Какво мислите за постулата на Дънов : "Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе"?
- Публикувана: 19 ян. 2024, 14:54 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2024, 13:10 ч.
Случи ми се нещо странно XXIX
Така изложени, думите дават възможност за всякакви интерпретации. Хубаво е да се вземе предвид цялото послание, за да се разбере в какъв смисъл Учителя казва тези думи: "И тъй, закон е: като обичаш, ще те обичат; и като те обичат, ще обичаш. Не можеш да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе. Ако ти не мислиш за никого, никой няма да мисли за тебе. Някой иска да не мисли за никого, да не обича никого, а хората да го обичат и да мислят за него. Това е невъзможно. – „Какво да правя, като не ме обича никой?“ – Това не е вярно. Има Един, Който те обича. Това е Бог. Човек съществува, благодарение на Любовта на Бога към него. Значи началото на Любовта е поставено вече в живота му."
Какво мислите за постулата на Дънов : "Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе"?
Може би теорията е, че когато имаме силна връзка с някого, можем да го усетим. Ако той мисли за нас - мислим за него и ние.
Може би работи в положителна и в негативна насока. Може и да има нещо при определени хора и ситуации.
С хора, с които имаме силна връзка - сродни души, близки роднини.
Но реално в масовия случай, когато постоянно се притесняваме кой какво ще си помисли за нас, а хората си мислят за техните си проблеми и грижи. Те не си мислят за нас. Не са забелязали колко сме напълнели, не са обърнали внимание какво сме казали. Мислят си за техните проблеми и техния живот.
Може би работи в положителна и в негативна насока. Може и да има нещо при определени хора и ситуации.
С хора, с които имаме силна връзка - сродни души, близки роднини.
Но реално в масовия случай, когато постоянно се притесняваме кой какво ще си помисли за нас, а хората си мислят за техните си проблеми и грижи. Те не си мислят за нас. Не са забелязали колко сме напълнели, не са обърнали внимание какво сме казали. Мислят си за техните проблеми и техния живот.
Съболезнования за загубата!
Ако знаеше, щеше ли да промениш нещо? Починал е без мъки, щастлив, обичали сте се. Не се обвинявай, нито търси знаци. Пусни го да почива в мир! И благодари за прекрасното време заедно. В началото загубата на близък много боли, после времето полека лека помага и боли, но можеш да дишаш.
Ако знаеше, щеше ли да промениш нещо? Починал е без мъки, щастлив, обичали сте се. Не се обвинявай, нито търси знаци. Пусни го да почива в мир! И благодари за прекрасното време заедно. В началото загубата на близък много боли, после времето полека лека помага и боли, но можеш да дишаш.
Това имах предвид.
Изключително често ми се случва да си помисля за майка ми и да си кажа "чакай да звънна", като в този момент или ми дава заето, защото св набираме есновременно, или тя ми звъни в момента, в който си отключа телефона да й звъня. Много странно. Случвало ми се е и да мисля за някого, след което да го срещна случайно.
Изключително често ми се случва да си помисля за майка ми и да си кажа "чакай да звънна", като в този момент или ми дава заето, защото св набираме есновременно, или тя ми звъни в момента, в който си отключа телефона да й звъня. Много странно. Случвало ми се е и да мисля за някого, след което да го срещна случайно.
Може би теорията е, че когато имаме силна връзка с някого, можем да го усетим. Ако той мисли за нас - мислим за него и ние.
Може би работи в положителна и в негативна насока. Може и да има нещо при определени хора и ситуации.
С хора, с които имаме силна връзка - сродни души, близки роднини.
Но реално в масовия случай, когато постоянно се притесняваме кой какво ще си помисли за нас, а хората си мислят за техните си проблеми и грижи. Те не си мислят за нас. Не са забелязали колко сме напълнели, не са обърнали внимание какво сме казали. Мислят си за техните проблеми и техния живот.
Може би работи в положителна и в негативна насока. Може и да има нещо при определени хора и ситуации.
С хора, с които имаме силна връзка - сродни души, близки роднини.
Но реално в масовия случай, когато постоянно се притесняваме кой какво ще си помисли за нас, а хората си мислят за техните си проблеми и грижи. Те не си мислят за нас. Не са забелязали колко сме напълнели, не са обърнали внимание какво сме казали. Мислят си за техните проблеми и техния живот.
Съболезнования за загубата!
Ако знаеше, щеше ли да промениш нещо? Починал е без мъки, щастлив, обичали сте се. Не се обвинявай, нито търси знаци. Пусни го да почива в мир! И благодари за прекрасното време заедно. В началото загубата на близък много боли, после времето полека лека помага и боли, но можеш да дишаш.
Ако знаеше, щеше ли да промениш нещо? Починал е без мъки, щастлив, обичали сте се. Не се обвинявай, нито търси знаци. Пусни го да почива в мир! И благодари за прекрасното време заедно. В началото загубата на близък много боли, после времето полека лека помага и боли, но можеш да дишаш.
