Чака сега, това са извинения. Нито всички, които се издържат сами и плащат квартира са милионери, нито всички са висшисти. Намерила си на хляба мекото, колко е меко ти ще кажеш, но от теб си зависи дали ще вземеш живота си в ръце.
- Публикувана: 18 май 2024, 07:41 ч.
- Последно мнение: 23 май 2024, 11:45 ч.
Отношения между интроверт и екстроверт
Послушай момичетата в темата. Много си му удобна - ще има кой да гледа родителите му и децата ви, докато той е навън с приятели, и този някой дори няма и да му мрънка, понеже няма да изпитва същата нужда от събирания и излизания.
Аз съм интроверт. Никога не са ми допадали компаниите и като едно време уж беше задължително да се излиза петък и събота, само защото беше петък и събота, аз се съгласявах с половин уста и после до последно се надявах събирането да се отмени, и го очаквах с нетърпението, с което човек очаква да му вадят зъб, в общи линии. Предпочитах да ида сама на театър или на опера, или да си седя вкъщи и да си гледам филм или да си чета книга. Едва по-късно разбрах, че няма задължителност в тия излизания и на практика спрях да ходя. Социалните ми батерии не издържат никак дълго и с времето свикнах с това - няма смисъл да си вървя срещу природата, само за да бъда удобна някому.
И ето, имах връзка с екстроверт. Имай предвид, че той не си правеше такива сметки като твоя човек, и нещата пак не ни се получиха. Той се чувстваше ограничен, а аз - притисната. И двамата не бяхме щастливи, макар че сме интелигентни и, доколкото мога да преценя, читави хора. И вярвам и че се обичахме, но не бяхме един за друг и нямахме общо бъдеще. Твърде големи компромиси са това, когато става дума за нещо, което се случва редовно
Аз съм интроверт. Никога не са ми допадали компаниите и като едно време уж беше задължително да се излиза петък и събота, само защото беше петък и събота, аз се съгласявах с половин уста и после до последно се надявах събирането да се отмени, и го очаквах с нетърпението, с което човек очаква да му вадят зъб, в общи линии. Предпочитах да ида сама на театър или на опера, или да си седя вкъщи и да си гледам филм или да си чета книга. Едва по-късно разбрах, че няма задължителност в тия излизания и на практика спрях да ходя. Социалните ми батерии не издържат никак дълго и с времето свикнах с това - няма смисъл да си вървя срещу природата, само за да бъда удобна някому.
И ето, имах връзка с екстроверт. Имай предвид, че той не си правеше такива сметки като твоя човек, и нещата пак не ни се получиха. Той се чувстваше ограничен, а аз - притисната. И двамата не бяхме щастливи, макар че сме интелигентни и, доколкото мога да преценя, читави хора. И вярвам и че се обичахме, но не бяхме един за друг и нямахме общо бъдеще. Твърде големи компромиси са това, когато става дума за нещо, което се случва редовно
На 30 години съм. Не съм в добри отношения с родителите ми, които са разведени и няма как да отида да живея при някой от тях. Преди въпросния, от 17 годишна съм живяла по квартири, с бивши партньори.. В общи линии винаги ми е било доста трудно финансово. Нямам висше образование или някаква квалификация.
Но да, съгласна съм че търся оправдания, страх ме е доста да предприема крачката да сменя града.
Доста време си мислех и че нещата с въпросния ще потръгнат, че ще се напаснем, но за съжаление вървят само надолу. И не харесвам човека, който ставам когато съм с него.
Но да, съгласна съм че търся оправдания, страх ме е доста да предприема крачката да сменя града.
Доста време си мислех и че нещата с въпросния ще потръгнат, че ще се напаснем, но за съжаление вървят само надолу. И не харесвам човека, който ставам когато съм с него.
Това, че си във финансова зависимост не означава, че не можеш да излезеш. Просто докато търпиш това положение спестявай пари.
Ако нямаш работа - намери някаква. Дори и да не е идеална.
Скатавай всяка стотинка, която не е абсолютна необходимост.
Когато ти стане мъчно, че не можеш да си купиш това или онова си мисли за свободата, която можеш да си купиш.
Дори и да е с малки стъпки. Капка по капка става вир.
