Нарцистична майка!

Момичета, съчувствам ви на всички борещи се с такива майки/ родители. Моята динамика е по-различна, но пак сбъркана с влияние и върху 4-мата /2 деца сме/, писала съм тук там и аз. Нямам нарцистична майка уж всеотдайна е, но имам токсични неща в отношенията и с 2-мата.  На вашите години съм и опитвам да си помогна с психолог.  Ако някой му се чете - пример как токсична среда повлиява дълбоко и трудно за откопчване. Май неволно ще използвам и аз темата за отдушник... Водещ е баща ми, но е повлияло отношенията с майка ми.  Та, неколкократно като ме усети променена започваше точно тази реакция майка /ние сме прави, ти се промени, психолога е виновен настройва те../. Точно така като Naixi чувства правота да знае всичко, иначе го играе обиденото дете. Споделях ли някоя по-сериозна връзка - месене и натякване баж началник. Като не се поддавах, че аз решавам, както и в други ситуации, се е стигало до истерии  и ревове  /до такава степен, че реагирам през вина и стигах до паник атаки/. Това също си е травма.  Иначе те всички са наред, само аз не съм.  Заради здравето си допуснах известна близост и съм в оплетен кръг. Омекнала съм, сега си давам сметка, че е за сметка на границите ми. Затова знам и потвърждавам, че в късна възраст е адски трудно да изградиш здрави отношения на гърба на счупени. Набитото като модел на поведение от дете стиска като верига.

НО има една важна подробност. От години инстинктът ми крещи, че с тези проблеми не съм готова за дете, че не съм емоционално устойчива да се справя с "роднинския наплив" и дори с дълга връзка не се реших. И по-добре! Избягвам връзки, докато не усетя напредък в самата себе си. Обаче тук 2 от пишещите мисля чакате дете. Трябва да положите всякакви усилия да промените ситуацията си И заради малкото човече. Както казвам иначе много скоро и то ще пострада от тези конфликти и емоционални каши в главите ви. Безотговорно е да го допускате. Писала съм го това сигурна съм. Това е стрес, трупа се, нищо хубаво не следва.   Съвети от психолога - чудесно, но знам че е трудно на действия. Да спреш контакт, и аз това бих казала, но знам как държи страхът от реакцията отсреща и че трудно се прави 1-ва стъпка. Искайте и начини помощ ресурси Как и откъде да тръгнете. Аз имам задача и практически насоки.

Роки, благодаря. В много мнения ясно описваш нещата както ги усещам. Токсична симбиоза е точно, за самата промяна също. Цял живот тормозена и жертва и ние като деца също, след години така се завъртяха нещата сякаш позабрави или  прие /от безсилие вероятно/. Отрича всякаква  отговорност у себе си, че се е върнала и стояла в този кошмар с нас. Нямала избор. И това да раснат децата с баща, любимото ми.  Разбирам я ситуацията й е била много тегава, но никога няма да го приема за аргумент. Тя обаче не пада по гръб.  Някак изумена, че може да не я защитавам винаги, доста скачаше насреща ми.  Иначе мисил ме раздава се, но отношението е като към малко дете, което силно ме провокира и стават търкания.
Та токсично/а го определям, колкото иначе да ми е мила. Чух и нещо, че жертвите някой път стават баж егоцентрици / нарцистични, донякъде се връзва, но чувствам вина да си го помисля даже.
Оф, май съм и за невъзможната тема.


Naixi89, интересно това за баба ти. Как успя да игнорираш нея и какво те затруднява да опиташ същото и при майка ти? Питам, защото както ги описа ми звучат сходни като хора и как ги възприемаш.

Ох, поне 70% от майките и бабите на моето поколение в България са като вашите. Не са нарцистични, а геронтократични. В България се смяташе за напълно ОК родителите да избират житейския път на децата си и после да им се месят на макс. Моята майка не е точно такава, защото нейната майка беше такава. Когато стане такава ми обяснява, че било, защото имали силни характери.

Обаче и свекървата е подобна. Моят мъж и аз за нищо не натискаме децата, не им се карахме и ги оставяме да правят каквото изберат. Сега едното ми дете ми казва, че не съм строга майка, а тя искала строга майка. Няма оправия.

Моите майка и особено баба вечно ме питаха що нямам приятел, защо се бе женя, защо нямам деца. Повръщаше ми се. Моя приятелка недоволстваше, че майка и само се оплаквала от собствените си болести и не я питала защо не е още женена, защо няма деца. Влачеше майка си навсякъде с нея и даже я заведе да живее в апартамента на приятеля и. Сестра и също живееше в Лондон, не беше женена, нямаше деца, но не взе майката нито за ден.

Naixi89, странно е това с майка ти. Тя е от моето поколение уж. Моята майка е на възрастта на баба ти, живее си, пътува, но не идва да се меси от известно време. Аз не бих и посмъртно се държала с децата ми както майка ти с тебе. Може да и избиват чивиите след смъртта на баща ти. За друго не се сещам.

Повтаряш едно и също. Поне 3 пъти го написа, само в тази тема. Това, с какво ти помага?