Коронният номер беше като му писне от гостито, тайно да ходи да си легне.
- Публикувана: 8 май 2024, 18:16 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2024, 09:45 ч.
Гости с пренощуване
Едните ми баба и дядо са били нещо подобно, с разликата че жената самоинициативно си ги е канила и им е шетала, а той не бил особено очарован и отивал да спи
Коронният номер беше като му писне от гостито, тайно да ходи да си легне.
Аз се изумявам понякога като чета за някои “приятелки”, роднини или свекърви, които така се натрапват и самопоканват. Наистина в 21 век още ли?
Преди е било различно, хората и по съседски са си ходили на гости, без предупреждение. Радвам се, че тези времена са зад гърба ни.
Преди е било различно, хората и по съседски са си ходили на гости, без предупреждение. Радвам се, че тези времена са зад гърба ни.
Абе не е точно така... Вчера писах по темата, че има хора, които много усмихнато обясняват, че няма проблем и ще се радват, но истината е, че не умеят да общуват с гости и като им се вържеш, се оказваш в центъра на някакво напрежение и неудобство.
Дори и тук, в София, имам познати, които си купиха ново жилище и уж все канят, но някак не можем да си напаснем времето. Всъщност увъртането е от тяхна страна. Иначе много обичала да кани гости, да готви за приятели, много, ама много обичала.
Преди е било различно, защото не е имало толкова много атракции навън. Дори и срещите за йога или разходка в парка не са били много популярни и част от културата ни. Не говоря за майките с количките, които задължително са излизали на разходки. Въпрос на чест е било да направиш домашен кекс и друг сладкиш и да поканиш гости на кафе. Задължително се предлага и някакъв аперитив.
Коронният номер беше като му писне от гостито, тайно да ходи да си легне.
Коронният номер беше като му писне от гостито, тайно да ходи да си легне.
И аз съм от неможещите да спят по чужди домове, когато се е налагало, се чувствам страшно напрегнато. Винаги гледам да го избегна, ако ще през нощта да пътувам наобратно. Освен това съм страшно гнуслива и ми е трудно да ползвам бани и тоалетни в чужд дом. И също така не искам да се спи в моя дом. Точно така, както споменаха някои, не мога да съм спокойна някой да се мотае наоколо. Моят дом е мястото, в което искам да се чувствам, че правя каквото си искам, ако ще и това да е цял ден да си с вдигнати крака пред тв. Не обичам да се съобразявам какво гостът иска (не иска) да гледа, какво му е интересно, уморявам се от поддържането на разговори. Също обичам да спя до късно и това някой да ми защъка в 7 сутринта из бани, тоалетни, кухни, ще ме подлуди. Иначе на гости обичам да ходя (или да се дойде у нас), но само за деня/вечерта и после всеки по къщите.
Миналата година бях от другата страна - пътувах по работа в чужбина и моя близка приятелка настоя да остана в дома й за няколко дни. Ами беше си мъчение, но знаех, че ще я обидя много, ако откажа. Живели сме двете заедно и беше прекрасно, но тогава и двете бяхме свободни и без ангажименти. В случая обаче вече имаше съпруг и дете, малка къща и огромно куче, което се скъса да повръща. Наговорихме се с нея, беше приятно да се видим след 4 години, но определено щеше да ми е по-добре вечер да си лягам някъде на спокойствие.
Нямам проблем с оставането на гости,стига да не е повече 2-3 вечери и то ако ми са много близки приятели.
Но до сега който е спал в нас,е било за 1 вечер.
Изключвам приятеля ми,не го слагам в графата "гости", и 6 човека са спали в апартамента ми,но беше само за 1 вечер и то на 31 дек.-1 януари. Станахме и те ми казаха "ще пием по едно кафе и ще се прибираме" А,апартамента ми е голям,преспокоино можеше да останат още 1 вечер в нас за да не се качват по колите с махмурлук.
Живи и здрави се прибраха.Приятелят ми,ми е разказвал как на един бъдни вечер и коледа се е наложило да спи на хотел,защото дошли сестра му,мъжът й ,и 3-те им деца и нямало място за него.
Но до сега който е спал в нас,е било за 1 вечер.
Изключвам приятеля ми,не го слагам в графата "гости", и 6 човека са спали в апартамента ми,но беше само за 1 вечер и то на 31 дек.-1 януари. Станахме и те ми казаха "ще пием по едно кафе и ще се прибираме" А,апартамента ми е голям,преспокоино можеше да останат още 1 вечер в нас за да не се качват по колите с махмурлук.
Живи и здрави се прибраха.Приятелят ми,ми е разказвал как на един бъдни вечер и коледа се е наложило да спи на хотел,защото дошли сестра му,мъжът й ,и 3-те им деца и нямало място за него.
