Нужда от съвет

Да , още като я взема от работа,започвам да плача и я питам всеки ден, дали ме обича..
То пък бива , бива простотия,ама .. ако няма какво умно да напишеш,спести ми го!

Според мене жената не е била удовлетворена полово и в някои други аспекти + че няма много енергия и стамина. В един момент си е помислила, че ще и е по-спокойно сама и няма да има куп досадни битовизми. В същото време мъжът е красив, работлив, добър човек и тя мисли, че като се разделят ще и липсват някои аспекти на общия им живот. И аз съм се чувствала така. Може и да мисли, че и е време за семейство и деца, мъжът би бил добър съпруг, но пусто, вече няма страст, изпепеляваща любов, задоволителен секс итн.

Нормално е да е объркана и да плаче. С този човек е прекарала над една четвърт от живота си и целия си живот на жена. Няма опит със свалки, връзки, ходене по мъже. Не го и иска в момента.

Може би не иска да изгуби мъжа, защото е свестен, а знае, че като се разделят окончателно няма да останат приятели.

Не зная защо повечето мислите, че има друг мъж. Според мене няма. Ако имаше, тя щеше да живне и да се тока повече.

Жената не ми звучи като бръмчалка, която да е намерила нов тъпкач. Звучи ми като осъзнала, че не иска да прекара остатъка от живота си в сегашната реалност и с автора.

А може да е осъзнала, че има различна сексуална ориентация. Казала е, че няма удовлетворение от секса с ЛГ. Обаче това са 7 години прекарани заедно. Обича го, привързана е, страда. Може само да гадаем каква е истината.

  Ако имаше друг мъж нямаше да е депресирана, щеше да си цъфти, а него да го мрази.
  Отесняла й е тази връзка, дори не мисля, че авторът е виновен за това. Може би и се чувства виновна, че причинява това на такова добро момче.
  И моят съвет е да я оставиш да си поеме въздух, с притискане в любовта не става.

Може би наистина още няма друг и затова е депресивна. Защото хем не я удовлетвоява сегашната връзка (нищо лично към теб, авторе, милиарди хора по света са прекрасни като хора, но са несъвместими помежду си като двойка), хем я е страх да прекрати 7-годишна връзка (не 7 месечна, а вероятно дори и 1вата такава). И се чуди какво ще прави сама, как така ще захвърли 7 години, а пък ѝ се иска да е свободна и да опита да се качи на друг клон. В крайна сметка и аз съм била млада и като приключих 1вата си връзка (бях малко по-малка от нея), нямаше друг, но исках. Нормално.
Била съм и от страната на автора. При това една година,  за пръв път майка, с новородено на ръце. Накрая взех решението аз (само ме е яд, че не го направих по-рано), защото той не посмя да го направи. Аааааай!
Ако сега ми се случи (без дума лоша да сме си казали и да сме в приятелски отношения) няма да седя и да страдам повече от седмица. Как пък ще си взимам отпуска, че даже и още една седмица, за да може Нейно величество да реши какво иска.
Брей, че се ядосах!

Смятам, че твърде натягаш ластика.
Трябва да се отдалечиш от нея и ситуацията.
Остави я да си избистри главата. И е добре да спреш да угодничиш и се съгласяваш с всичко.
Кажи си на теб какво ти е и какво виждаш, мислиш, чувстваш. И остави нейните обърквания и чувства за нея, тя да си ги преработи, осмисли и реши.
Дали има или не друг мъж, май не е от особено значение, ако тя така или иначе не се чувства добре с теб.
А дали са възможни промени, може и да са, но вие се променяте постоянно, ситуациите се менят, хората в един момент имат различни нужди и желания. Понякога нещата между двама се изчерпват просто. И да риеш, и да се "бориш" (това с борбата за любов така и не го разбрах), не винаги има смисъл.

Както казах и в 1вия си пост по темата, ако сега се раздели с нея има шанс тя да осъзнае, че всъщност иска точно него. Но това осъзнаване може да дойде единствено след раздяла. Евентуално.

