С какво ви дразнят свекървите? -- 153

Сънфлауър, най-приятелски съвет - направи си няколко снимки по-така на сватбата. Аз също не исках, тогава фотографа леко ни "отвлече" и направи 10-15 снимки. До една - страхотни и много хубави за показване.

Нашата сватба я платиха родителите ни. Защото те така настояха - искаха сватба да има, да е с много гости. Ние с мъжа ми нямахме възможност тогава да платим каквото и да било и искахме само да подпишем. След много чудене - се съгласихме и решихме да им угодим - аз съм по-голямата, а мъжа ми няма братя и сестри. Но поставихме и двамата твърдото условие, че щом ще сме главни действаши лица, то ще стане по нашия начин.

Е, разбира се, не се мина без пушилка - свекъра преценил, че вместо задушен зеленчук е по-добре да е сурова зелева салата за гарнитура към основното ястие, а свекървата - че е по-добре тортата да е с червени рози, вместо с поисканите от мен розови. Баща ми се беше заел да запази ресторанта, бяха му се обадили да го попитат за потвърждение за промяната, та той ги беше помолил да се придържат към стриктно разписания план, тоест моя. Е, свекъра и свекървата на сватбата разбраха, че техните желания не бяха взети предвид, но си казаха, че така, както аз съм го измислила е било в пъти по-добре и е хубаво, че не съм ги послушала.
Имаше и въпрос - ама за какво ви е църковен брак, отговорът ми беше - МИ щото така искам, ама после свекървата най-много се хвалеше колко величествен ритуал съм подбрала.
Много нерви похабих за глупости, сега 22 години по-късно ми е смешно. Но съм безкрайно благодарна, че ме убедиха да направим тържество, до ден днешен си спомням деня с усмивка.

Аз ще се включа в казуса с разместените вещи и истеричната свекърва. Аз не знам как си представят някои да се замълчава всеки път, когато някой свръх нетактичен реши да ти мине като валяк през главата. Да не говорим, че този род хора си търсят скандал и драми и истерии ще има без значение колко смирен се мъчиш да бъдеш. Аз търпях моите свекъри, които са едни от най-ужасните хора, които съм срещала и се държах мило независимо от кофите гняс, които изливаха връз нас с моя мъж - 10 години. 10 години! 10 години на пълни простотии, скандали от нищо, истерии, меко казано нетактични забележки от рода, че съм ялова щом не раждам (на 25-26 г) и драми за неща от "Защо си купувате апартамент?" до "Защо сте излезли в неделя на разходка?".
Е, накрая на 10тата година след като по неволя попаднах в стаята, докато свекървата обясняваше по телефона с драматичен тон на мъжа ми как трябвало да ме разкара, защото съм използвачка и го ползвам за парите му, е, падна ми пердето. Ние работим и двамата, аз взимам повече от него. Нито лев не съм спестявала за лични прищявки, всичко съм вкарала в общ (документално включително) дом, който купихме сами и изплащаме сами (уточнявам, защото всеки път темите завиват към какво са ни дали, на нас - нищо), общата ни кола и ремонтите на въпросния апартамент. Буквално цялата ми младост е преминала в бачкане за това семейство, за да чувам вопли и жални стонове как милия е употребен за пари.
Хванах телефона както говореха и вдигнах един не особено красив скандал, след който цялата се тресях.
И после с тях приключих напълно отношения. Ни дума, ни вест, ни кост, ни обаждане - нищо.
Прекрасно е! Да нямаш токсични, гадни емоционални вампири, които да тровят всяко хубаво нещо и всяко нещо, което захванеш изобщо. Съжалявам само за едно - че не прекъснах изцяло контакт по точно този начин след като си кажа право куме в очите всичко много много отдавна.
С такива хора - истерици, скандалджии, правещи от мухата слон, че и измислящи си драми сами наистина няма оправия. Затова - далеч от тях. Но не да си мълчиш и да смиряваш на всяка простотия, а наистина далече. И в никакъв случай зависим дори с 1 лев от такива, защото по-скъпо от нервите н-я-м-а.

Да не бъркаш Хамстера на Уиш, така де, на сина и една проекти снаха, ака Майката на Хамстера?

Не, спореха и фантазираха и къщи имаше, не помня само истина или фантазия беше.

О, Гугъл, отдавна не те бях виждала

Случка от този месец с едната ми много добра приятелка.
Решиха да се женят с мъжа ѝ, и двамата не са в първа младост, имат мнение за собствения си живот, имат парите да подкрепят това мнение, обаче роднини (основно на приятелката ми) се опитаха да ги побъркат с претенции за сватбата. Накрая и на двамата им писна, подписаха единствено с кумовете и отидоха в Шри Ланка. Още ме е яд, че преди години слушах кого ли не, вместо да направим същото. А ми се въртеше такава идея в главата. Така че младоженците, ако искат да харесат собствената си сватба, да слушат себе си.

