Гости с пренощуване

  • 21 497
  • 416
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 717
И аз имам такава позната, Която иска да се настани при мен, но аз отказах.
Но това да ми тормозят домашния любимец (котето ми) …. Не бих търпяла и минута. Бих им показала на мига вратата

# 76
  • Мнения: 3 153
Истината е, че смесването на бита на две домакинства не е нормално и води до бъг в системата. Ако ме поканят в Щатите/Канада, никога не бих се натресла у домакините, едно е да се видим на обяд/вечеря, турове, друго е да се разминаваме по гащи, метафорично, де.

# 77
  • SF
  • Мнения: 25 702
Някак вече ми мина времето да си спим с приятелки по къщите.
Може би защото работим с различно работно време, може би защото си имам кола и не пия и е въпрос на едни 15 минути да се прибера, колкото и късно да е станало. Може би защото предпочитаме да ядем навън по ресторанти и тази работа с готвенето всеки гледа от неудобство да си я спести и да я спести на другите хора. Може би защото не ям всичко и не искам да притеснявам никого да ми прави салати и салтанати.

# 78
  • Мнения: 33 812
Да остана да спя в други хора, абсурд. Мина времето и когато правех тристепенни менюта и канех гости. При повод на заведение, достатъчно стресиращ е живота вече, че да си причинянам допълнително!

# 79
  • SF
  • Мнения: 25 702
Да, това е истината, че дори и при повод, предпочитаме да се срещаме навън.

# 80
  • Мнения: 13 533
Да, това е истината, че дори и при повод, предпочитаме да се срещаме навън.

Ами то примерно ако имам РД у дома - един ден чистя, един ден готвя - вечерта се събираме и веселим, нощта прибирам маса и следващия ден пак си е половин ден дооправяне, чистене и прибиране. Ми това си е 3 дни слугинаж, а парите за почерпката са си същите. На ресторант ще се шматкам цял ден, ще си лакирам ноктите, ще се наглася и айде на купон. Несравнимо е!
В детството ни много гости ни идваха и много ходихме. Имаше съседки, дето чукват и казват, че идват у дома. Сега това поне на мен ми се струва невъзможно някой да го направи. Дори и приятелка не си представям да се самопокани ...

# 81
  • Melmak
  • Мнения: 9 704
Аз се изумявам понякога като чета за някои “приятелки”, роднини или свекърви, които така се натрапват и самопоканват. Наистина в 21 век още ли?
Преди е било различно, хората и по съседски са си ходили на гости, без предупреждение. Радвам се, че тези времена са зад гърба ни.

# 82
  • Мнения: 2 179
Аз се изумявам понякога като чета за някои “приятелки”, роднини или свекърви, които така се натрапват и самопоканват. Наистина в 21 век още ли?
Преди е било различно, хората и по съседски са си ходили на гости, без предупреждение. Радвам се, че тези времена са зад гърба ни.

Като чета това се сещам "на имен ден не се кани".  Иначе се радвам, че хората се променят и бях объркана за себе си, аз ли греша, затова и пуснах темата, но много ми идват тези отношения с гости, самопоканване, вменяване как съм надали длъжна да каня, посрещам....

# 83
  • Melmak
  • Мнения: 9 704
То проблемът са очакванията. Сега като се замисля свекър ми има имен ден на голям празник и винаги ходим. Мм се обажда и казва в колко ще отидем, дали за обяд, или за вечеря. Но това са родителите му, винаги се радват да празнуваме заедно. В един такъв смисъл се самопоканваме на имения му ден, ама реално за именика е голяма радост.

Случвало се е да минат за моя имен ден да ме поздравят с цвете, черпя ги с кафе и толкова.

Като цяло не се чувствам длъжна да каня никого по никакъв повод. То пък и това оставаше. Приятно ми е да общувам с хора, обичам си приятелите, но за мен е нагло да се самопоканиш у някого, за да спестиш 100 лв от нощувка.
Изключвам някакви извънредни ситуации и беди, човешко е да се помогне.

Но това да ти идват всякакви хора в дома, само защото си живееш на морето или в атрактивна чужбина… просто не мога да го приема.