Абсолютна грешка е да я оставя да си поеме въздух и подобни. Тя го разиграва, но той не е длъжен да се оставя да се подиграва така с него. Накрая него ще го подлуди и ще му съсипе здравето. 7 години са достатъчно дълго време, за да е ориентирана. Тя самата също е позволила битовизмите да вземат превес, ами тя какво му дава - нищо. Работи много, не знае какво иска, в депресия е, не спи с него… Авторе, заслужавате щастие. Приятелката ви отказва да се бори за тези взаимоотношения, много удобно се оставя да бъде объркана и да ви разиграва, защото вие търпите. Появи ли се друг човек, ще сте в триъгълник - защото от вас това и това, а от него - онова и онова. Не бягате, когато отказвате да се борите за вас; трябва да се борите двамата. Ако единият не иска - няма как да се промени нещо. Като много иска да работи и да се прибира за едното преспиване  - да работи. Ако сега не се справя, как я виждате после с всички задължения с детето - там какви са битовизми, особено първите няколко години. Когато човек е с някого се поема отговорност. Тя ви вижда, че я обичате и си прави каквото иска, само че това не е нормално. Когато човек не е щастлив с някого, го пуска и си търси щастието - онова, което е в собствената му глава. Напоследък все повече се убеждавам, че хората просто са неспособни да ценят това, което имат. Оставяте я и какво, след време като и стане скучно и самотно и ви потърси, се връщате веднага ли? Тя, ако ви обичаше, нямаше и да си помисли да мълчи. Всичко трябва да е изяснено. Не може просто да заяви, че не е щастлива и в същото време нито да се разделяте, нито да се опита да промени ситуацията. Вие сте в момента никъде. Ако ви задам въпроса: имате ли връзка няма да се почувствате добре, нали? Защото това не е връзка, но и нямате свободата също на необвързаните хора.

Това не означава да я чака, а да се фокусира над себе си. Отдалечаването е точно това. Да обърне внимание на себе си. И да реши какво му е в главата - какво иска и не иска, какво го устройва или не. И да помисли дали го иска с този човек. И най-вече – дали може да го получи.

За мен тази жена не обича автора. Даже му го е казала, къде завоалирано, къде не.
Жена, която държи на мъж няма да се чуди , да реве, да говори с недомлъвки. Вероятно обаче автора е удобен за семейство и тя се чуди сега дали да е с него на сигурно или да се впусне да си търси късмета примерно с друг. ( Дори и да го няма в момента ). Обичайно обаче хората и от двата пола си гонят тръпката . Тук няма такава. В подобен случай един познат така се ожени с несигурната девойка, 4,5 години , дете и развод. При така разказаното от автора, изобщо не бих си помисляла да поправям нещо на негово място. Това е бомба със закъснител. И ще е по неговата глава един ден, ако случайно продължат. Връзка ако ще се спасява е от двамата, а тук само на автора му е зор и седи очаквателно на тепсия за нея ...После ще боли повече, по -добре  да се отдръпне. Пак ще повторя , 7 години са много! Подобен цирк не е на добре. Ама, не че жената е в депресия и да я спасява , Ами че автора се изживява като незаменим и не я пуска .

Събираш багажа и се махаш. Жалко и унизително е да се молиш.

Ако висиш на някого на врата, ставаш още по-жалък и непривлекателен в техните очи.

Прави постановки дамата. Че е в депресия са интерпретации на автора, за да приеме по- леко неприятната ситуация. Авторе, късай и си живей живота! Самоуважението е в основата на всичко. Дамата не се е хванала съвсем стабилно на новия клон, затова и не изпуска сигурното. Много неприятен тип жени.

Не съм чела нищо, но като жена ти го казвам - загубила е интерес изцяло. Щом и на почивка си я пратил при роднини и тя не те е потърсила няколко дни - зарежи тази работа. Вижда се, че я обичаш, но тя не те обича вече. С моя мъж сме заедно от 9 години и само да си кажем нещо накриво, до няколко часа сме се оправили, защото и двамата не можем да търпим да сме си сърдити. Тя те оставя за цяла седмица без да ти пише.. загубила е милостта си към теб. Съжалявам.
Другият по-гаден вариант е - изневяра.

Стигне ли се до борби за една връзка, работата вече е заминала.
Явно е по-слаб характер и ù e трудно да намери думи за теб, а и за пред себе си. Като се замисля и аз доста заобиколно се разделих с бившия, но тези неща никога не са лесни.
Авторе, ще си направиш услуга ако просто се изнесеш за няколко седмици без да я чуваш. Направете break. Има ли къде да отседнеш?

Тази седмица ще станат 2. Винаги мога да измисля вариант при приятел, но как да преценя колко време е достатъчно? И през това време , тя свиква да живее без мен или ще осъзнае, че и липсвам и ме иска обратно? Много ми е объркано и на мен. Знам че най-правилното може би в момента е да си събера багажа , за да усети , че наистина ме губи. Тогава истински да осъзнае, дали ме иска или е по-добре така. Но в момента не мисля адекватно .. Винаги съм смятал,че ако човек изпитва и малко съмнение дали ме иска, зарязвам и продължавам напред , но когато изпаднах в такава ситуация , нещата не са толкова прости за мен..