Майски бебета 2024г. - Тема 16

  • 38 963
  • 759
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 363
Честита да е Зорница! Да бъде мното здрава и щастлива! 🌸

Момичета, 4ти ден сме с Борко.. и при нас като Pauly цяла вечер плаче и само на ръце. Такава безсънна нощ не съм имала отдавна със 100% наблюдение и държане. И при мен акушерките казват, че било нормално. Мъча го да суче и не давам биберон.
Но как разбирате дали са колики - той плаче, не всеки път присвива крачета. Но всеки път заревава половин час след хранене.. и така до следващото.

И при нас е абсолютно същата история! Още повече, че от вчера сме си вкъщи и не иска изобщо да си спи в легълцето. Заспива само в мен и то след като съм я държала на гърда, а ако тръгна да я местя веднага се разплаква.

За момичетата, които чакат за индукция един малък съвет - настоявайте си за епидурална, освен ако наистина не искате да родите без. Аз така и не разказах какво стана на моето раждане, но накратко:

Започнахме с индукцията в 6ч сутринта. Шийката ми беше 1.5см (все още недостатъчно скъсена) с 1.5см разкритие и никакви контракции. Сложиха ми простагландин вагинално и зачакахме за контракции.  Отне може би около 2ч да започнат и още от самото начало бяха регулярни на около 3 минути всяка, но нямаше никакъв прогрес с разкритието. Изведнъж рязко зачестяха и си откарах 6 часа със само 2см разкритие и ужасни болезнени контракции на по 1-2 минути. През това време на няколко пъти ме казваха, че сигурно няма да се получи и дали не искам да пристъпим към секцио, но акушерката беше доста подкрепяща и продължаваше да ми убеждава,че тоновете на бебето са добри и можем да почакаме още. Точно когато бях на косъм да се съглася за секцио, защото бях изтощена от постоянните контракции, се оказа, че най-после главата на малката е слязла ниско в таза и разкритието вече и 4, което значеше, че могат да ми сложат епидурална. А аз си мечтаех за нея през цялото време.😁
Спукаха ми водите и стана 6см и тогава явно са ми сложили банка окситоцин, защото болките станаха наистина непоносими. Причерня ми и не можех да си намеря място, едва минавах през контракциите и на всяка ги питах за упойка, а анестезиологът все не идваше. Оказа се, че е влязла в спешно секцио и дойде чак след 20 мин, които на мен ми се сториха като най-дългите в живота ми. Усетих, че вече започват напъните и викнах, тогава се появиха всички и като ме прегледаха се оказа, че съм направила пълно разкритие и бебето ще се роди съвсем скоро. Общо взето 8 часа мъки на минимално разкритие и после всичко стана за 30 минути. Няма да ви казвам как им оревах целия свят, че не са ми поставили упойката навреме. Паникьосах се, че няма да успея, но някак се фокусирах върху гласа на акушерката и нейните напътствия. И въпреки, че в началото не успявах да напъвам правилно от изтощение, с няколко ефективни напъна бебка излезе. Веднага ми я дадоха, а по-късно ме приспаха, за да ме зашият. Това беше най-сладката дрямка в живота ми. 😊
Имам разкъсвания на шийката, вътрешни шевове и епизиотомия, но не е нещо страшно. Не бих казала, че са толкова болезнени, по-скоро опъват и ми е трудно да сядам. Надявам се шевовете да паднат скоро.
Та, чувствата ми за индукцията са смесени. Сигурна съм, че ако ми бяха сложили упойка, щяха да са с една идея по-хубави, но в същото време съм много доволна от себе си, че успях да се справя. Simple Smile

Последна редакция: пн, 20 май 2024, 21:52 от Iffsy

# 166
  • Мнения: 346
Ифси, аз бях с епидурална и с банката окситоцин. Епидуралната не парира болката от окситоцина, беше адска точно както го описваш, просто знам какво си преживяла. Упойката само ме обезболи долу да ни усещам и още повече ми обърка напъването. Цялото ми лице беше и още е тук таме в спукани капиляри. Ама като казвам цялото не преувеличавам. Като хиляди малки червени точици.

Просто имайте предвид, че този окситоцин ми разказа играта (за да не кажа истински вулгарния израз, който включва майка). Аз не бях подготвена за това и мислех, че ще умра без майтап.

Честита да е Зорница! Да бъде мното здрава и щастлива! 🌸

Момичета, 4ти ден сме с Борко.. и при нас като Pauly цяла вечер плаче и само на ръце. Такава безсънна нощ не съм имала отдавна със 100% наблюдение и държане. И при мен акушерките казват, че било нормално. Мъча го да суче и не давам биберон.
Но как разбирате дали са колики - той плаче, не всеки път присвива крачета. Но всеки път заревава половин час след хранене.. и така до следващото.

