С какво ви дразнят свекървите? – 154

"Виждане/прекарване на време" не е равносилно на "гледане".

А какво тогава е гледане?
Ако свекървата играе с детето два часа, това не е гледане, така ли?
Или разходката в парка не е гледане?
Или четенето на една приказка не е гледане?
Кое прекарване на време заедно не е гледане? Може ли пример, защото за мен   е чусно да си и пет минути с едно дете и да не се грижиш за него.

От петък вечер до неделя следобед на бабин дом, как кое. И готвене, пращане на провизии в кутийки, водене по уроци, плащане на уроци.

 Да си в една стая с малко дете, и да му дадеш телефона, за да не ти досажда. Това НЕ е гледане. Или да го изведеш на площадката, и пак да му бучнеш телефона.

 Това беше една от причините близка да се раздели с бащата на детето им...

Не гледам внуци ,това е различно, дълго време  и всички грижи ,болни или здрави, доволни или не.
 Идват на гости за кратко, до сега миналото лято повече време, седмица на един път, три-четири пъти , че се налага. Докато бяха на детска градини и лятото ходеха. Сега се пазарим докато се пренесат в новото жилище 10 дни и това ще е, да им се иска цяло лято , но няма. Не мога да издържам дълго. Не са доволни, но това  е.

Боряна, ако те нямаше, пак ли нямаше да са доволни? Претенции...
Аз много пъти съм казвала, че когато правиш деца, трябва да изхождаш от това, че си сам и ърябва да се оправяш сам. Всииичко останало (баби, дядовци, лели, чичовци, приятели) е бонус.

Зависи от възрастта на детето. Ако е на година - 2, за да прекарваш време с него, трябва и да го гледаш. Все ще му се допие вода, ще поиска нещо за ядене, трябва да дадеш или откажеш, според зависи какво е, ще се изцапа или намокри, ще се наложи да преоблечеш и т.н. За да му обърнеш внимание и да прекарваш време с него, трябва и да го гледаш. Колкото по-голямо става, толкова повече отпада нуждата от гледане и остава само общуването.
А ако бабите наистина искат връзка с внуците, да ги търсят и да общуват с тях и пораснали, ще трябва прекарват повече време с тях, съответно и да гледат в началото, защото не може да се явят на детето като е на 10 и да се тръшнат, че е баба му и то е длъжно да иска да общува с нея. Като 10 години преди това да, присъствала е, но на дивана с книжката или на масата, чакайки сервиране, за детето това нищо не значи и това е просто гост на родителите, не баба му

Ами за мен има огромна разлика между гледане и прекарване на време.
Гледала съм племенниците, когато сестра ми е имала ангажимент и не е можела или са излизали някъде вечерта и съм стояла аз в тях. Това за мен е гледане - съобразявам се с време и часове, в които на тях им е нужно и отменям планове, за да мога да отида.
Когато се чуем и се разберем да се видим в удобно за всички време или аз и се обадя да попитам и съответно взема някое от децата, за да отидем някъде - тогава прекарвам време с детето/децата.

Боряна като не можеш, са длъжни да те разберат. Дали нямаш време, дали физически ти е трудно, хора сме. Майка ми много иска да гледа малкия, но физически според мен не е способна. Все пак е на 78г. Права и здрава е, но да гледаш малко дете е трудно. И не й го оставям. От друга страна Свекървата вечно е болна и умира, но за нея гледане е да дойде и да го види за няколко часа. И не казва, ходих да видя внука примерно, а казва ходих да гледам внука. А реално тя е дошла в наше присъствие да пие кафе, да си на говори глупостите и реално играе малко с детето. Скоро и бяхме на гости, игра 5мин с него и седна да си пие ракията. Звъни й някой по телефона и тя казва, ами какво да правя, доведоха внука да го гледам......
Това с гледането сме го дъфкали и преди, но за мен да дойдеш на гости са пиеш кафе за час и това да ти го доведа за час, а аз да си свърша някаква работа е съвсем различно. И знам, че ще ми скочите, че не ми е длъжна, да така е, но не го и е гледала.
Честит празник на всички 🌹

