Има ли любовта срок на годност?

  • 10 704
  • 258
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 578
Или просто хората сме се превърнали в консуматори и след известно време просто имаме нужда от нов партньор?
Преди да станем консуматори по-дълго ли е траяла любовта?

Вероятно защото сега е модерно при най-малкият проблем да се развеждаш/разделяш. За мен не е нормално да не искаш да спасиш една връзка, в която твърдиш, че обичаш.

# 31
  • Мнения: 792
Разбира се, че любовта има срок на годност и добре, че е така, защото любовта е много интензивно чувство, неспокойствие, тревожност, обсебеност даже, която доминира над всичко друго за определен период и ако пребивавахме постоянно е такова състояние щяхме да се побъркаме. Слава богу, тя доста скоро преминава в нещо по-слокойно и умиротворено и ако влюбените наистина си подхождат, могат да си изградят хубав съвместен живот, в който има много други приятни емоции и без първоначалните страсти.  
Ако ли не, рязко изтрезняваш и се чудиш какво те е привлякло в тоя човек.
Има хора, пристрастени именно към тази първоначална химическа буря и я търсят постоянно с нови партньори, но макар и прекрасна, тя всъщност е ужасно изтощителна и често с неприятни последици.
Към химичната буря сме пристрастени всички, но не всички си даваме сметка. Ние искаме точно нея и всъщност които двойки я поддържат успяват, макар и с друг тип адреналин. Всяка нова книга е същият адреналин, първото, но и  второто, третото дете, новото ястие, почивката на ново място, новата работа, новия маникюр, новата прическа, новата дрешка и парфюм, после ще станем баби и дядовци…същностно всичко е тази химична буря, която непрекъснато искаме. Детето, та нали всичко е вълнение, адреналин - за първи път укрепнало вратленце, първо завъртане, първо зъбче, първо прохождане, за първи път сте и родители, освен партньори, в нова роля…Ние не излизаме от тази буря. Психически устроени сме да ни привлича. Постоянно всъщност сме в това състояние.

# 32
  • Мнения: 7 483
Аз вярвам в любовта. Трябва да имаш късмет да срещнеш своя си човек и с грижи от двете страни любовта може да продължи докрай. Не всичко обаче е любов. Случвало ми се е да си тръгна колкото и много да съм обичала.

# 33
  • Мнения: 7 554
Аз също съм влюбчива натура и без любов не мога да живея. Но, когато създаваш семейство трябва и разум да вложиш. Защото любовта поулегва, заземява се, приземява се с времето, но общите ценности, цели и перспективи са тези, които ви държат.

# 34
  • Living for Pleasure
  • Мнения: 298
Любовта не иска нищо в замяна.
Тук съм и съгласен със Славой Жижек (което не винаги е така) - при истинската любов няма условия и малките недостатъците на другия те карат още повече да го обичаш.

И точно тук идва проблемът с връзките. За повечето хора връзките са единствено бизнес сделки. Аз ти давам X при условие да получа Y от теб. Разбира се това говори за хора в arrested development. А с незрели хора не може да се има пълноценна връзка. За жалост ценностите на модерните общества са такива че целенасочено създават точно такива хора, и създават условия където реално израстване е трудно до невъзможно.

И аз го забелязвам този феномен на "изчерпаните" връзки. Почти винаги те са "изчерпани" само в очите на единия партньор, и най-често е защото други външни хора или фактори им мътят главата. Тоест говорим за човек който не знае какво реално иска, не познава добре себе си, партньора си и света. В противен случай - няма сила която да те накара да се съмняваш в изборите си ако те са в унисон с този който си и имаш самочувствие в себе си и изборите които правиш.

И най-често го виждам това да се случва на 7мата година от връзката. Не знам защо точно това число - но го виждам далеч повече от какъвто и да е друг период.

Последна редакция: сб, 11 май 2024, 16:31 от Gentleman of Leisure

# 35
  • Мнения: 6 890
Или просто хората сме се превърнали в консуматори и след известно време просто имаме нужда от нов партньор?
Преди да станем консуматори по-дълго ли е траяла любовта?

Вероятно защото сега е модерно при най-малкият проблем да се развеждаш/разделяш. За мен не е нормално да не искаш да спасиш една връзка, в която твърдиш, че обичаш.