И при нас е абсолютно същата история! Още повече, че от вчера сме си вкъщи и не иска изобщо да си спи в легълцето. Заспива само в мен и то след като съм я държала на гърда, а ако тръгна да я местя веднага се разплаква.

За момичетата, които чакат за индукция един малък съвет - настоявайте си за епидурална, освен ако наистина не искате да родите без. Аз така и не разказах какво стана на моето раждане, но накратко:

Започнахме с индукцията в 6ч сутринта. Шийката ми беше 1.5см (все още недостатъчно скъсена) с 1.5см разкритие и никакви контракции. Сложиха ми простатландин вагинално и зачакахме за контракции.  Отне може би около 2ч да започнат и още от самото начало бяха регулярни на около 3 минути всяка, но нямаше никакъв прогрес с разкритието. Изведнъж рязко зачестяха и си откарах 6 часа със само 2см разкритие и ужасни болезнени контракции на по 1-2 минути. През това време на няколко пъти ме казваха, че сигурно няма да се получи и дали не искам да пристъпим към секцио, но акушерката беше доста подкрепяща и продължаваше да ми убеждава,че тоновете на бебето са добри и можем да почакаме още. Точно когато бях на косъм да се съглася за секцио, защото бях изтощена от постоянните контракции, се оказа, че най-после главата на малката е слязла ниско в таза и разкритието вече и 4, което значеше, че могат да ми сложат епидурална. А аз си мечтаех за нея през цялото време.😁
Спукаха ми водите и стана 6см и тогава явно са ми сложили банка окситоцин, защото болките станаха наистина непоносими. Причерня ми и не можех да си намеря място, едва минавах през контракциите и на всяка ги питах за упойка, а анестезиологът все не идваше. Оказа се, че е влязла в спешно секцио и дойде чак след 20 мин, които на мен ми се сториха като най-дългите в живота ми. Усетих, че вече започват напъните и викнах, тогава се появиха всички и като ме прегледаха се оказа, че съм направила пълно разкритие и бебето ще се роди съвсем скоро. Общо взето 8 часа мъки на минимално разкритие и после всичко стана за 30 минути. Няма да ви казвам как им оревах целия свят, че не са ми поставили упойката навреме. Паникьосах се, че няма да успея, но някак се фокусирах върху гласа на акушерката и нейните напътствия. И въпреки, че в началото не успявах да напъвам правилно от изтощение, с няколко ефективни напъна бебка излезе. Веднага ми я дадоха, а по-късно ме пристана, за да ме зашият. Това беше най-сладката дрямка в живота ми. 😊
Имам разкъсвания на шийката, вътрешни шевове и епизиотомия, но не е нещо страшно. Не бих казала, че са толкова болезнени, по-скоро опъват и ми е трудно да сядам. Надявам се шевовете да паднат скоро.
Та, чувствата ми за индукцията са смесени. Сигурна съм, че ако ми бяха сложили упойка, щяха да са с една идея по-хубави, но в същото време съм много доволна от себе си, че успях да се справя. Simple Smile

# 167
  • Мнения: 256
Аз бях гледала един влог с АГ от Надежда, ако не се лъжа и тя каза, че това с окситоцина не е истина. Може би самото забързване е проблема и организмът не може да се адаптира.🤷♀ Мисля че е практика да пускат система, до сега нямам спомен някой познат да е родил без окситоцин.

# 168
  • София
  • Мнения: 2 293
Честита да е Зорница! Здрава и щастлива!
Бързо възстановяване на мама!

# 169
  • Мнения: 547
Ифси в Надежда ли роди ти или бъркам? При кого ражда ако е там?

# 170
  • Пловдив
  • Мнения: 366
Честита да е Зорница! Да бъде здрава и да блести ярко ❤ Бързо възстановяване на мама!

За болката и индукцията, според мен е въпрос на организъм и ситуация - и двете ми раждания са със системи, и двата пъти след епидуралната болката бих казала, че изчезна (или може би беше вече толкова намаляла на фона от преди, че така ми се е сторило). Чувствително започна да боли повече след пукане на мехура. Акушерката ми обясни, че се получава така, защото след изтичане на водите омекотяването на натиска от бебето върху шийката намалява.
Движението също според мен оказва влияние. С второто раждане направих грешката да се залежа, и докато реша да стана да поскачам на топка се оказах с по-голямо разкритие и нямаше за кога, ако исках епидурална беше сега или никога 😆 Много скоро след нея вече бях за напъни. Та при мен обезболяването си беше точно обезболяване.

Малко ъпдейт от мен - днес с Борис бяхме на първа консултация. Всичко му е чудесно, за 18 дни е качил 800 гр и вече е 4,050 😊 Беше ми и първи ден сама с двете деца, учудващо леко мина, очаквах да съм разбита в края на деня. И двамата решиха да ме пощадят днес, Борис дори реши за разнообразие да си заспива сам в леглото (за сравнение - 2 седмици през деня предимно спи гушнат или ако е в леглото - доста за кратко). Любопитно ми е какво са ми приготвили за утре 😆

# 171
  • Мнения: 363
Да, супер странно е, защото понякога машината отчиташе уж малки контракции, които боляха зверски, а по-големите не бяха толкова зле.

