Привет!
Дали е нормално след като почистиш работодателят ти да види една прашинка и веднага да ти каже, книга когато вземеш от библиотеката да мине след тебе и да ти направи забележка, че не са в една редичка, да мине през коридора и да те накара да изчистиш едно петно от стената, да поиска да търкаш касите на вратите, че потъмнели от времето и го дразнело, след което те пита как не забелязваш.....да ти казва примерно няма да слагаш хляба Еди къде си, а в панерче, защото е по-естетично... ? Всеки един незабележим детайл се забелязва постоянно..Това нормално ли е и познавате ли такива хора? Какво бихте направили в такава ситуация? Със сигурност не е болен!
Дали е нормално след като почистиш работодателят ти да види една прашинка и веднага да ти каже, книга когато вземеш от библиотеката да мине след тебе и да ти направи забележка, че не са в една редичка, да мине през коридора и да те накара да изчистиш едно петно от стената, да поиска да търкаш касите на вратите, че потъмнели от времето и го дразнело, след което те пита как не забелязваш.....да ти казва примерно няма да слагаш хляба Еди къде си, а в панерче, защото е по-естетично... ? Всеки един незабележим детайл се забелязва постоянно..Това нормално ли е и познавате ли такива хора? Какво бихте направили в такава ситуация? Със сигурност не е болен!
)) помага ми и в работата. Това, което не ми харесва в твоя партньор, е, че за всяко нещо ти дудне и те води на "местопрестъплението" да го оправяш. Аз правя въпрос за неща, които засягат другите и не са ми еднолично задължение - неприбрани дрехи, неизмити чинии и т.н. За някакви детайли, които мен ме радват и съм наясно, че никой друг не забелязва, си ги глася сама за собствено удовлетворение. 
