До астрала и обратно... или какво има "отвъд" -2

В повечето случаи душата си дава сметка, че е напуснала тялото и че човек е "умрял", но има случаи, когато не си дава сметка и тогава малко помощ е добре дошла. В повечето случаи, когато умре човек и душата излезе от тялото, това става мигновено, вече не се интересува от тялото. Вижда го, знае че е нейното тяло, но до там. Съзнанието обаче се запазва и натрупва с всеки нов живот на тази душа. Веднъж напуснала тялото душата продължава да живее своя живот, но с друг темп и качество.
Green_lizard, може ли линк към форума? Интересно ми е и на мен какво си споделят там.

Имах осъзнат сън, реших да полетя и да се доближа до Господ възможно най-близо. Възможно най-високо в смисъл. Събуждайки се обаче, се оказва, че още спя, защото бях на леглото, което вече не съществува, в другата стая. Там се събудих и знаех, че съм в бъдещето и реших да видя как изглеждам, и знаех, че нямам това право да се погледна в огледалото, но въпреки всичко, както почти винаги, решавам да наруша правилата, и застанах пред огледалото в коридора, а то беше замъглено, виждах се само отчасти. Това, което успях да видя не беше никак добро, но макар и притеснена, реших да забърша огледалото и да се видя напълно. И в този момент майка ме извика в реалността и рязко се събудих вече наистина.

И аз съм имала веднъж такъв осъзнат сън,но не беше предизвикан от мен(умишлено). Беше толкова истински и цветен и еуфорията ме държа няколко дни. Сънувах голямата си любов,с която се разделихме по негови причини...Че съм на един площад за един концерт и един познат ми вика:"чакай,че един човек те търси"...И изведнъж пред мен застава моя бивш и по телепатичен начин,без да ми говори с устни ,ми обяснява защо и как се е разделил с мен. Че сега има работа и ще дойде да ме вземе когато трябва и че "тук ще бъдем заедно вече". Все едно нямаше крака ,а се приплъзваше и се движеше мн бързо....Като се събудих , естествено,реших ,че е плод на болната ми фантазия и желанието ми да бъда с него....Но все пак това ме държа няколко дни-все едно ток е минал през теб. През годините няколко пъти опитвах да се свържа с него,но "абонат с такъв номер не съществува".... Преди 2 месеца разбрах,че е починал...Починал е 2 седмици преди моя сън....Не знам какво да кажа просто....Това направо ми измести центъра. Иска ми се да мога да осъществя някаква връзка с него,но не успявам....Пробвах да влизам в Акаша, медитации,кво ли не....не успявам....

Той ти е обещал, че когато му дойде времето, ще бъдете заедно. Просто извърви своя път на този свят, знаейки, че той те чака там някъде.

И аз като малка имах един сън, в който исках да стигна до Бог. Помя го и до сега, значи не е бил фантазия. Помня, че летях нагоре и нагоре. Около мен имаше светло синьо небе и облаци. Никога не стигнах до Него 😁. Като малка често летях или плувах  във въздуха. Много хубаво усещане е. Сега преди няколко години един слетобед дремейки и слушайки една приятна музика отново летях. Би ми се искало по-често да летя ама не ми се отдава както когато бях на 7-8 години.

Много ми се иска това да  е истина😭. Разбрах,че е починал 14 г след смъртта му.,почти на датата,годишнината от смъртта му и това е същата дата н,на която се запознахме..(то пак той ме "дръпна за ръкава"да разбера това).. . И само факта,че тогава си водех дневник,успях да сметна ,че сънят ми е бил 2 седмици след случая....А причината да не искаше да се оженим и съберем беше,че все повтаряше,че щял да умре рано и аз трябва да си намеря някой,с който да извървя този живот...Смъртта му в вследствие на "инцидент"(за мен случайна смърт няма)-тоест,не е бил болен или нещо друго,предполагащо това да стане.. .Когато се "разделяше с мен" ми каза-"ще ти помогна,ще ти намеря някой,който да се грижи за теб"....Тогава се ядосах много и му казах,че е извратено....Но е факт,че мъжа,с когото живея има доста сходна физика,артикулация в говора,зодия, и тн ..с него,и това беше причина аз да не го искам(хич не съм го избирала подсъзнателно даже). С времето сходствата ставаха все по големи даже и е чак плашещо за мен.  .Те не се познават ,и не знаят един за друг....

Демон, прекрасна история. Както казва Анхела, свързани сме на квантово ниво, или заплетени квантово, както го измислиха сега.
Преди години четох някъде, че ние съществуваме в този свят като други личности. И, понякога, като си вървя, или в автобуса, се "разпознавам", понякога.
Твоята история ми напомни това, което вече не помня къде бях прочела.
Анхела, аз минах нивата - бялото, синьото и кехлибареното, остана само звуковото. Така навремето, ми каза една веща в медитациите.
Може и него да минах в една от последните супер силни медитации, не знам. Не че това ми помогна нещо в живота, само ме обърка още повече. Накара ме да живея повече "там", отколкото "тук" и така си провалих живота, че ми идва да се метна отнякъде.