Имахме покана от приятел на мм да ходим на гости при тях, в сащ. На мен ми беше много неудобно, те са в къща, имат място, но пак.. някак да им се натрапим.. аз бях категорична, близки сме, но това е съвсем непознато място, ние със сигурност бихме искали и да обикаляме, да правим неща, не знам.. така го усетих.

Сега отивам на гости на моята приятелка, в Европа е, но отивам за да я видя нея, не заради града й. Ако ще в най-пустото село да беше, пак щях да отида.

# 84
  • Мнения: 343
Факт е, че с напредването на годините и прагът на търпимост взе рязко да пада поне при мен. Все по-малко съм склонна да си мълча и да се примирявам в името на това да не разваля нечий кеф. Повече ми тежи, отколкото на млади години.

# 85
  • Мнения: 17 305
Преди е било различно, хората и по съседски са си ходили на гости, без предупреждение. Радвам се, че тези времена са зад гърба ни.
Защо си мислиш, че е различно.
Със съседите ни в САЩ ( американци между впрочем), точно така си ходихме. Сега имаме къща край морето. със съседите ни от ляво и от дясно сме така ( а до преди две години ни бяха напълно непознати хора).
Брат ми живее в затворен комплекс, със съседите си по същия начин са. Приятели са в един от топ комплексите в София ( по същия начин са, но там го отдавам, че не са българи)

# 86
  • Мнения: 581
Аз попринцип много обичам гости и определено ми липсват времената, когато така си ходехме един на друг. Само че това не е карт бланш да се злоупотребява с това, както се описва в доста от ситуациите. Ако пък някой не иска гости - негово право, никой не може (или по-точно не бива) да дойде в къщата ти нежелан и неканен. Аз обичам да гостувам наляво и надясно, но само ако съм поканен предварително.

# 87
  • Melmak
  • Мнения: 9 704
Преди е било различно, хората и по съседски са си ходили на гости, без предупреждение. Радвам се, че тези времена са зад гърба ни.
Защо си мислиш, че е различно.
Със съседите ни в САЩ ( американци между впрочем), точно така си ходихме. Сега имаме къща край морето. със съседите ни от ляво и от дясно сме така ( а до преди две години ни бяха напълно непознати хора).
Брат ми живее в затворен комплекс, със съседите си по същия начин са. Приятели са в един от топ комплексите в София ( по същия начин са, но там го отдавам, че не са българи)
Защото в моя свят е различно. Никога не сме ходили на гости у съседи като съм била дете. Поздравявахме се учтиво и толкова. В голям блок живеехме.
Живея сега при мм. Блокът е строен 60те, баба му е от първите собственици. Ходели са си на гости, даже свекърва ми е разказвала. Сега няма такова нещо, нито със стари, нито с нови съседи. Поздравяваме се и до там.

# 88
  • Швейцария
  • Мнения: 2 810
И у нас идват хора от БГ. Аз имам обърнат режим на спане и ми е много трудно да се грижа за гости. Не мога да ги развеждам никъде и предупреждавам, че от мен имат само стая за спане и храна. Показвам им къде е хладилника и им казвам да се чувстват свободни да се самообслужват. Ако са за по-дълго от 3 дена, очаквам и да си готвят сами.
Давала съм ключ от вкъщи на приятел, който се самопокани за 2 седмици, докато ние сме в БГ. Когато се върнахме, ни чакаше сметка за телефон, който е решил да ползва без мое разрешение. Не беше голяма, но ми стана много неприятно.
Аз никога не спя на чуждо място и никого не съм молила да ме приема.

Последна редакция: пт, 10 май 2024, 04:43 от JennyBG

# 89
  • Мнения: 1 912
Аз се изумявам понякога като чета за някои “приятелки”, роднини или свекърви, които така се натрапват и самопоканват. Наистина в 21 век още ли?
Преди е било различно, хората и по съседски са си ходили на гости, без предупреждение. Радвам се, че тези времена са зад гърба ни.

На бившия ми родителите имаха навик да идват веднъж в месеца на гости, в събота в 6 сутринта цъфваха на вратата и очакваха да ги срещаме и да ги водим насам натам да си пазаруват. И си мислех, че се самопоканват, после разбрах, че сина им ги кани и казва, че няма проблем, а аз разбирам чак като дойдат. Та в повечето случаи самопоканването е всъщност с нечие съдействие или поне мълчаливо съгласие.

Общи условия

Активация на акаунт