До астрала и обратно... или какво има "отвъд" -2

Еее в тема за астралното тази авторка да е непозната…

Много интригуващ и интересен автор е и пише напълно в духа на темата. Няма да сбъркате, за който не я е чел.

Пак случка, отпреди двайсет години. Тъкмо се бях научила да контролирам излизанията от тялото, защото в началото не беше по моя воля. Та сънувам си аз че съм на един прашен път, насреща вляво гора и пътя се губи в тази посока. И се чувствам едно леко, леко, и си казвам:"Ех, най-после сън, в който няма да сънувам кошмар"
.
И още не съм си го и помислила и от гората по пътя се зададе старица, облечена изцяло в черно, забулена, с черен дебел прът в дясната ръка. И куцук, куцук се дотътря до мен. И още със задаването й по пътя мен започва да ме обхваща страшно безпокойство, което прераства в неописуем страх. И се мъча да тръгна, да пресека пътя, да избягам, но не мога, залепнала съм там на пътя. Вцепенена, не мога да помръдна никоя част от тялото.
И старицата застана точно пред мен. Беше много стара сбръчкана, сляпа с едното око. И протегна ръце към мен и ме хвана за лицето и започна да ме приближава към себе си и да ме гледа право в очите. И както беше стара сбръчкана, и започна да й се променя лицето и се превърна в дявола. И ме задърпа да ме целува по челото. Аз се разревах и се замолих на Иисус Христос на глас. Молих се за пощада и както ме гледаше дявола, а аз ревях, очите му започнаха да стават сини, сини. И оттам ме погледна Господ Иисус Христос. И ми каза:"Ако искаш Благословение, трябва да се смириш"..И се събудих. Досега, след толкова години, си спомням всичко с подробности..
Бяха започнала много да си вярвам , гледах си като луда на карти, на всякакви гледанки, каква съм била преди, каква ще бъда, за какъв ще се омъжа. Излизах си в Астрала, когато пожелая, наистина се бях повъзгордяла. И една вечер, сме седнали и си гадаем на поредната гледанка, някаква арабска беше, и ми се присъни това.
Оттогава съм забранила и число да ми казват, когато кихна. 😁

Хм, в Читанка има само две книги. Запазих ги.
Но кога ще ги прочета не знам, толкова много неща ми висят на главата за четене.
Ще и дам шанс обаче.

Как ги правиш тия неща.
Аз като медитирам се чудя как да успокоя ума си.
Много мисли много неща.
Но броенето помага.

Аз се научих да заглушавам съзнанието и мислите си като започнах да ходя на йога. Отначало ми беше трудно и се чувствах сякаш си губя времето в нищоправене , но с времето като се научих да дишам правилно и йогата взе да ми харесва. Тиха, успокояваща музика и глас, който да насочва движенията определено помагат с настройване за медитация.

Пробвай да си представиш едно предверие голямо и светло с много стаи, чиито врати се заключват. Ти си в това предверие и има една врата отворена. Пусни в тази стая всичките си мисли (представи си ги като пеперудки примерно) и ги заключи там докато медитираш. Стените са прозрачни и ти ги виждаш там в тази стая, която е заключена. После си представи една зала абсолютно бяла и пуста. В нея няма абсолютно нищо, пусто. И пристъпваш към медитирането.
Така започвай медитациите. После когато свършиш отваряш стаята с мислите и те си идват при теб.
При мен това действа.

А на финала ако не отворя стаята с мислите?

В най-добрия случай няма да имаш бръмбари в главата си и ще си в мир и хармония със себе си. 🤣🤣🤣

Аз се подготвях по следния начин: лягам по гръб, главата нагоре, вдишвам през носа и издишвам през устата. Така двадесет пъти. Докато правя това броя наум от едно до десет и в обратен ред. Като броя се мъча да раздвоя съзнанието си и да започна да броя между числата. Така си го намислих аз и взе, че проработи. Или пък броя до десет или двайсет на български и междувременно броя и на английски. Поне числата знам добре.
И в момента, в който прецизираш това, в който ти се получи дочуваш вибрациите на полето си. То се мятка в кръг около теб, първоначално е грубо и шумно, колкото повече минаваш в концентрация и медитация, то се изчиства и става като жужене на комар. И излизаш. Всеки път е различно. Аз търся прозореца. Защото през стена изисква много енергия време. И може да излезеш от медитация.
В главата ти, действително, настъпва тишина. Изпразва от всякакви мисли, тревоги, забравяш кой си, няма его, няма намерение. И политаш.

Последно включване, понеже книгите са леко хронологични, първо е най-добре да се започне с тази, която я има и в Читанката.

Ако имаш в ел. вариант други книги метни ги насам.

Цитирам от книгата “Укроти ума си” на Дон Макферсън Дзен метода на дишане, за тези, на които им е трудно да медитират :

“Намерете си спокойно местенце, някъде където можете да поработите върху него необезпокоявани. Легнете на пода (гравитацията помага да усетите ритмичността на дишането си) и сложете едната длан върху корема си, а другата на гърдите, за да сте сигурни , че ще ангажирате диафрагмата си в процеса”…”
Ръката на корема ви трябва да се движи нагоре- надолу повече, отколкото горната част на гръдния кош. Следващата стъпка е броенето. Вдишваме бавно през носа, броим до три , след като задържаме дъх за няколко секунди и издишаме броейки “пет, шест, седем, осем. Издишането трябва да е по-дълго от вдишването.
“Правим го така, защото пулсът на сърцето леко се ускорява, когато поемаме дъх, и леко се забавя, когато го изпускаме. По-дългото издишване е необходимо, за да може пълното вдишване на полезният кислород да бъде последвано от точно толкова ефективно изхвърляне на въглеродния диоксид от тялото. Всичко това създава усещане за отпускане и поражда чувство на спокойствие и контрол. Пробвайте да дишате за кратко така, докато  не установите спокоен ритъм, и само ръката върху корема ви се повдига и снижава. Сега затворете очи … ако успеете да поддържате Дзен дишането си достатъчно дълго и да запазите концентрация, вие ще започнете да медитирате.”

Едно интересно видео на което попаднах днес и което може би обяснява защо всеки попаднал "отвъд" вижда различни неща https://youtu.be/lWmHfydXaQI?si=DvaB3cR2znkPK8Uo

Като ви чета се сетих за разкази за  случки от живота на Дънов. При някаква катастрофа с лека повреда казал, тук имаше мъртви духове и искаха енергия. След това потвърдил, че им помогнал да се осъзнаят и издигнат нагоре.

Интересни истории на хора, чиито близки са починали, и които са им пратили знак от Отвъдното. Четете в коментарите.
https://www.instagram.com/reel/DFa9vZCyd-V/?igsh=MXM5Yzl2MnBvOHQyeg==

Така е, получаваме знаци,но човек трябва да има "очи да ги види". Аз например смятах да подаря чорапи на метъл банда на най-добрия приятел (който е и мой), на човека който ми е мн скъп и е починал. Е, скри един мой чорап за близо 2 седмици. ОК, не купих чорапите🤣. Моя чорап си го "намерих " в гардероба най-отгоре сложен на видно място🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣. А търсих цял ден из цялата къща, включително и там,без да съм отваряла тъпия гардероб