В момента чета....88

  • 48 618
  • 751
  •   1
Отговори
# 360
  • Sofia
  • Мнения: 1 577
Катя Чучувева, мисля че темата ви е тази:

https://www.bg-mamma.com/?topic=1622155.30

# 361
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 062
Маринина я пробвах, издържах 50 страници и я захвърлих. Даже не се сещам коя беше книгата.

Аз по същият начин, пробвах, нямам спомен коя е книгата, така и не я дочетох Sad А имам купени две-три защото много ми я препоръчаха. Може в някакъв момент пак да я пробвам.
JACKLIN*, направи пауза между трите книги. Иначе няма да ти харесат. Бакман е да се чете всяка книга, през определен период от време. Аз чаках докато издадат втората месеци, затова ми беше безумно интересна и много хубава. Но една след друга не мога да ги чета. А и самият Бакман е за четене с почивки.

# 362
  • Мнения: 280
О, не знаех, че има издадена книга по случая Дятлов! Единствено ме притеснява този автор Дони Айхар дали и доколко е привнесъл типчно американското в тази типично руска мистериозна трагедия..
Ще очаквам мнение след като я прочетеш.

Прочетох "Мъртвата планина" на Дони Айхар - и аз имах подобни притеснения при закупуването ѝ, Happy Mijjj , като донякъде те се е оказаха основателни, авторът до известна степен стереотипизира руснаците и не може да анализира напълно обективно случилото се, както и да се потопи пълноценно в атмосферата на събитията, но от друга страна, ценното в книгата е стремежът на автора да събере информация от достоверни източници - роднини на загиналите,  интервюира единствения оцелял от групата - Юрий Юдин, който по време на пътуванията му до Русия е все още жив, среща се с различни експерти по случая и др.,  проучва самите материали по делото, желаейки да открие за себе си и читателите рационално обяснение на случилото се, като в края на книгата авторът прави възстановка на трагичните събития въз основа на разследването си, както и предлага хипотеза си тях, която има и известна научна обосновка, като критика мога да посоча, че  Дони Айхар  не коментира уликите и доказателствата, които ѝ противоречат.

Иначе, книгата се чете леко и е интересна, паралелно се развиват три времеви линии - походът на Игор Дятлов, последвалата спасително-издирвателна акция и две пътувания на автора до Екатерининбург, осъществени през 2010 и 2012 г., като в рамките на второто лично посещава прохода, като в обобщение, въпреки критичните бележки,  ми допадна документалното разследване и представяне на случая от автора.

Последна редакция: нд, 25 фев 2024, 15:10 от _Електра_

# 363
  • Мнения: 2 249
Понеже се задържа темата за руски и съветски автори, ще споделя за 2 книги, които прочетох наскоро и много харесах - "Вечната годеница" от Чингиз Айтматов, неговият последен роман и "Москва не вярва на сълзи" от Валентин Черних, сценарист на едноименния филм.
Книгата на Айтматов е доста философска, главно става дума за идеалите, таланта и дори любовта, неспособни да оцелеят пред настъпващата комерсиализация и паричните потоци, определящи тенденциите във всяка сфера на съвременния живот - шоу вместо изкуство, лов на екзотични видове като скъпо удоволствие, любов, която следва парите. Може да се направи паралел с най-известната му "Голгота".
А за "Москва не вярва на сълзи" мога да кажа само най-хубави думи - много харесвам филма и трите героини, затова се притеснявах дали книгата няма да ми развали усещането, обаче е страхотна, има още един герой - шпионин от тайните служби, който напълно отсъства от филма по обясними причини, както и ясно се излага позицията на автора по отношение на комунистическия строй, значението на връзките, хитростта и угодничеството в изкачването на кариерната стълбица и достъпа до блага. Който обича подобна литература, ще хареса и двете книги, защото са книги с душа.

# 364
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 233
Съвсем в духа на последните страници тук, чета Деца мои на Гузел Яхина. Зюлейха много ми беше харесала, на Децата съм още в началото, но стилът е разпознаваем, увлича бързо и те оставя на ръба на някаква безтегловност, сякаш друг свят не съществува. Дано и сюжетът е интересен.
В Сторител започнах Червен глад на Ан Апълбаум. Темата е тежка, книгата предполага мащабно проучване в географски, исторически, демографски, културен, ако щете и лингвистичен план, така че едва ли ще я изслушам наведнъж. Често в други книги се срещат податки към събитията около гладомора, та ще ми е интересно да науча повече в чисто научен аспект.

