.
- Публикувана: 19 ян. 2024, 14:54 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2024, 13:10 ч.
Случи ми се нещо странно XXIX
Сетих се за две случки преди доста години. Първата може да се каже, че е била първият ми допир с паранормалното. Да съм била на 4-5 години. В спалнята на нашите си играех с кукли, а родителите ми бяха в кухнята. Бях седнала на земята и изведнъж чух и усетих ясно отчетливи стъпки по пода, приближаващи се към мен. На тази възраст едва ли съм знаела що е туй дух, но ясно си спомням, че ме обзе вледеняващ страх и, че има нещо ненормално. Изтрелях се с 200 към кухнята от уплах.
Втората случка всъщност не знам дали се води странна, но доказва наистина, че детския мозък е като гъба. Била съм пак около тази възраст или на макс 6 (предучилищна). Сестра ми е по-голяма от мен с 5 години и тогава се подготвяше за тържество в читалището. Учеше стихоторение на изуст на Никола Вапцаров ( стихотворението се казва Песен). Четеше го на глас и от толкова повтаряне аз съм го запомнила и го научих преди нея, така между другото докато си играя по детски. Странното тук е, че стихотворението го помня на изуст до ден днешен, а никога не съм си го припомняла, то и не беше от задължителните в училище. Преди няколко години от любопитство го намерих в google за да видя поне как са структурирани стиховете. Вече повече от 25 години си го помня.
Втората случка всъщност не знам дали се води странна, но доказва наистина, че детския мозък е като гъба. Била съм пак около тази възраст или на макс 6 (предучилищна). Сестра ми е по-голяма от мен с 5 години и тогава се подготвяше за тържество в читалището. Учеше стихоторение на изуст на Никола Вапцаров ( стихотворението се казва Песен). Четеше го на глас и от толкова повтаряне аз съм го запомнила и го научих преди нея, така между другото докато си играя по детски. Странното тук е, че стихотворението го помня на изуст до ден днешен, а никога не съм си го припомняла, то и не беше от задължителните в училище. Преди няколко години от любопитство го намерих в google за да видя поне как са структурирани стиховете. Вече повече от 25 години си го помня.
Афродизиачка, имам същата като твоята втора случка.
На един лагер, имаше вечер с песни и стихотворения, кой каквото знае да го каже. Не помня кой, малък клас съм била. Едно по-голямо дете каза стихотворение. Много е дълго. Зная го до ден днешен и даже вечер понякога се случва да си го казвам, за да проверя дали още го помня, а са минали десетилетия.
Стихотворението започва така: две плитки заплитаха тъмна косичка...
На един лагер, имаше вечер с песни и стихотворения, кой каквото знае да го каже. Не помня кой, малък клас съм била. Едно по-голямо дете каза стихотворение. Много е дълго. Зная го до ден днешен и даже вечер понякога се случва да си го казвам, за да проверя дали още го помня, а са минали десетилетия.
Стихотворението започва така: две плитки заплитаха тъмна косичка...
Песните се чуват повече от веднъж, преди да ти се забият в мозъка.
Става дума, че чувяш еднократно дълъг текст и го запаметяваш само от едно чуване.
За мен не е странно в графата странно, според тази тема, но не е обичайно.
Става дума, че чувяш еднократно дълъг текст и го запаметяваш само от едно чуване.
За мен не е странно в графата странно, според тази тема, но не е обичайно.