Не, там много се забавлявахме.

milenaka, скоро не съм имала проблеми със свекърите... Защото не ги виждам, не ги и чувам.

Ние също скоро планираме да се разпишем вече официално, че нашият годеж доста се проточи. И смятаме да направим точно това - най-най-близките и само разписване, без голяма сватба. Нямаме финансите, а и като цяло желанието за голяма и бляскава сватба. Но прекрасно разбирам дамите, които са мечтали за такава - така че нека сами преценяват кое им се прави и кое не.

Моите дъщери си знаят, че сватба родителите не правят, да не би да се объркат нещо
Голямата очаква 2- ро дете, ако някоя година решат да подпишат и ме поканят,  и съм жива ще отида.
Ама се учудвам на някои родители, които са моя възраст, че и по- млади, какъв е този ентусиазъм да се бъркат в плащане и организиране на сватба

За сватбите и цялата патърдия имам много отрицателно мнение, че май съм го насадила и на децата, но съм се нагледала на сватби и чудеса, та- винаги може да е леко и лежерно, но кой както си прецени

Ей, тези пари! Наистина ли толкова много хора, това е първото за което се сещат, като чуят "сватба"?

Предвид цените в момента - хич не се изненадвам.
Иначе за мен сватбата е сключването на граждански брак. И ми е много смешно някой като ми каже "Искам подпис без сватба"

Нали!
Мега тъжно, но явно наистина само с това се асоциира. 😕

Думата “Сватба” се асоциира точно с тържественото празнуване на бракосъчетанието. Иначе сключването на граждански брак е “Подписване”, а на църковен “Венчавка”.
И да, повечето хора точно за пари се сещат, когато стане дума за сватба - ако ти я плащаш /100 лева на калпак миналата година, по-икономично и без алкохола за ресторант в София/ и ако си гост също не отиваш с ръце в джобовете.

От всичките ми познати, които се ожениха последните 1-2 години няма нито един, който да е минал с под 25-30 000 лв за сватба, включително доста прибрани тържества без изхвърляне. Ако си я плащаш сам в период от живота, в който тепърва трупаш трудов стаж и уреждаш въпроси от рода на жилище, кола, книжка и тн, си е доста сериозен въпрос.

А за какво да се сещат - дали ще я правиш, или ще ходиш на сватба, първото е пари и то много.

Преди хората се женеха по-рано и във възраст в която нямаха възможност да си платят сватбата.Традиционно родителите плащаха.
Сега се женят след 30 год,в общия случай и двамата работят и имат по-големи възможности.
Но който и да плаща,празника е на женещите се и трябва да е съобразен с техните желания.
Може родителите да изказват разни мнения,но може кротко и културно да им се обясни.Вече има хора,които наистина не разбират от дума и с тях трябва по-твърдо.

Питането ми беше защо старите първо  за пари мислят и то като не им ги искат. Ето какво показва темата. Тази, която организира сватба в момента, казва
А НелиСА
Да не говорим за госпожата с традициите, която непрекъснато повтаряше, че свекървата има право на всичко за сватбата на младите и първия ѝ аргумент беше, че плащали. Това, че няма нищо общо с действителността, няма  значение

За мен сватбата е празник.  Ние, преди да се оженим 3 години живеехме заедно. Аз изобщо на държах на брак, все едно ми беше дали ще се женим или не, мъжа ми държеше. Сами си организирахме всичко и не беше чак такъв зор, какъвто го изкарват. Както обичам  да казвам, петък и понеделник нямаха никаква разлика, само дето в събота имаше купон.  Даже в понеделник бяхме на  работа, медения месец беше по-късно.Но изобщо не съжалявам, че ме нави на сватба, нищо че не беше голяма, около60 човека беше.Майка ми даде в пъти повече пари от свекъра, но беше въпрос на възможности. И нейните никой не е искал, тя държеше изключително. Не знам защо се беше хванала за халките, много искаше тя да ги плати. Каза "от мен имате еди колко си, + халките". А тях ги избрах дори  без мъжа ми, сама бях. Майка ми за това което държеше да плати, изобщо не се е месила какво да е. Е, имаше разни подмятания какво  "трябва" да има, но бързо ѝ пресичах  мераците.
Наистина не мога да си представя да ми се поставят ултиматуми и то за моята сватба. И не, дори родител да плаща сватбата, продължавам да мисля, че няма право на такива. Като моята зълва, която имаше претенции за кръщенето на плменицата, на другия си брат детето. С цялото ѝ тръшкане и претенции, на края го пропусна