У едната ми баба беше хан - всякакви роднини и близки ходеха у тях без предупреждение постоянно, защото живееха в центъра и тоя да си остави торбите, оня да иде до тоалетната. Баба ми винаги беше готова някой да й се натресе. Моите родители също бяха отворени за гости, включително и с преспиване. Изобщо беше си нормално едно време да дойде някой у нас, включително и без предупреждение и да преспи. Аз не помня да сме спали у техни приятели, с изключение на един път, когато ходихме на планина и спахме при курсовия ръководител от университета на баща ми, който живееше в планинско градче 
.
Вкъщи сравнително често идват гости с преспиване, най-близките ми роднини живеят в чужбина и като се прибират спят в нас. Не ми пречат, даже ми помагат и често им натрисам децата
. И приятели се случва да нощуват, но рядко, на година, две веднъж. Като цяло обичам гости, но напоследък рядко каним, може би 5-6 пъти в годината.
.Вкъщи сравнително често идват гости с преспиване, най-близките ми роднини живеят в чужбина и като се прибират спят в нас. Не ми пречат, даже ми помагат и често им натрисам децата
. И приятели се случва да нощуват, но рядко, на година, две веднъж. Като цяло обичам гости, но напоследък рядко каним, може би 5-6 пъти в годината.
От цялата тема, става ясно, че българинът се е цивилизовал и е далеч от соца и роднини, хубави хора на дивана от Павликени.
Второ, белегът на цивилизация е съвсем друг.
Предполагам, че тези от нас, които живеят в морските градове, близо до летище, болници, университети, са по-често посещавани от тези, които са в отдалечени градчета, в които няма наоколо туризъм или някакъв друг значим обект.
Или ако тръгна за Плевен, ще е планирано и обмислено. Няма нужда да търся приятели, при които да преспивам.
Сега за празниците пътувахме в чужбина и тръгнахме много рано сутринта. Да, но наша приятелка живее и тръгва от Пловдив, а други две са от Варна. Момичето от Пловдив преспа при нейни близки и остави там колата си. А тези от Варна ги взехме директно от автогарата, защото имат нощен транспорт. Така че, понякога се случва да помогнем на близък и да преспи, въпреки неудобствата, че ще стане много рано, ще ползва гаража, стаята, хладилника... Но това са епизодични случаи и обикновено няма как иначе.
Идването на гости без предварителна уговорка, макар и само за по едно кафе, в ерата на смартфоните с приложенията, според мене от повече от 20 години вече не се практикува. Нямаме никакво основание да се разкарваме, да платим за паркиране и да установим, че домакинът не е вкъщи и е излязал само до парка или само до магазина. Голяма минавка е за гостите и такива изненади май вече никой не си причинява.
Или ако тръгна за Плевен, ще е планирано и обмислено. Няма нужда да търся приятели, при които да преспивам.
Сега за празниците пътувахме в чужбина и тръгнахме много рано сутринта. Да, но наша приятелка живее и тръгва от Пловдив, а други две са от Варна. Момичето от Пловдив преспа при нейни близки и остави там колата си. А тези от Варна ги взехме директно от автогарата, защото имат нощен транспорт. Така че, понякога се случва да помогнем на близък и да преспи, въпреки неудобствата, че ще стане много рано, ще ползва гаража, стаята, хладилника... Но това са епизодични случаи и обикновено няма как иначе.
Идването на гости без предварителна уговорка, макар и само за по едно кафе, в ерата на смартфоните с приложенията, според мене от повече от 20 години вече не се практикува. Нямаме никакво основание да се разкарваме, да платим за паркиране и да установим, че домакинът не е вкъщи и е излязал само до парка или само до магазина. Голяма минавка е за гостите и такива изненади май вече никой не си причинява.
Защо си мислиш, че е различно.
Със съседите ни в САЩ ( американци между впрочем), точно така си ходихме. Сега имаме къща край морето. със съседите ни от ляво и от дясно сме така ( а до преди две години ни бяха напълно непознати хора).
Брат ми живее в затворен комплекс, със съседите си по същия начин са. Приятели са в един от топ комплексите в София ( по същия начин са, но там го отдавам, че не са българи)
Със съседите ни в САЩ ( американци между впрочем), точно така си ходихме. Сега имаме къща край морето. със съседите ни от ляво и от дясно сме така ( а до преди две години ни бяха напълно непознати хора).
Брат ми живее в затворен комплекс, със съседите си по същия начин са. Приятели са в един от топ комплексите в София ( по същия начин са, но там го отдавам, че не са българи)
Излиза, че българите в чужбина са по-гостолюбни и/или просто имате повече площ. Тук кой ти предвижда стая за гости...
... причината, поради която днес не се практикува толкова, няма нищо общо с който и да било социален строй, а с хроничната липса на време.
Затова се раждат бисери как парите за ядене вкъщи и почерпка на заведение били едни и същи...