И съм напълно съгласна за движението, на мен само то и дишането ми помагаха.  Нито на топката, нито легнала ми беше удобно, но пък си говорихме с други момичета и те казаха, че топката им е била най-удобна. Така че си е много индивидуално.   

G•H•. да, в Надежда родих. Моят АГ дойде на смяна към 1, но точно когато стана време за екшъна беше влязъл в планова операция и родих при Михайлович и акушерката. Доволна съм и от двамата, но тя беше наистина страхотна въпреки моята паника. Simple Smile Даже на другия ден дойде да види как съм и да гушне Марина.

# 172
  • Мнения: 954
Проблемът с помпата се оказа проблем с мен - тя си работи, аз като съм я мила съм пропуснала да ѝ сложа една клапа без която не прави вакуум. Изцедих гърдите, ок са, Макси отказва да суче вече и от 2те гърди. Ясно е, че проблемът е изцяло в мен, защото всеки ден излиза нещо ново покрай кърменето. Може би защото съм толкова фиксирана в желанието си да кърмя съм пренавита и правя грешки, с които само ще си изтормозя детенцето. Утре ще се свържа с консултант, няма смисъл да се мъча повече сама, психически не издържам и не мога да се насладя на бебето си, а от сутрин до вечер само мисля как да кърмя днес ...

# 173
  • Мнения: 976
Момичета, въпрос към наскоро родилите, които пият хормон за щитовидната. Да си взимам ли хапчетата с мен в болницата или ? Въобще не съм се сетила да си питам еднокринолога какво да правя първите няколко дни след раждането.

# 174
  • Мнения: 363
pauly, в болницата нямат ли консултант?

Иначе с две ръце ЗА, защото и при мен не се получаваха нещата, но след консултацията със сигурност има прогрес и сега вече малката засуква като хората. Само дето още е много нередовна с храненето.

# 175
  • Мнения: 344
Lina Ivanova 672609,
На мен изрично ми казаха да спра Еутирокса след раждането, като месец и нещо след това трябва да си пусна нови изследвания на щитовидната.

# 176
  • Мнения: 259
На мен ми казаха същото.
След раждането ми казаха да спра и след месец пуснах нови изследвания, които пращаш към ендокринолога да ти каже дали да продължаваш.
Отбелязвам, че аз започнах да приемам еутирокс по време на бременността. Ако пиеш хапчета от преди това може да е различно, не знам.
Все пак най-добре се консуштирай с доктора
Lina Ivanova 672609,
На мен изрично ми казаха да спра Еутирокса след раждането, като месец и нещо след това трябва да си пусна нови изследвания на щитовидната.

# 177
  • Мнения: 346
Може ли да споделиш какво те  а съветва за засукването, да процвам и аз да приложа докато отида?

Pauly, разбирам те  ня лъва, същото е и при мен плюс рев по цял ден. Търси консултант. 
pauly, в болницата нямат ли консултант?

Иначе с две ръце ЗА, защото и при мен не се получаваха нещата, но след консултацията със сигурност има прогрес и сега вече малката засуква като хората. Само дето още е много нередовна с храненето.

# 178
  • Мнения: 256
И при мен е по същия начин.



На мен ми казаха същото.
След раждането ми казаха да спра и след месец пуснах нови изследвания, които пращаш към ендокринолога да ти каже дали да продължаваш.
Отбелязвам, че аз започнах да приемам еутирокс по време на бременността. Ако пиеш хапчета от преди това може да е различно, не знам.
Все пак най-добре се консуштирай с доктора
Lina Ivanova 672609,
На мен изрично ми казаха да спра Еутирокса след раждането, като месец и нещо след това трябва да си пусна нови изследвания на щитовидната.

# 179
  • Мнения: 8 201
И аз бях така в началото...помпя,помпя ама нищо не излиза,а знам че има защото ме болят и тежат....аз обаче си помпя 😁и после тръгна е пак беше малко макс 50вадя.Сега вече почти не помпя,гледам тя Г. да изпомпи колкото има.За мен по-лесно,за нея по-полезно.
Ръката ме болеше да помпя,ръчна е на Кика бу.

Направи две седмици и по указанията трябва да пие 90.Снощи й дадохме преди лягане беше 21ч всичко изпи,после заспа в 23 ...ауу главата ми гръмна,мрънка,рева все на ръце,редувахме се ....спа доооо 3 🎉после дадох 60 да не й е тежко и после в 7чак яде 60.
Тези дни ще ги редувам тези мл някак.60/90
Даже се изака втори ден подред.Има надежда.😁🎉

Общи условия

Активация на акаунт