Кое му е сексисткото? Масата мъже с които съм излизала са искали от мен точно обратното - да се скъсвам от работа плюс да домакинствам понеже съм жена, но и да давам наравно пари защото той или е скръндза или не вади достатъчно. Това по-добре ли е?
- Публикувана: 17 май 2024, 03:06 ч.
- Последно мнение: 20 май 2024, 18:21 ч.
За парите и жените
Колко разходи пък да има човек без деца, та чак да се скъса от работа?
Аз си клатя краката, почивам през 3-4 дни и изкарвам колкото за моите разходи.
Аз си клатя краката, почивам през 3-4 дни и изкарвам колкото за моите разходи.
В Германия се работи, не си клатиш краката като в България...
И ми е стигнало да излизам с тях само като ми споделят възгледите си и съм настръхвала.
С един такъв и живях, който беше възмутен че грохвам след 8 часова смяна и една манджа докато той гледа телевизия.
Мила родна картинка..
С малката подробност, че ти имаш.
За мен няма нищо сексистко в изказването на потребителя.
Приемам (така го приемам за мен си също), че провайдва достатъчно, че да не чака на заплатата на жена си, допълнителна екстра е, която всяка разумна и любяща съпруга ще впряга в екстри за семейството, нали.
И не, не е зор да се скъсваш от работа у тоя живот, някои имат еднакъв резултат и с по- малко гърч.
За мен няма нищо сексистко в изказването на потребителя.
Приемам (така го приемам за мен си също), че провайдва достатъчно, че да не чака на заплатата на жена си, допълнителна екстра е, която всяка разумна и любяща съпруга ще впряга в екстри за семейството, нали.
И не, не е зор да се скъсваш от работа у тоя живот, някои имат еднакъв резултат и с по- малко гърч.
Щото ще му се срине самочувствието, ако жената изкарва повече.
Има много вариации на темата "жената изкарва повече" и един стабилен мъж няма да се филмира от това.
- Може мъжът да е успешен учител или учен с големи постижения и уважение, но малка заплата. Трябва ли да се депресира, че това го тегли? Или да се преквалифицира в нещо неприятно само за пари?
- Може мъжът някога да е изкарвал много пари, но после да се разболял, бърнаутвал, да се е сменила конюнктурата и да му се е затворила нишата.
- Може някога жената да е била възпитана да търси сигурна и държавна работа, но мъжът да я е "заразил" за бизнеса, да и е отворил очите и да е печелил докато тя разпери криле и го задмине. Трябва ли да се депресира?
И какво ли още не може. Казват "гузен негонен бяга" та и аз смятам, че само мъж, който си има съмнение в мъжествеността си ще се депресира от успехите на жена си. Който е уверен в мъжеството си само ще и се радва и ще я подкрепя.
Кое му е сексисткото? Масата мъже с които съм излизала са искали от мен точно обратното - да се скъсвам от работа плюс да домакинствам понеже съм жена, но и да давам наравно пари защото той или е скръндза или не вади достатъчно. Това по-добре ли е?
Хубаво де, ама защо имам чувството, че си прочела само част от поста ми и само на нея отговаряш? Та моят пост си е баш апел за равенство, не за робия на жената. Но май някои четат, но разбират само каквото искат да видят в поста.
Ако имаш един търтей който е възпитан, че само щом си жена то трябва да се гърчиш по правило си е бая зор.
Значи той ще ходи само на работа, няма да вади достатъчно пари, а пък аз да трябва освен да работя и домакинството да поемам? Ако имахме деца и те щяха да са зачислени на мен. И тоя (да не казвам какво) за чий ми е?
Много мои приятелки живеят с такива мъже и само ревът (някои се излъгаха и деца да родят). После теглиш цял живот.
Значи той ще ходи само на работа, няма да вади достатъчно пари, а пък аз да трябва освен да работя и домакинството да поемам? Ако имахме деца и те щяха да са зачислени на мен. И тоя (да не казвам какво) за чий ми е?
Много мои приятелки живеят с такива мъже и само ревът (някои се излъгаха и деца да родят). После теглиш цял живот.
Не всички грохваме от работа, за да изкараме пари. Някои си харесваме дори трудовите занимания. Тогава пък хептен не ме интересува мъжът ми колко изкарва, стига да не чака на мен само.
Досега никой мъж до мен не се е комплексирал, че изкарвам повече от него или съм по-успешна, дори им харесва. Но на мен не.
Досега никой мъж до мен не се е комплексирал, че изкарвам повече от него или съм по-успешна, дори им харесва. Но на мен не.
Аз пак да питам къв е смисълът от тая Германия като се скъсваш от работа без да постигаш кой знае какъв стандарт?
По темата, аз също не виждам смисъл жената да се скъсва от работа и съответно да страда семейството, децата, да трябва аз да поемам повече от което да страда моята работа и резултата да е аз да губя повече в следствие на това, от колкото тя да печели. Така сме избирали работа на жена ми, с достатъчно свободно време и възможност да отсъства колкото е нужно. Години наред заплащането беше символично, но успя да израсне кариерно и вече е добре.
