Отново съм във възторг от актьорите, имаше толкова емоции още с първите сцени!
Добре, съгласна съм, че мама има за какво да ненавижда Еджмел, но играта на Джихан беше страхотна, още докато я слушаше и мълчаливо сподели омразата към Еджмел, разбра страданието на мама и накрая завърши с подкрепяща прегръдка, много въздействащо за мен. И благодарение на тази споделена истина за Боран си навлече гнева на всички близки докато защитава мама. После монолога с тати, ами... вече ми харесва как играе, все си мислих досега, че Алия е по - емоционалната. Когато отиде пиян при Дениз, ми много добре измислено, за мен децата винаги са носили едно спокойствие и равновесие и той го намери там. Джихан покрай Дениз сияе и става памук. Хареса ми и грижата за Зейнеб да я омъжи за любимия, и Алия го оцени.
За фибата какви ги мислихме, какво излезе, на Наре била, но пък ни загатнаха за първи път проява на интерес и любопитство от Алия и как я насоса Джихан, че му е пипала нещата 😄, но ми харесва това, че си казват и признават всичко.
За Зеррин до последно се надявах да не предаде Кая, ама уви... Обаче бати супергерой и с това се справи страхотно и отново имаше помощ и подкрепа от Алия в болницата.
Дали Демир ще помогне да избяга Еджмел?
Мине колко искрено се радваше на заминаването, сега да видим разочарованата бяла птица какви ще ги сътвори от яд и бяс - много нагло се държа с Наре.
И накрая, тихото сбогуване на Алия, много въздействащо за мен! Как играят тея хора, без думи - само с поглед и казват тоооолкова много!