Пепи, не бързай да пускаш. Изживей си мъката! Жали починалия, плачи го, споменавай го!
Не сме по темата, но ще напиша за последно. Чела съм за Любовта като карма, ужасно перифразирам - "Ако обичаш някого в този живот, то този някой те е обичал силно преди (в предишен живот). Любовта между двама не свърша с края на живота, тя продължава във всеки следващ живот". Думите не са на Петър Дънов, но по този начин си обяснявам тази част - "И тъй, закон е: като обичаш, ще те обичат; и като те обичат, ще обичаш."
Пепи, случи ми се и на мен, тежко се преживява, особено първата година. И досега споменът ми е все едно нещо непрекъснато ме пари отвътре. След това постепенно преминават ежедневните навици и ти става по-леко, не избухваш в плач, когато видиш любимата му храна в магазина или дреха, която би харесал. Всеки реагира различно, но истината е, че трябва да мине време и да го изстрадаш по някакъв начин. При мен минаха три години и все още не съм казала на много хора, просто не ми се събира в устата да го изрека. Кураж, и това е.
Съболезнования, Пепи 02. Мир на душата му.
Относно изказването на Дънов, не прочетох някъде да пише, че когото обичаш, точно той ще те обича. Не мисля, че има предвид такава връзка. По-скоро идеята е, че ако ти си студенокръвно същество, то хората ще бягат от теб. Ако си обичлив и човечен и с теб ще се отнасят с обич и добрина. Струва ми се, че се случва да има изключения, но все пак не познавам много хора от толкова близо, че да съм сигурна, до колко са искрени в обичта и емоциите си. Ако си познал обич /майчина примерно/ и ти ще предадеш тази обич на собствените си деца. “Ако мислиш за някого” не го приемайте буквално “Я, какво ли прави Мичето?” и Мичето да си мисли в същият момент за вас. В случая “да мислиш някого” означава да те е грижа за него, да полагаш усилия заради него. Когато ти се грижиш за някого, често и той се грижи за теб, т.е. - мисли те.
Относно изказването на Дънов, не прочетох някъде да пише, че когото обичаш, точно той ще те обича. Не мисля, че има предвид такава връзка. По-скоро идеята е, че ако ти си студенокръвно същество, то хората ще бягат от теб. Ако си обичлив и човечен и с теб ще се отнасят с обич и добрина. Струва ми се, че се случва да има изключения, но все пак не познавам много хора от толкова близо, че да съм сигурна, до колко са искрени в обичта и емоциите си. Ако си познал обич /майчина примерно/ и ти ще предадеш тази обич на собствените си деца. “Ако мислиш за някого” не го приемайте буквално “Я, какво ли прави Мичето?” и Мичето да си мисли в същият момент за вас. В случая “да мислиш някого” означава да те е грижа за него, да полагаш усилия заради него. Когато ти се грижиш за някого, често и той се грижи за теб, т.е. - мисли те.
Пепи , съболезнования и от мен. Загубата на близък човек е много много трудна. Аз загубих майка си преди три месеца. И въпреки че беше много болна, и въпреки че знаех, че този момент ще настъпи (отиде си две седмици преди да навърши 82), ми е много тежко. Още си плача вечер, като приспя детето. Дай воля на емоциите си, плачи, викай, крещи. Няма да забравиш, но с времето ще свикнеш да живееш с мисълта. И на мен всичко ми напомня за нея. Вещите й си стоят още непокътнати в дома ни. А в селската къща, където живееше последно, не съм пипнала нищо. Леглото стои така, както го оставихме, когато я взех за болницата, дрехите стоят непокътнати. Нямам сили, а трябва. Трябва животът да продължи и без любимите ни хора. И всеки ден си казвам - утре ще започна да разчиствам малко по малко и все не намирам сили или си намирам друга работа. Понякога я сънувам нощем, последно си поиска кафенце. Правя й често, оставям го на прозореца. И някак сърцето ми не иска да повярва, че вече няма на кого да се обадим сутрин с детето, докато я храня и просто да си говорим. Не иска да повярва, че като отида на село и отворя вратата, тя няма да седи приседнала в края на леглото и да ни чака. Не искам да повярвам, но това е истината. Вкопчила съм се в детето и мъжа ми и намирам в тях утеха. И се надявам някога да спре да ме боли толкова.
Като заговорихме за камъни за защита, от половин година постоянно носех гривна от черен турмалин на силиконова корда.
Вчера след среща с определен човек се пръсна от нищото и се разпиля по пода.
Логично кордата се е износила от носенето и тя се скъса но пак имам леко притеснение.
Вчера след среща с определен човек се пръсна от нищото и се разпиля по пода.
Логично кордата се е износила от носенето и тя се скъса но пак имам леко притеснение.