Обикновено нарцисите и контролиращите типове са свидливи, но ако можеш да изкопчиш нещо от него - направи го. Може да не звучи морално, но тук става въпрос да оцеляваш, да изградиш трамплин и да си по-добре.
Но най-важното, ама най най-важното НЕ ЗАБРЕМЕНЯВАЙ каквото и да ти говори.
Защото ей тогава ще хлопне капана и ще му видиш истинското лице.
Отърви се от този. Можеш и без мъж. Ще ти отнеме време. Ама ще стане. И когато си независима и здрава, ще дойде свестен.
И после като кажат как парите не били важни и нямали значение.
Парите са безопасна мрежа. Парите дават възможности. Парите дават избор.
За тези, които те съдят ще кажа, че е трудно, да нямаш безопасно място където да се завърнеш при буря, да се възстановиш. И едновременно да нямаш пари. Ето за това често става от трън на глог. Бягаш от дома,за да попаднеш на по-лошо.
Не се предавай и отчайвай, ти можеш!
Нека кажа и аз нещо. Ти си идеалната жертва за насилник. Сама, без семейство, откъсната от приятели, без финансова сигурност, без образование, в малък град. И, повярвай, този го е усетил. Не знам как не си надушила още, че има много гнили неща и как не си хукнала. Опичай си акъла.
А аз мисля, че това ù е шансът в живота. На 32, без висше, в малък град, от 17годишна живее по квартири с разни, които успяват поне да ù платят наема, за да не е на улицата.
Приема се по подразбиране, че такива хора са жертви, но всъщност в много случаи си е съзнателен избор. Просто за пред хората не звучи много добре, а и ще започне осъждане.
Приема се по подразбиране, че такива хора са жертви, но всъщност в много случаи си е съзнателен избор. Просто за пред хората не звучи много добре, а и ще започне осъждане.
Аз съм склонна да се съглася с Нарцùса, дори имам такава позната. Милата, пътуваше из цяла България, зорлем да не изтърве поредния принц. Първо ми беше жал. Но после осъзнах, че нейната главна цел е да има място, където да живее и е готова да преглътне много неща за тази си цел. И това е даже човек с висше и под 30, но напълно неориентирана в света. При нея също няма родителско тяло, такива хора винаги търсят кой да се грижи за тях. Дали ще е този или друг, това си е травма, която много решават да игнорират.
Тя 14-15 години е по квартири и няма дете. Защо да си я представям с дете? Освен това.В малкия град жена на нейните години рядко е изкарала половината си живот по квартири и още по-рядко е без семейство и дете. Репликата за превъзпитаването звучи стряскащо, но дори най-страшният нарцис няма да я изтърси ей така, а ще се хване за нещо в личността на човека отсреща.
Уууу, сега прочетох това, че щял да те учи какво е правилно и че не иска да се запознава с близките ти - класически признаци на насилник. Това, че е екстроверт и си прави планове да те върже вкъщи да му гледаш родителите и децата, ти е най-малкият проблем.
Никой не е напълно сам на тоя свят. Все имаш някой приятел, за когото да идеш за малко. Според мен трябва да използваш следващото му отсъствие, за да си заделиш максимално пари и да се изнесеш. Ако трябва, и още един цикъл прибиране-отсъствие изтърпи, нищо не му казвай за плановете си, само гледай да не забременееш.
После докато го няма, се изнасяш и толкова. Ако се страхуваш от реакцията му, по-скоро потърси работа и квартира в най-близкия по-голям град. Страшно изглежда само в началото. За няколко месеца ще си си стъпила на краката и поне ще си самостоятелна и в безопасност. Все отнякъде се тръгва, ако ще' и да спиш в някакво таванско стайче за няколко месеца. Ако останеш при този, е въпрос на време това му пренебрежително отношение да ескалира в тормоз. Тука даже не виждам въпрос дали, а кога. Тогава измъкването е по-трудно, не оставяй да се стигне дотам, че ти и сега не ми се струваш много решителна.