# 365
  • Мнения: 2 249
Много е интересен, Тарталета, няма да се разочароваш! За мен тази ѝ книга е по-добрата и се надявам да четем още от Гузел Яхина на български.

# 366
  • София
  • Мнения: 2 229
В Сторител започнах Червен глад на Ан Апълбаум. Темата е тежка, книгата предполага мащабно проучване в географски, исторически, демографски, културен, ако щете и лингвистичен план, така че едва ли ще я изслушам наведнъж. Често в други книги се срещат податки към събитията около гладомора, та ще ми е интересно да науча повече в чисто научен аспект.
Аз я чета на хартия, но бавно ми върви, защото често трябва да търся информация за места, хора и исторически факти, с които не съм запозната. Освен това на има и доста снимки, които са много тъжни.
Паралелно и за разтоварване чета "Огледални убийства" на Хоровиц. Преполових я, а още не съм отгатнала убиеца. Приятна криминална история, отново със Сюзан Райланд и книга в книгата.

# 367
  • Галифрей
  • Мнения: 5 773
Почнах да чета “ Ало,ало. Дневниците на Рене Артоа” от Джон Хейзелдън. Не знах,че от много години има книга от сериала. Забавно е. 😁❤

# 368
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 062
Прочетох "Без страх", осмата книга за Ди Ди Уорън. Много ми хареса, изключително интересна, напрегната и неочаквана. До последно се чудих кой е убиеца и за малко да не позная Simple Smile Определено с напредването на поредицата се увеличава и напрежението. Много добра серия!

# 369
  • Plovdiv
  • Мнения: 2 249
Измествам малко фокуса от руската литература с моите размисли и страсти. Продължавам с четенето, на "Милионерът в Лисабон". Ми нищо общо няма с "Мъжът от Константинопол" като тематика и това доста ме разочарова. 150 страници чета за ужасиите над арменците, а не бях настроена за такъв тип книга, не и след първата част. Дано по натам стане по-добре положението. Като цяло авторът много ми допада и определено бих прочела още нещо негово.

П.С. Има ли филм по "Мъжът от Константинопол" или аз съм се заблудила, защото в нета нищо не намирам.

# 370
  • Мнения: 9 933
Приключих "Вода за цветята".
Хареса ми. Но като цяло за мен това беше една много тъжна и тежка книга, която ми остави горчив привкус...
Искаше ми се позитивните елементи да бяха разгърнати в по-голяма степен, защото негативните надделяват.
Иначе беше приятно описанието на всички дребни неща, които в живота често не забелязваме, а всъщност представляват самия живот. Авторката ги е описала добре.
Но не бих я прочела отново.

# 371
  • "Аз съм пътешественик и мореплавател - всеки ден откривам нови земи в душата си" Х. Джубран
  • Мнения: 5 407
Много мнения срещам за "Вода за цветята" и силно се заинтригувах. Ще взема да си я купя да видя за какво става на въпрос, като цяло има много положителни отзиви за книгата явно си струва да се прочете.

# 372
  • Мнения: 92
"Вода за цветята" е книга с необичаен сюжет, много умело структурирана и майсторски внушаваща тежката съдба на героинята. Има много какво да се научи от тази меланхолична история. За мен тя е една от хубавите книги, които прочетох миналата година. Чисто литераторски, смятам, че е изпипана, завладяваща дори. Много зависи от читателя. Книгите на Достоевски също са мрачни и повествователни, но са класика и това е неоспоримо. Съветвам всеки, който иска да научи нещо за човешката душа и силата на волята, да я прочете.

# 373
  • Мнения: 6 663
Прочетох "Без страх", осмата книга за Ди Ди Уорън. Много ми хареса, изключително интересна, напрегната и неочаквана.
Една книга напред съм, но "Без страх" е единствената, която не ми хареса. Отвратителна героиня.

Приключих "Твоят последен ден" и който иска ала Крис Картър, да напада. Много разочароващо, че няма издадена друга книга, а е трилогия.

# 374
  • Мнения: 8 620
"Вода за цветята ми стана от любимите.,
 Въпреки че изобщо не харесвам криминалета, прочетох за няколко дни първите две на Кармен Мола. Сега започнах и последната- "Годинта на свинята
"
Боже, тия книги не те оставят на мира, докрай. Държат те в напрежение, бързо развиващо се действие, много изненади и толкова увлекателно написани, и с тия къси глави, снощи, айде още една, айде и тая, та откарах до 02 ч.
И хич не ми беше гнусна, е само на моменти. А съм потресена, докъде може да стигне човешката психария и жестокост.

Общи условия

Активация на акаунт