнеността намалява.И аз освен гърдите нямам други изявени симптоми , та затова се шашкам.
Аз бях днес 7+2 и се чу сърчицето , ще чуете със сигурност.

Моите също са уголемени, но болката и напрежението вече ги няма.

А в коя седмица си вече?

Аз също не можех да ги докосна първите няколко седмици, но сега 9+3 нямам почти никакво напрежение.

Мама2288, първото ти детенце явно е набор на брат ми Мрънкам си аз, ама вече можем да си позволим доста по-лесно да си правим каквото ние преценим. Ако е удобно да попитам в България ли си раждала второто детенце? Май ще си първата от която чувам за такава възможност там, в смисъл за домашно раждане. Може и да си казвала, а аз да съм чела полузаспала, извинявам се, ако е така.

Надала, абсолютно е така. Месо съм приела, че поне в този живот няма да ме научи никой да ям, отвратително ми е и като вкус и като консистенция. Лошото е, че аз и много плодове и зеленчуци не ям, бобови също много рядко и в един момент човек се чуди как не съм постоянно болна като живея основно на картофи и сладко.

По въпроса за гърдите скоро си мислех, че ме отпуснаха напълно. Не съм обърнала внимание кога точно, но сякаш от поне 2 седмици нямам напрежение в тях. Сега съм 10+5 вече.

АнБолейн и бейби96, добре дошли!

За фб да кажа, групата е скрита и тайна така че не би трябвало да се вижда от никой, който не е вътре, то затова и изпращам директен линк за покана иначе няма намиране. Но така или иначе поне за момента тук сме значително по-активни. С предната група беше обратното, даже малко се пренесохме там и често забравяхме да пишем тук.

И аз имах предвид точно това като казах, че има фалшиви резултати за БхС, а не за пренатеста.

Някъде по-назад бяхте писали, но ще си кажа и аз. Аз се следя при жена лекар, раждането ми беше също с нея. Дежурният лекар обаче… или не знам и аз как да го нарека беше мъж, първоначалния преглед беше при него. Малко се смутих като го видях, но ми мина много бързо 😂. Изключително внимателен и предразполагащ, после беше и на раждането. Ами бях много спокойна и всъщност доста ми допадна. Та май мъжете гинеколози си имат своето предимство. Това разбира се е частен случай.
За раждането ами боли си, да може  и да се забравя колко точно. Но аз си спомням, че по едно време се чудех дали е късно вече за секцио 🤣. Епидуралната упойка е МАГИЯ, ако ви питат, няма какво да мислите! 😅😅😅

Относно колички и т.н.може да е рано за купуване, но за разглеждане не. Даже съветът ми е да започнете, защото има толкова много избор. Обикалянето сега без корем е и по-лесно. С предишната бременност минах на режим почивка и лежане вкъщи още от 18та седмица, добре че преди това бях харесала легло.

Стана много дълго, затова друг път ще пиша какъв е моят опит и съвет за основните бебешки покупки.