Никой не е напълно сам на тоя свят. Все имаш някой приятел, за когото да идеш за малко. Според мен трябва да използваш следващото му отсъствие, за да си заделиш максимално пари и да се изнесеш. Ако трябва, и още един цикъл прибиране-отсъствие изтърпи, нищо не му казвай за плановете си, само гледай да не забременееш.
После докато го няма, се изнасяш и толкова. Ако се страхуваш от реакцията му, по-скоро потърси работа и квартира в най-близкия по-голям град. Страшно изглежда само в началото. За няколко месеца ще си си стъпила на краката и поне ще си самостоятелна и в безопасност. Все отнякъде се тръгва, ако ще' и да спиш в някакво таванско стайче за няколко месеца. Ако останеш при този, е въпрос на време това му пренебрежително отношение да ескалира в тормоз. Тука даже не виждам въпрос дали, а кога. Тогава измъкването е по-трудно, не оставяй да се стигне дотам, че ти и сега не ми се струваш много решителна.
Казаха го вече. На 30 не е късно за промяна, можеш да събереш пари и да се махнеш. Но само ако ти желаеш да го направиш.
Другият вариант е да си вечната жертва и да обикаляш от квартира на квартира.
Разбирам те, че си сама, че нямаш близки. И аз нямам. Или по-точно не сме близки. Ако нещо стане с мен, не мога да се обърна към родното си семейство. Но съм свикнала да разчитам на себе си и да не съм зависима. Трудно е. Но свободата няма цена.
Пий противозачатъчни или ползвай друг метод за контрацепция, но в никакъв случай не прави секс без предпазни мерки. Иначе сама си слагаш примката на шията.
Другият вариант е да си вечната жертва и да обикаляш от квартира на квартира.
Разбирам те, че си сама, че нямаш близки. И аз нямам. Или по-точно не сме близки. Ако нещо стане с мен, не мога да се обърна към родното си семейство. Но съм свикнала да разчитам на себе си и да не съм зависима. Трудно е. Но свободата няма цена.
Пий противозачатъчни или ползвай друг метод за контрацепция, но в никакъв случай не прави секс без предпазни мерки. Иначе сама си слагаш примката на шията.
На 30 години съм. Не съм в добри отношения с родителите ми, които са разведени и няма как да отида да живея при някой от тях. Преди въпросния, от 17 годишна съм живяла по квартири, с бивши партньори.. В общи линии винаги ми е било доста трудно финансово. Нямам висше образование или някаква квалификация.
А не може ли да подобриш отношенията си с родителите си? Това че са разведени не е никаква пречка.
Ако има за нещо да си прощавате, сега е момента. На 17 г се учи в гимназия, живее се с родителите, после се учи в университет или пък се учи занаят. С нещо човек се подготвя за живота, за да получава пари.
Ти си започнала да живееш с партньори по квартири. Не те съдя, но гледай да продължиш живота си оттам, където си го прекъснала - добро отношение с родители, роднини, съседи, създай си приятелства.
Това може да стане само ако го оставиш този човек, като преди това си уредила поне едно легло да имаш при родителите, докато си стъпиш на краката. Бъди ясна с тях: трябва ми подслон за 5-6 месеца примерно им казваш или малко повече. През това време работиш, пестиш, после отиваш в по-големия град - квартира, работа, още курсове и придобиване на знания и умения, за да получиш после по-добро заплащане и по-добра работа.
Тя 14-15 години е по квартири и няма дете. Защо да си я представям с дете? Освен това.В малкия град жена на нейните години рядко е изкарала половината си живот по квартири и още по-рядко е без семейство и дете. Репликата за превъзпитаването звучи стряскащо, но дори най-страшният нарцис няма да я изтърси ей така, а ще се хване за нещо в личността на човека отсреща.
Този тук си е обикновен селянин, те така се държат с жените и после като забременеят вече са им в кърпа вързани и лесно започват да ги бият, например.
И сигурно това момиче ни е под нивото тук – телевизионни звезди, научни работници от БАН, милионери, модели... Но повечето хора са така постоянно или понякога, не се справят с някои неща, инерцията ги води, често и безпътицата. И ако са финансово зависими и с дете си стават жертви много лесно.
Затова е хубаво момичето ако трябва в по-голям град да дели квартира с познати или непознати други момичета, отколкото да стои с този или друг насилник.