С какво ви дразнят свекървите? - 157

А защо е нужно човек като се ожени/омъжи тотално да забрави за близките си? За една хармонична връзка трябват компромиси. Ако сте толкова дребнава във всичко проблемите ви тепърва предстоят. Нито те ще си забравят
детето, нито той майката/бащата.. И не, това няма общо с Вас и личните ви отношения. Не карайте съпруга си да заема позиция, за да имате елементарни човешки взаимоотношения с родителите му.
Няма нищо по-хубаво от това да има кой да ти подаде домашно отгледани зеленчуци на фона на боклуците, които се предлагат. Защото са истински.  Жената едва ли търси вмешателство или очаква нещо в замяна.
Цял живот готвя, ежедневно вкъщи има по няколко ястия. Това е първото нещо, което правя след като се прибера от работа. Човек има ли желание време се намира. Семейството ми винаги се е хранило с домашно приготвена храна с наистина много редки изключения за разнообразие.
Опитвам се да проумея защо така категорично отказвате всичко що е свързано със свекъри. Това няма да ви направи зависими или длъжни.
Явно жената си е нетактична и толкова и е капацитета.

Нужно е на насилниците – било то физически, или психически. Първата им задача е да откъснат жертвата си от близките и приятелите ѝ.

Въпросът беше защо /в конкретния случай/, а не кому.
Не схванах нещо контекста, сори.

Извън конкретния случай – отговорих на цитирания въпрос. Просто ситуацията е христоматийна. Когато има насилник, първата му работа е да настрои жертвата срещу роднини и приятели, втората е да ограничи контактите, третата – да ги прекрати. И това се отнася не само за физическите насилници, но и за психическите.
Всяка прилика с всевъзможни казуси от тази тема да се счита за напълно случайна. Размишлявам си на глас просто...

Това е христоматиен пример, не само разсъждение.
 Не се усеща като насилие, но  е.

Имам  конкретен пример за точно такъв психологически насилник, който действаше точно така.  Моя  много близка роднина. Не съм чула за физическо насилие, но и другото е съсипващо.  За протокола, той живее в нейна огромна  триетажна къща, наследство от баба ѝ и дядо ѝ + други имоти. Но тя е слаба и не може да се противопостави. Имат 2 дъщери на 15 и 13 г.

Не коментирам малоумието да хвали бившата, но замисляла ли си се, че е възможно наистина в последствие да те е приела радушно и вече да ви се радва макар и по нейния прилепчив и досаден начин? И ако е така, ми не можеш ли да простиш?
Аз си признавам, че въпреки 12те години простотии от страна на моите свекъри, ако ей сега обърнат палачинката и започнат да се държат човешки и добронамерено, е няма да ги обикна, но със сигурност бих простила и бих поддържала нормални отношения заради мъжа ми. Само че при нас такова нещо няма как да стане - те храна не пращат, нито поздрави, нито мила дума, само обиди и фасони.

Хайде, за да не е съвсем голословно, въпреки че аз лично не контактувам с тях, да разкажа нещо по-прясно, което стигна до мене. Пък и по темата е, хаха.
След като откакто навърших 25 още решиха, че явно съм "ялова" и имам сериозни проблеми, че още няма внуци, сега на 31 вече са приели явно, че край, няма да има внуци. Ние отлагахме по наши си причини и в крайна сметка започнахме опити наскоро. Изненадващо за моите дърти години , стана доста бързо. МП изобщо нямаше желание да коментира с тях, но все пак им казал наскоро (близо до края на първи триместър). Е, каква е нормалната реакция на "Ще имате внуче!" според вас? Радост? Някакво щастие? Поне поздравление и потупване по гърба? Мне. Те му обяснили първо подробно как, ако някой ги попита щели да лъжат за причините да няма деца още, защото ги било срам от него. После му разказали как явно сме големи баровци щом няма да родя в държавна болница, а искам избор на екип. Тя майка му без упойки и без екипи раждала, ама ние голямото добрутро. След това му обяснили как жалко, че нашата връзка с ММ е такава непълноценна за разлика от сплотеното семейство на сестра му, въпреки че ние за 12 г сме постоянно заедно, за повече от 2 дена не сме били отделени, a сестра му е разведена вече от няколко години след изневери на нейния вече бивш мъж. Но явно тяхното е еталон, а ние завалиите сме в нефункционални отношения.

Интересно е, че вече на тоя етап изобщо не се дразня, в редките случаи, когато дочуя нещо от тях го следя като странен феномен с почуда и научен интерес.

Честито, Гугъл, много се радвам за теб
Твоите държат едни от призовите места. Това за мен са дълбоко нещастни и неудовлетворени хора.

Те са за научен интерес. Помня те. Питах се как си.
 От първи триместър екипът за раждането проблем. Нямаше екипи някога, та ако е  имало не се знае как щяла да роди мама-безценна. на нивата не иска ли да е сега.
 Аз ревах като магарица на новината. И те се забавиха по техни причини, но не съм питала, нито показвала мисли ,че както върви ,може и да няма внуци, сега се очертават единствените . Пък Бог знае как ще  е.
 Ревах, то си е преживяване от класа това.

И моята свекърва много държи да ни даде нещо.
Все ще извади някакви неща от гардероба и все такива,които са от 80-те години и няма да влязат в употреба.Например нощници,комбинезони...
За храната-тя сега е почти неподвижна,но и когато беше на крака пак нищо не е пращала.Не ме разбирайте погрешно,не сме чакали..
Точно обратното-ние и пращаме вече 20 години .
Ако не и пратим ,тя си иска жената.Даже е недоволна.
Най-много ме вбеси на един празник-детето с висока температура и обриви ,ние чакаме в спешното отделение на болницата.Тя звъни.Обяснявам къде сме.И тя-,,А,добре.Аз само да кажа,че ми се е прияло руло с мармалад ,да ми направиш....,,Ами затворих телефона.Даже не пита какво му има на детето.

