Неслучайно има приказва (перифразирам) - По-страшно от егото на просветения нЕма. 😅
- Публикувана: 19 ян. 2024, 14:54 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2024, 13:07 ч.
Случи ми се нещо странно XXIX
Мм да, напоследък все по често срещано е духовното его. Много лесно се изпада в този капан в началото, така че може би жената тепърва е навлязла в материята и е превъзбудена 
. Иначе за хора с ниско самочувствие това си е страшна тръпка, за пръв път се чувстват важни и специални..
. Иначе за хора с ниско самочувствие това си е страшна тръпка, за пръв път се чувстват важни и специални.. 
Не можеш да си мислиш, че всичко знаеш. И че ти си винаги прав. Нема такъв филм.
Виц, ама верен:
- Аз знам, че нищо не знам. - Сократ
- Недей много зна! - Баба ти
Виц, ама верен:
- Аз знам, че нищо не знам. - Сократ
- Недей много зна! - Баба ти
Знам я, крайно досадна.
Все повече си мисля, че на това момиче му хд.
Чета й първата публикация в бг мама, която звучи нещо от рода:"здравейте мами, със съпруга ми искаме да си имаме бебе. Миналия месец ми закъсня с Един ден, и после като ми дойде, ми вървя три дена, само като ме премърсяваше. Възможно ли е да карам цветна бременност."
Все повече си мисля, че на това момиче му хд.
Чета й първата публикация в бг мама, която звучи нещо от рода:"здравейте мами, със съпруга ми искаме да си имаме бебе. Миналия месец ми закъсня с Един ден, и после като ми дойде, ми вървя три дена, само като ме премърсяваше. Възможно ли е да карам цветна бременност."
Изчетох цялата история с преследваното семейство и мога да кажа, че отдавна не ме беше заинтригувала история така. Сега малко да отместя темата и да разкажа поредната странна случка със сина ми. Миналата седмица претърпя манипулация под пълна упойка. Не ни държаха много в болница и на другия ден като со бяхме вече в нас ми каза следно "Мамо, в операционната имаше една баба, казваше се баба Лени (така викахме на моята баба, която почина доста преди децата да се родят и не са я виждали никога)". Попитах го дали това е била медицинска сестра и той каза "Не, просто баба", накарах го да обясни как изглежда, но той каза само беше стара. Възможно е да е халюцинирал/сънувал от упойката, но за мен си е странно.
Нищо не е халюцинирал според мен,душите се срещат насън или докато тялото е в упойка/кома и т.н.
Дъщеря ми имаше такава "среща" с душата на баща й,докато той още беше интубиран,но не беше починал. Информацията е идвала телепатично и е предал чрез нея към мен най-ценното си послание.
Дъщеря ми имаше такава "среща" с душата на баща й,докато той още беше интубиран,но не беше починал. Информацията е идвала телепатично и е предал чрез нея към мен най-ценното си послание.
Бабата казала ли е нещо? Сто процента е баба ти.
След толкова изгледани видеа с разкази на хора за отделяне на душата от тялото вече дори не ми звучи странно.
След толкова изгледани видеа с разкази на хора за отделяне на душата от тялото вече дори не ми звучи странно.
Не ми каза, но беше много развълнуван да ми разкаже
Искаше ми се и аз да мога да я видя. Напоследък ужасно ми липсва, постоянно си мисля за нея. Искаше ми се да може да види децата и да им се порадва, затова разказът му ме шокира, но поне знам, че ги пази и че по някакъв начин ги вижда
Аз миналата година споделих почти същата история. Бяхме в болница четири жени в стая и поетапно вземаха някоя от нас за мед. интервенция с упойка и след нея ни връщаха. Никоя от нас трите нито спомен, нито говореше след това, докато дойде на себе си. Но четвъртата жена още с вкарването на носилката легло говореше, даже разговаряше. Като я питахме не отговаряше на нас. Изчакахме да я отпусне упойката и я питахме с кого е говорила. Тя нямаше спомен. С откъслечните фрази ѝ възстановихме разговора и тя разбра,че е говорила със сина си, който е загинал при нещастен случай на 19години. Май беше събота даже,защото като се поокопитихме, слязохме до болничното кафе да вземе нещо да раздаде. И картонената чашка с кафе направо хвръкна от ръката ѝ и заля и себе си, и мен, и всичко наоколо. Даже ако не беше случката, нямаше да разберем за мъката ѝ, защото жената каза, че не говори никога за това.https://
Аз съм агностик с тенденция на атеист. И все пак много ми се иска да вярвам, че любимите ни хора не изчезват, а продължават нататък. Чета вашите разкази и хем им намирам логично обяснение, хем ми се иска да вярвам. Смахната работа.
Аз също се самоопределям като агностик. На всеки му се иска да вярва, на психологическа основа е. Всички се надяваме да има нещо отвъд, за нас и нашите близки, помага ни да преодолеем мъката при загуба на любим човек, притъпява страха от неизбежното...
На никой не му е приятно да вярва, че някой ден ще е купчина кости и всичко, което е направил през живота си ще изглежда безсмислено.
На никой не му е приятно да вярва, че някой ден ще е купчина кости и всичко, което е направил през живота си ще изглежда безсмислено.
Така е. Не случайно са измислени религиите.
И яз съм от скептиците,обаче съм свидетел на неща,без логично обяснение.И се радвам на това.Както е казано,човешките възприятия имат граници,и това че не го виждаш,не значи че не съществува.