💙 Къванч Татлъту- минали и бъдещи проекти, партньори - тема 115

тая снимка не си я виждала

А знаеш ли кой е този до него ? Дейвид Гилмор, фронтменът на Пинк Флойд, и тяхната музика е великолепна. Всичко съм виждала, всичко съм изчела и изгледала аз, каквото може да се намери, но ми е мъка да гледам снимките му от последните му 2 години, не прилича на себе си

не съм се съмнявала, че си виждала снимката , видях и че другия е от Пинк Флойд.

охх през нощта сънувах Къванч и КуртЕфе, беше много готино

приятни занимания с тая ваша кукла!!

Вярно е, че е най-сладката професия бабината Завид, завид, моите синковци още се офлянкват, ама дано някой ден и аз изпитам това щастие.

Тази директорка за каква се мисли ??? Няма никакво право да я заплашва, особено пък щом е болнични заради детето си! Да се обажда в инспектората племенницата ти, дано там и обърнат внимание и да я стреснат онази самозабравилата се. Но, ако е толкова неразбрана и не проявява никаква емпатия към персонала си тази, по-добре да си потърси друга градина. Че аз така търпях една нещастница цели 3 години, не и мълчах изобщо, а тя нямаше за какво да се хване, за да ме разкара, но чак не ми се ходеше на работа заради нея. Махнах се при първа възможност, но после имах чувството, че именно стреса и неприятните емоции ми докараха проблеми с хормоните, и до сега не мога да се оправя. Та да си мисли за здравето момичето, а работа ще се намери.

Ревю на сериала "Кузей Гюней" (https://otzovik.com)

В едно семейство всичко е и сложно и просто... ако бъдем честни.
Плюсове: актьорският състав е невероятен, сюжетът е и прост и сложен като самия живот...
Недостатъци: не намерих
Нека започна с това, че турските сериали започнаха да ме изненадват и очароват не толкова отдавна и колкото повече се вживявам в гледането им, толкова повече ме увличат.

Разбира се, всеки ще намери нещо свое: и комедия и сладка романтика, и драма и невероятно висококачествена психологическа сага. “Kузей Гюней” е по-скоро семейна сага, семейна драма и с невероятна любовна история.
Може би имам късмет, но всичките ми турски сериали бяха с невероятно талантливи актьори. И "Кузей Гюней" ... топ класа, както винаги!!!

Всички баналности са истината на живота... Обикновено семейство, бащата е особняк, вечно мрачен работник, собственик на семейна пекарна. Цял живот само работи и не се интересува от емоционалното състояние на двамата си синове, които получаваха ритници и удари както психологически, така и физически, отношението му към жена му не беше по-добро... С една дума, образът му не предизвиква съчувствие .

Майката е простовата .. дори глупава жена, която цял живот готви и чисти, грижи се за мъжа си и двамата си сина... но мечтае и завижда на "различния" живот на работещите и самостоятелни жени ..., но по природа тя не е много умна жена. Цялата си любов даваше на големия си син Гюней, той беше този, който трябваше да "излезе сред хората“. Именно него тя отделя, защитава и обича, като съответно унижава, обижда и постоянно се кара на по-малкия Кузей.

И накрая двамата герои... или по-скоро те са трима. Но, главните са двамата братя, турците обичат истории за братя, Кузей и Гюней, интересно е, че в превод се наричат Север и Юг. По - големият е Гюней е прилежен ученик, любимецът на мама, обещаващ и с големи амбиции, планина от претенциозни изказвания. По- малкия е Кузей, който живее ден за ден, смел, избухлив, открит и "правилен”. Напомни ми за нашия Бодров от "Брат". О, да... той е и невероятно красив, благодарение на несравнимия Къванч Татлъту.

Сюжетът, разбира се, пламва... развива се от искра и това е героинята ... Джемре, външно изобщо не е някоя красавица, но с несравними очи и невероятен талант, това се отнася за актрисата. Всички разбраха, че братята обичат едно и също момиче и не могат да го поделят. Но, ако любовта прави един човек по-добър и по-чист, то друг потапя на дъното...
Моето мнение е, че хората не се променят, че може би се раждат с греховете си и стресът само изважда тези грехове на повърхността, докато честните момчета не се сломяват от никакви неприятности, те просто се закаляват като добро острие и режат бързо и светят ярко.