Понякога няма спасение, дори и когато обичаш. Единственото спасение е да сложиш края. Говоря за токсични хора и токсични връзки. Там няма смисъл да се бориш, но обичащия пак се бори, понякога с години, докато най-накрая се осъзнае, че е кауза пердута и си хване пътя.

# 36
  • Мнения: 5 377
Чувствата са си чувства, но съжителството с друг човек не е толкова лесна работа. Често проблемите в двойката започват, след като заживеят заедно. Може да отнеме повече време да се напаснат и единият да загуби търпение и да се откаже, може в началото всичко да изглежда наред, после да започнат да те дразнят неща, които преди това не си забелязвал дори... Варианти има много.

# 37
  • София
  • Мнения: 39 136
Съжителството е съвсем различна работа. Дето се казва "да не бъркаме туризма с емиграция".
Мен лично първоначалното влюбване ме държи към 40 дни. Забелязала съм, и че при мъжете е така.
После сядам и започвам да размишлявам ще стане ли връзка от това нещо, от всички практични страни.

# 38
  • Мнения: 5 377
В първоначално зададената тема не става много ясно дали се пита за чувства, или за връзка, затова пиша и за двете. А че има разлика, има, и то значителна.

# 39
  • Мнения: 12 945
Според мен, влюбването е искра, пиянство, а любовта е процес, като път. Влюбват се и тръгват, но кой до къде ще иска да върви по този път, дали няма да предпочете да се отклони на някой завой, или да му писне и да се откаже... Няма как да се знае предварително какво ще стане.
Затова може и да има срок на годност, и да няма.
Ако се вълнуваш и радваш да видиш другия човек, или даже само да си мислиш за него, колкото и дълго да сте заедно, значи това е твоят човек и твоят живот.

Ариел, пишеш за борбата за връзката. Зависи за какво и с кого се бориш. Не можеш да се пребориш, ако другият не се интересува от теб и не те обича, ако щеш и планина да преместиш на гръб.

# 40
  • Мнения: 7 122
Аз лично не мога да се влюбя в човек, когото не познавам. Не съм го и правила. А за срок на любовта - не знам, зависи каква любов е. Ако започне бързо, динамично, с много пеперудки, огън и страст, най-вероятно и бързо ще отшуми. Такава любов за мен не е особено сериозна и не е предпоставка за изграждане на една сериозна връзка. А за обич - може да обичаш някого и цял живот, но може и да е до време. Колкото и грубо да звучи, разумно е обичта към партньора да е донякъде условна - ако мъжът ти започне да се държи лошо с теб, да не те уважава, дори да те унижава, ти да пробваш да спасиш връзката си, но да видиш, че не става (защото за "спасяването" си трябват усилия и от двамата), тогава какво има да му обичаш на партньора? Аз поне не мога да обичам гаден мъж, който не се държи добре с мен системно.

# 41
  • Мнения: 3 304
Разбира се, че е условна любовта, и много правилно. Безусловно те обича само мама - ако си късметлия. Но мъжете си мечтаят и проповядват като този Жижек. Така им е изгодно, жената да ги търпи независимо от поведението им. Това ще да е истинска любов - да те тъпчат, да ти кръшкат, да пиянстват или да дрогат, а ти да си вечното опрощаващо пристанище, където мъжът да кацне да му изперат гащите и да го нахранят. Добродетел било... Животът ти изтекъл в тази "любов", но какво от това.

# 42
  • Мнения: 291
АЗ специално имам един развод и се зарекох че никога,ама никога повече ще повярвам на мъж.Като се запознахме със сегашния ми мъж ,още като го видях си помислих,"Какво ли е да ме целува"!"Как ли ухае кожата му "и ето ме сега женена .И , като си помисля, когато си живеем двамата заедно си живеем добре . Повечето пъти когато сме се карали е било заради техните, нашите и бившата му жена.И ,това го има страничните хора също спомага за убиването на любовта между двама .

# 43
  • Мнения: 3 578
наивница на средна възраст тези неща, за които говориш са характерни за едно друго поколение което вече е почти извън играта. Аз говоря за сегашното (милениълите) и поколение Z.
Там където и за най-малкото са склонни да те разкарат защото не са научени да правят с абсолютно нищо компромиси, но после ревът, че са сами.

# 44
  • Мнения: 6 890
Аз съм милениъл. И си мислех, че описаното от наивница Е истинската любов, а всъщност е било НЕлюбов към себе си. И го научих по най-болезнения начин.

Общи условия

Активация на акаунт