  По принцип си права, но мен ме гледала баба ми, родила съм се, като тя е била на 58 години, от може би годинка до три тя ме гледала ( като имам предвид на село, вероятно събота и неделя родителите ми са идвали, но съм прекарвала много време с нея), след това градина, училище и т.н. После сестра ми, тя и на градина не е ходила, нея са я гледали до пет годишна някъде.  Ваканциите ни командироваха в края на май, до началото на септември, плътно.
 Моето дете си го гледаме аз и мъжа ми, тръгна на ясла, на почти две , много боледуваше, за пръв път се разделихме миналата година, беше на осем , на зелено училище ходи за  четири дни. Беше на гости на свекървата за седмица лятото, и като цяло май се разбират, ( там пък мъжа ми и баща му си имат търкания, и затова не съм имала много помощ от майка му). Иначе цялата лятна ваканция ни излезе "златна", лагери, занимални, но няма как.
 Не се оплаквам, отбелязвам фактите. Но ако примерно майка ми, която не работи, и не е пенсионер, и стана баба  на 54 имаше желание да го гледа понякога, щеше да ми е много по лесно. Ама няма

Съншайн, ако ми казваш, че е нормално да родиш и да хвърлиш детето на бабата да го отглежда, сори, ама хич не е така.

Майка ми например не е гледала нашето дете и за кратко даже. Не е по децата, не знае какво да я занимава, примирили сме се.

Сега ММ каза, че майка му още днес заминава у сестра му. Обидила ми се била на физиономиите. Нищо не ми е казала на мен, естествено. Той й казал да не го занимава с глупости и ако има проблем с мен да каже на мен, а да не го поставя по средата.
Аз не мога да се прикривам и на лицето ми се чете каквото ми е в главата. Сега се почувствах виновна, че се е засегнала явно.
Е какво да направя... 🙄 Един път не може да си тръгне без драми значи.

Точно това й е целта. Ти да си виновна! Ама и мъжа ти е един.... Трябвало е да й каже 2 думи относно нейното поведение и последващото твое. За успокоение да ти кажа, че и моята свекърва е така, другите са виновни, а тя е бяла родна китка!

Трябва да си доволна. Нали това искаше, да я разкараш. Е, можеше и тримата да седнете да говорите като възрастни хора, но така е по-драматично. Тя с подмятанията, ти с физиономиите, мъжът ти с пасуване, че по-лесно. Честито!

За мен пет минути игра с детето са пет минути гледане. Няма значение дали е уговорено за удобство на родителите или за кеф на бабата. Причината не изменя действието.
Но пиене на кафе, докато всъщност родителите се занимават с него, не е гледане, а си е гостуване на родителите.
Може би е хубаво човек да си е самодостатъчен и да няма никога нужда от никого, за съжаление животът не работи точно така.
Например сестрата на дядо ми винаги казваше, че ако се залежи, ще се самоубива с хапчета, за да не се налага никой да я гледа. Даже и хапчетата си беше подготвила, заедно с дрехите за погребението. За съжаление като се разболя, заедно с тялото я предаде и разумът. Мислеше си, че е здрава, въпреки че беше на легло. Например брат ми и даваше да яде, а тя му казваше, че преди малко е ходила до Кауфланд, изброяваше му какво е пазарувала, какво си е готвила и какво е яла. А беше неподвижна. Толкова за плановете да си независим, независимо дали самия ти или когато имаш дете.
Мен също са ме гледали баба и дядо, но майка ми много работеше, защото сме три деца. Разбирам я и напълно я оправдавам. Като беше с нас, беше най-отдадената майка на света. Така че не всяко отглеждане от баби и дядовци е "хвърляне на детето".
Байте да не ви среща тази мечка.
А и имам чувството, че точно на хората които обясняват колко са планирали да са независими с децата си и как не искат някой да им ги гледа, им гостуват я свекървата, я майката и не е ясно дали седят с книжка на дивана или шетат.