Гюней извършва престъпление, блъска човек до смърт, обвинява Кузей, защото се е карал с него и е бил разсеян от това, Кузей мълчаливо обвинява майка си, мълчаливо обвинява и баща си... И Кузей поема вината на брат си - влиза в затвора за 4 години. Това беше негово решение с мълчаливото съгласие на цялото семейство.

Кузей, темпераментен и избухлив, не може да седи мирно... Той си създава враг и получава много тежка рана, която слага край на мечтата му - да стане военен. Той е на 22 с такъв багаж, излиза на свобода и се опитва по някакъв начин да нареди живота си. Гюней през това време учи в университета и успешно е влязъл в кръга на големия бизнес, създавайки си необходимите контакти. Майката е много щастлива за Гюней, бащата, както се оказва, през цялото това време се е обвинявал, че невинния му син е влязъл в затвора, именно това събитие започва да го променя силно и той постепенно осъзнава все по-ясно своята вина пред синовете си... постепенно и пред жена си .

Джемре - става годеница на Гюней, постигнал съгласието на момичето, крайно амбициозен, самодоволно се оставя влюбената в него наследница на огромен имот да се върти около него. Гюней, както бих казала по-просто, се заигра и чак се увлече.. .. В началото всичките му желания се изпълняваха и той прекалено вярваше в себе си...
НО, когато Кузей е освободен, всичко постепенно се срива, истината излиза наяве. В истината има сила, както каза героят на Бодров.
Джемре първа ще разбере истината – това разваля отношенията между нея и Гюней, тя първа ще види неговата чудовищно гнила душа.

Джемре е невероятен характер, много по човешки разбираем и трогателен. Първоначално леко ме подразни, първо с обикновената си външност, второ с очевидната си симпатия към Кузей, но тя избира по-големия брат и в това видях известна корист, възможно е това да е силно казано ... С две думи, че е погледнала братята и е решила, че Гюней е переспективен, а Кузей е хаймана, и естествено е, че е избрала този, който е по-добър, тук я има и майка и, ярък характер, истинска майка, която я обожава дъщеря си, отгледала е момичето сама и разбира се, тя я отгледа не за пекар, а за принц.

Джемре оставя Гюней и започва да гледа на Кузей по различен начин, спомня си детските си симпатии, отдалече, не веднага открива Кузей и бавно разбира и признава в себе си своята истинска, дълбока любов към него. Тя мълчи... тя е бившата на брат му ... Джемре е верен приятел, винаги е до него. Пред очите и Кузей се влюбва, разделя се, жени се, влюбва се... Но, някак винаги е ясно и няма съмнение в съвместната им история, че Джемре е единствената жена за него.

Джемре наистина обича дълбоко, с такава всеопрощаваща любов, без да иска нищо в замяна, само да е щастлив любимият и. Кузей я обича по същия начин, само и тя да е щастлива ... Те трябва да преминат през толкова много, преди да се открият един на друг, или по-скоро, да го кажат с думи.
Бях много трогната от нейната бележка с пожелания, традиционно те пишат бележки с желанията си вечер и ги хвърлят в морето сутринта, очакваш, че едно влюбено момиче може да напише разбира се пожелания за сватба и деца... но не и Джемре.. Всичките и пожелания бяха за благополучието на нейния Кузей, неговото щастие, неговите успехи и нито дума за себе си, не е ли това истинската любов ? И за Кузей, разбира се, без Джемре неговото щастие и неговото благополучие не са възможни. И така всичко се получи щастливо.

Обичам историите, в които още в началото със сигурност знаеш, че този герой е копеле, онзи е глупак, този е принц, а онзи слабак ... а накрая принцът е просяк, копелето е благороден принц, слабият - всички подвизи са негови, а глупакът побеждава всички. В тази история е хубаво това, че няма само добри и само лоши герои, с развитието и те стават по- сложни и се откриват по начини, които може и да не предвидим.

В крайна сметка в тазиинтересна история всички герои се учат от грешките си и приемат себе си и си прощават, а приемайки действията си получават прошка и изкупление. Беше малко като религиозен урок и само един герой потъваше все по-дълбоко до дъното... Всички наоколо са виновни, но не и той. Всички са злодеи и глупаци, но не и той. Чудовищността на постъпките му излезе извън мащаба и краят беше справедлив... Силата е в Истината.

Сериалът е силен, с интересни диалози и много символични малки неща ... в които се крие самият Дявол и накрая всичко става просто и ясно. И главното е, че накрая всички ги чака възмездие и награда – това е добрия край.