Така че в заключение в семейството се случват така нещата - което е най добре за всеки поотделно, не винаги е най добре за семейството като цяло.
По темата, аз също не виждам смисъл жената да се скъсва от работа и съответно да страда семейството, децата, да трябва аз да поемам повече от което да страда моята работа и резултата да е аз да губя повече в следствие на това, от колкото тя да печели. Така сме избирали работа на жена ми, с достатъчно свободно време и възможност да отсъства колкото е нужно. Години наред заплащането беше символично, но успя да израсне кариерно и вече е добре.
Така че в заключение в семейството се случват така нещата - което е най добре за всеки поотделно, не винаги е най добре за семейството като цяло.
Ако имаш един търтей който е възпитан, че само щом си жена то трябва да се гърчиш по правило си е бая зор.
Значи той ще ходи само на работа, няма да вади достатъчно пари, а пък аз да трябва освен да работя и домакинството да поемам? Ако имахме деца и те щяха да са зачислени на мен. И тоя (да не казвам какво) за чий ми е?
Много мои приятелки живеят с такива мъже и само ревът (някои се излъгаха и деца да родят). После теглиш цял живот.
Значи той ще ходи само на работа, няма да вади достатъчно пари, а пък аз да трябва освен да работя и домакинството да поемам? Ако имахме деца и те щяха да са зачислени на мен. И тоя (да не казвам какво) за чий ми е?
Много мои приятелки живеят с такива мъже и само ревът (някои се излъгаха и деца да родят). После теглиш цял живот.
Като няма деца и като не си съгласна, не поемай. В едно домакинство, в малък апартамент, без деца и домашни любимци, с двама възрастни, които през деня са на работа, няма и чак толкова домакинстване. Основното е готвенето и прането, да речем, а това всеки може да си го прави сам за себе си, ако се чувства използван да го прави и за друг
Е то е ясно, че когато го правят супер яки мацки, тогава не е "нападане".
Аз все повече се изумявам от разсъжденията на автора. Или лъже за годините си или нещо не му е съвсем наред...
Не били супер яки мадами.... божеее
Аз все повече се изумявам от разсъжденията на автора. Или лъже за годините си или нещо не му е съвсем наред...
Не били супер яки мадами.... божеее
Явно ти определяш нормата. Давай смело.
П.П. Ти нямаш ли проблеми ?
Така е.
Ако няма малки деца, подчертавам малки деца или бебе, на които да трябва да приготвяш определени храни под час, не виждам какво толкова тежко има да сготвиш нещо вкусно и топло за семейството си. НА мен винаги ми е доставяло удоволствие и ми е действало релаксиращо. Ако е насила и на принципа "трябва" да готвя, чистя не би било и не го правя. Но ако е с желание, винаги си струва грижата.
Има миялни за съдовете, пералните си перат, има сушилни вече. Всичко е въпрос на организация на времето. Чисто физически няма особено натоварване вече в домакинската работа.
Определено, ако няма деца и домашни любимци, не виждам нищо тежко покрай домакинството на двама възрастни, които работят извън къщи.
Ако няма малки деца, подчертавам малки деца или бебе, на които да трябва да приготвяш определени храни под час, не виждам какво толкова тежко има да сготвиш нещо вкусно и топло за семейството си. НА мен винаги ми е доставяло удоволствие и ми е действало релаксиращо. Ако е насила и на принципа "трябва" да готвя, чистя не би било и не го правя. Но ако е с желание, винаги си струва грижата.
Има миялни за съдовете, пералните си перат, има сушилни вече. Всичко е въпрос на организация на времето. Чисто физически няма особено натоварване вече в домакинската работа.
Определено, ако няма деца и домашни любимци, не виждам нищо тежко покрай домакинството на двама възрастни, които работят извън къщи.
Ако тя работи нещо напрягащо и изнервящо, но с високи доходи, то какво пречи мъжът да поеме домашните грижи? Или ще му падне короната?
Като е с толкова висока позиция и доходи жената, няма ли пък да си вземе домашна помощница, ами ще кара мъжа си да върши това?
Доста остаряло и сексистко виждане.
Първо, защо непременно мъжът да е основният финансов стълб в семейството? Нима жената става само за имитация на работа, колкото да не скучае? Все пак кой какви пари изкарва не зависи от пола на работещия, а от това какво го влече, какво е учил и какъв късмет е имал.
Първо, защо непременно мъжът да е основният финансов стълб в семейството? Нима жената става само за имитация на работа, колкото да не скучае? Все пак кой какви пари изкарва не зависи от пола на работещия, а от това какво го влече, какво е учил и какъв късмет е имал.
Второ, защо пък непременно жената да поема цялата домакинска работа? Ако тя работи нещо напрягащо и изнервящо, но с високи доходи, то какво пречи мъжът да поеме домашните грижи? Или ще му падне короната?
И трето, парите никога не са излишни и даже и единият сам да може да печели достатъчно ако и двамата го правят това значи по-висок стандарт, по-добро образование за децата, по-добри почивки и пътувания, по-добри здравни грижи, пари за инвестиране...