Сънфлауър, най-приятелски съвет - направи си няколко снимки по-така на сватбата. Аз също не исках, тогава фотографа леко ни "отвлече" и направи 10-15 снимки. До една - страхотни и много хубави за показване.
Нашата сватба я платиха родителите ни. Защото те така настояха - искаха сватба да има, да е с много гости. Ние с мъжа ми нямахме възможност тогава да платим каквото и да било и искахме само да подпишем. След много чудене - се съгласихме и решихме да им угодим - аз съм по-голямата, а мъжа ми няма братя и сестри. Но поставихме и двамата твърдото условие, че щом ще сме главни действаши лица, то ще стане по нашия начин.
Е, разбира се, не се мина без пушилка - свекъра преценил, че вместо задушен зеленчук е по-добре да е сурова зелева салата за гарнитура към основното ястие, а свекървата - че е по-добре тортата да е с червени рози, вместо с поисканите от мен розови. Баща ми се беше заел да запази ресторанта, бяха му се обадили да го попитат за потвърждение за промяната, та той ги беше помолил да се придържат към стриктно разписания план, тоест моя. Е, свекъра и свекървата на сватбата разбраха, че техните желания не бяха взети предвид, но си казаха, че така, както аз съм го измислила е било в пъти по-добре и е хубаво, че не съм ги послушала.

Имаше и въпрос - ама за какво ви е църковен брак, отговорът ми беше - МИ щото така искам, ама после свекървата най-много се хвалеше колко величествен ритуал съм подбрала.

Много нерви похабих за глупости, сега 22 години по-късно ми е смешно. Но съм безкрайно благодарна, че ме убедиха да направим тържество, до ден днешен си спомням деня с усмивка.