Въпроса е, че няма минало и бъдеще. Всичко е сега и всичките ни животи се случват сега. Трудно е за приемане, но причината е в измерението, в което живеем. В него има разделение и линейно време-пространство, което прави трудно възприемането на друг вид съществуване.

Ангелче,ако може да ми го обясниш като за прости🤣🤣🤣🤣,може и на лично...Четох,гледах,четох,мислих,не мога и не мога да го разбера това "само сега".... Да,имам чувството понякога,че живея в 2 различни свята, че последните 15 години съм "спала".... Това,че научих за смъртта на този човек,ме остави в такъв ступор...А мъката,която ме връхлетя е просто неописуема.. Накара ме да си спомня,че интуицията ми не юе е подвеждала никога,че живота е след това,а не сега и да започна отново да дълбая в тази посока...Да се развивам,да  продължавам....Защо сега и за какво ме подготвя... Не знам

Времето такова, каквото го знаем е валидно само за нас в 3D измерението. То е линейно и ни помага да се ориентираме. Но в другите измерения то не съществува. Всичко,което се случва, се случва едновременно. Подобно е като когато сънуваме. Независимо на каква възраст сънуваме някого, то този някого го "виждаме" сега и случващото се го изживяваме като нещо случващо се сега. Не е лесно да се обясни. Ако някой има по-добра идея за обяснение да я сподели.

Мисля, че най-лесно се разбира чрез обяснението - да си представите всеки миг от живота, като замръзнал кадър в пространството. Съществуват едновременно, в една и съща точка на пространството. Както кадрите в лентата на старите фотоапарати.

Твърди се, че ние хората преминаваме от кадър в кадър на всяка 1/8 от секундата / може и по-малка част от секундата да е точната цифра/. Но тъй като нашето съзнание не регистрира толкова кратък интервал от време, ние не забелязваме или не усещаме преминаването от кадър в кадър. Два последователни кадъра са много сходни помежду си, почти еднакви.Така се образува линейното време за нас.
Ако си представим, че всички възможни кадри вече съществуват, то едно друго съзнание, не човешкото, може в един момент да влезе в кадър с динозаври, в следващия да влезе в космически кораб. Затова  за други измерения или съзнания време не съществува. Даже по-точно би било да се каже, че съзнанието осветява даден кадър, а не че влиза в него.
Нещото, което много ме обърква е стареенето на всичко на Земята. Може би защото тук съзнанието е свързано с материята, не знам...
Заради съществуването на всички възможни варианти на минало и бъдеще от наша човешка гледна точка, си мисля, че след смъртта съзнанието никъде не отива, то просто се разделя с аватара тяло и продължава да осветява други кадри от Библиотеката с кадри.

Остаряването ми е ясно....Нашето физическо тяло има предел..Съзнанието/душата са безсмъртни,енергийни...Обаче мен друго не ми е някак ОК....Има теория,която отхвърля прераждането,а вместо това се казва,че" съществуваш" на място места едновременно. Това сигурно е свързано пак някак си с мойто неразбиране за времето 🤣🤣🤣🤣. Както и да е...От това не ми става по леко

Аз си мисля, че духът се смесва с някаква обща памет, обща супа, от която после пак се сипва чирпак супа (душа) в нова паница ( тяло), но не е съвсем същата, а е част от общото съзнание.
Това, което обаче за мен си остава загатка е как едни хора носят по-голям чирпак супа в себе си. Има хора, които аз наричам силови личности, те успяват да работят с вселенската енергия и да налагат масова манипулация и хипноза върху останалите. Те обикновено не разполагат с кой знае какви качества, но ги раздуват до макс. И обикновено хората сами им предлагат някакви полезности и възможности. И все са на точното място и точното време. Също някак всяват страх, дори и не е страх, ами е сила, също както във физиката по-голямото ядро привлича и поглъща по-малкото. Това е най-голямата сила да караш хората да правят каквото искаш, те дори не ги карат, а хората доброволно да го предлагат. Отношението на хората е най-големият кос в този живот. И в повечето случаи те дори не са направили нещо за да го предизвикат, просто хората сами им предлагат енергията си и помощта си. Сигурна съм, че много от вас са го усетили, когато сте до някой силов, усещате силната му енергия и сякаш ви притиска с нея. Такива хора, обикновено винаги постигат в живота това, което искат. Та тук идва и моят въпрос - как да стане човек по-силен енергийно? И аз искам да стана да стана важна енергийна клечка. Омръзна ми се да работя за отношенията си с хората и накрая те хоп “без да искат” да ме прецакат или да изберат някой друг вместо мен. Как се става от втора - първа цедка или по-силов енергийно?

Това с Бог се случва често. Всъщност не се срещаме със създателя, макар че така го възприемаме, а с надсъзнанието, което е безсмъртната част в нас, само то оцелява след смъртта. Така, че дори да ви се представи като бог, не е този, за когото мислим. Но впечатлението, което остава е като за нещо божествено и еуфорията е голяма, държи дълго.