Скара се със съпруга ми.
Каза му,че е свикнала мазата и да е пълна със зимнина.
,,До сега баба ти правеше,сега е ваш ред..,,

Тя не умееше да готви.
Свекър ми беше отличен готвач,но почина човека.
Готвили сме двамата.Много се разбирахме с него..

Честито, гугъл, много се радвам за теб!

Като цяло съм те чела и преди и си ми много симпатичен потребител, въпреки че не сме писали на лично.

Твоя случай явно е клиничен, не вярвам да имаш голям прогрес с тези хора.

Сега като поставиш така въпроса, може и да е приела мисълта, че несретния й син зарязал любимата бивша ще бъде с мен.

Според мен причината да не ме харесва от начало е разликата в годините и това, че аз не узрях рано за семейство. Можехме и много по-рано да се оженим и деца да направим, но не сме искали. Не сме коментирали тези неща с тях, разбира се.


Но сме си живели щастливи и честити дълго време като млада двойка с пътувания, купони и работа.

Бившата е натискала за по-ранно семейство. Това е. И явно е била влязла под кожата на свекърва ми, много са си общували, буквално като майка я била приемала, понеже майката на момичето е била на другия край на България.

А аз 20 годишна, кой ще мисли за деца и сватби???

Мисля, че някак е приела мисълта вече и че просто опитва да се нагоди към ситуацията. Тя ми е казвала, че за нея най-важно е синът й да е щастлив и щом съм неговия избор, тя е ок с това.

И може би за това ми се струва лицемерно. Просто защото се опита да ме харесва, а не идва естествено. Иначе знам, че вижда и добри черти в мен - че съм работлива, че съм ученолюбива, умна. Такива неща.

Никой не си избира роднините. Няма нужда да се обичате или харесвате. Достатъчно е да се приемете една друга. Абсолютно заставам зад всяка една нейна дума в това изречение.

за нея най-важно е синът й да е щастлив и щом съм неговия избор, тя е ок с това.
Не е ли това, което иска всяка майка за сина или дъщеря си?!

Това е съвсем нормално и всичко останало би било лицемерие. От тези думи се разбира, че тя те е приела /стига да са искрени/, а с действията си вероятно цели да го покаже.

За пореден път, за жена на 30 години и с добро образование и успешна работа, прекалено много се задължаваш в някакви дребни неща. Бъди над нещата. Първо не сте длъжни да се обичате и харесвате с тази жена, още по-малко от пръв поглед. По-важно е да се опитвате да комуникирате без да се оскубете една друга в името на това, което ви е свързало в живота- и това е един мъж. Не е нужно да го разкъсвате между двете или да избира само едната. Хубаво е, ако с дребни компромиси се разбирате. В края на краищата и в работата не се обичаме и харесваме със всички, но се научаваме да работим заедно.

Вероника, твоята съм я признала - тя е наистина уникален случай. Само твоята и още 1-2 от темите за свекървите ми показват, че можеше все пак да е и по-зле. Днес прочетох за реакцията й, когато ти е прималяло на сватбата ти... боооже, какъв тапир трябва да си да изцепиш подобно нещо?
Малко ми напомни на моите, когато казаха на ММ - "Виж какво, ако имате проблеми и е ялова, длъжни сте да ни съобщите да не ви чакаме за нищо". А, чакай, имаше и "Не виждаш ли, че тя е материалистка и те използва за парите ти?" Предвид, че последните няколко години аз взимах по-високата заплата и от нея всичко влизаше в ремонта, общия дом и общата кола. А и ММ е далеч от провайдър по Сиренините критерии.

Хечи, някои жени от миналото поколение са така - считат, че ако на 22-23 още не си се оженил и поне започнал да правиш деца, значи животът ти изтича. Те не могат да разберат сегашните нрави, при който масово жените раждат около 30-35 г. За тях това е някакъв вид лудост и несериозност. Вероятно вече се е виждала като ангажирана млада баба с бившата и затова я е възхвалявала, а сега като ти планираш сватба (в техните очи това е = дете в скоро време) вече е спряла да се вълнува от бившата и сега ти си на преден план. Аз пак ти казвам - не става дума да я харесваш! То и няма как явно. Но можеш преспокойно да я пускаш покрай ушите си и да се усмихваш без много да ти пука. Аз не бих те съветвала да късаш отношения с нея, защото не е трагична и за мъжа ти би било тежко. Една нормална (и не прекалено близка) комуникация е ОК.

Хечи, отношенията не могат да бъдат насилени. Да харесваш някого точно или се получава спонтанно или не, но това, че жената въпреки това прави каквото й е по силите, е похвално всъщност. Не лицемерно. Лицемерно ще е да се преструва, че много те обича и си най-най, а да ти забива нож в гърба. Не виждам лоша жена в коментарите ти. Несъобразителна и темпераментна, да, но и ти си с характер. Просто нямате някаква страшна драма. Наистина, опитай по- леко да възприемаш нещата, заради себе си, най-вече. Не се самонавивай и вкарвай във филми. Щастливи сте с партньора ти и имате любов и подкрепа помежду си, това е най важното, семействата ви също ви приемат и няма нищо супер страшно.