С какво ви дразнят свекървите? - 157

Знам, обаче понякога съм свекърва по душа. Продължавам да не разбирам Хечи. Всички сме били много заети. Но изборът си техен. Аз изказах гледна точка и си помислих, че звуча като свекърва….

То дали тъща или свекърва няма значение. Мен и моята майка си ме ядосва понякога. Аз не съм от тия, които корят само свекървата, а  маминка е най-добра и бяла. Въобще не!

Ми никъде не претендирам да съм аз единствената заета. Приоритет ми е било да уча и да съм на 100% в работа. Прибирах се в 22-22:30, понякога и по-късно от лекции. Повярвай, не ми се е готвело след това. Защото на другия ден пак в 9:00 съм в офиса, и въртележката продължава.

Наминавам да видя как върви темата и да не ме забравят някои съфорумки.  
Да кажа нещо по казуса. Поредната снаха, която още не е реално такава, се нахъсва яко. Майка ѝ и бъдещата свекърва нямат право да споделят, а още по  нямат  право и  място в подготовката. Те са ѝ никои. Виж, кумата (вероятно приятелка) е друго нещо.
А тиквичката и бобът са направо голям проблем.  Това си е намеса в кухнята и   режимът на хранене на младото семейство!  Направо безобразие!

Ми не, проблемът е явната демонстрация на незачитане на мнението на снахата.
И да, когато 30 годишна жена си купува рокля, няма нужда от свекърва си в този момент.

Аз поканих свекървата като ходих да избирам рокли с родителите ми. Тя дойде, яма май само да не ме обиди Та си е двустранно.
Свекървата на Хечи не се е тръшнала, а просто е споделила разочарование. Не може да си мълчи цял живот и за всичко.

Не разбирам разговорите между майка и свекърва. Моите се чуват само за рождени дни, Коледа и Великден. Но те пък са коренно различни и усещам, че майка ми много не ѝ е фен, по-скоро я уважава заради ММ.
При нас е друго. Ние прекарвахме на село толкова много съботи 3 години наред, а накрая ни се даваше нещо, което е останало в повече с думите “вземете го, че иначе ще го хвърля” и ни се слагат най-меките домати, най-дребните картофи, колкото да направим една салата за двамата и две порции картофена манджа. Аз не съм претендирала да дават, но като разбрах, че не оценяват помощта спрях и да я давам толкова често. А последно време не се сещат и да ни посрещнат с готова храна вкъщи, аз да чакам да ни пратят… 😀
За нашата сватба аз бях за всичко виновна.  Тя дойде на сватбата ни “само защото е майка на сина си”, не че иначе щеше да е канена… водих ги по магазини да избираме заедно костюм, споделях в началото какви решения сме взели, за да се чувстват част от цялото събитие, дори имаше не едно нещо през деня и вечерта, за да се чувстват почетени. Ами пак не бяха доволни. За пред хората долу горе го докараха ама накрая най-хубавото било пържолата…. Сватба, която почна в 10ч сутринта и свърши в 4ч вечерта и не защото беше нашата, но наистина беше сполучлива. Тя просто не беше доволна, че не беше в техния град, че не си дадоха сина от родната му къща, че не се е върнал да живее там и не ме е заврял да живея при тях. И още много други…
След 2-3 месеца коментари от страна на свекървата, ММ сам реши, че спираме да споделяме и правим каквото ние решим. Никой не ни е дал една стотинка за това събитие, а родата му само претендираше какво иска и просто ни писна. Накрая наистина го направихме както искаме и ние двамата бяхме доволни.

Ама, това е доста драматична история, в случая на Хечи жената просто иска да е част от събитието и още не е изпаднала в истерия, 1000 неща предложи и не се разсърдила, нито за пръстени, нито за рокля, нито си е променила отношението.

Хечи, всъщност, не нам споменавала ли си, свекърва ти ще отиде ли с мъжа ти да избират костюм?

Хечи ако с майка ти сте от "един отбор", може да ти помогне донякъде.Когато сватята започне да споделя как е пренебрегната, да обяснява че си такава, като кажеш не, значи не.
От малка си така...и нея не слушаш....няма смисъл да настоява...и все от този род.
Може пък да се усети свекървата, че щом и на майка си отказваш, няма смисъл да настоява.

Моята също много трудно приемаше "не", особено за храна, но това е в миналото, разбра че правя и ям каквото искам, вече не настоява.

Не минали тази сватба вече
За мен са изсмукани проблеми, живяла съм със свекърва, обичах си я жената и съжалявам, че почина рано.
 Много хубаво ми беше когато ни готвеше и обгрижваше .
Не се изискват големи усилия за разбирателство, важното е да не се задълбава в дреболии, ама кой какво казал, кой какво направил.

Със свеки много се обичахме докато не се роди сина ми. Сега пак се обичаме ама по-така… до преди това за нищо не ни се е месела. Сега като чета за роклята за сватбата, изобщо не ми е идвало на ум пък да я вземам с мен да меря рокли. Бяхме с мъжа ми в един магазин, видяхме една бяла рокля която много ни хареса и на двамата и я купихме 🤷🏼♀ после не стигнахме до церемония, като ни обявиха космически куверти от ресторантите и решихме, че не ни трябва заем за старт на семейния живот.
Мразя да хвърлям храна и също бих се подразнила да ми изпращат неща за които съм казала, че не бих или не мога да ям. Но ММ ги е научил, че той нищо от това дето му предлагат не яде и те милите не се и опитват, та този проблем поне го нямам.
Сега като и аз имам дете и то момче започнах по-често да се поставям на нейно място. Знам, че всички непоискани съвети които получавам се дават от любов към внучето, но понякога и на мен ми кипва и се поскарваме. Имаше един виц, той не е много смешен, ама пък си е верен. Една снаха много се дразнела на свекърва си. Родил ѝ се син и тя решила, че ще записва всички неща с които я дразни свекърва ѝ, за да може като дойде време, да не дудне и тя безпричинно на бъдещата си снаха. Минало се време, детето пораснало и се оженило. Захванала се снахата да чете с какво я е дразнила на времето свекърва ѝ. Чела, чела, пък накрая си казала “еми права е била жената!”.

Дори да беше любимата храна на Хечи, пак щеше да е проблем, защото я е подала свекито, не разбрахте ли? 🙄 😅

Моята по-рано даваше на ММ буркани и кутии като си ходеше по-редовно. Всичко се изхвърляше, защото не беше нито по мой, нито по негов вкус. Така и не се научи да й отказва директно. Тя пък така и не се научи да зачита чуждото мнение и да разбере какво означава "не". За съжаление, така го е и възпитала и сега той тормози детето ни като й предлага едни и същи неща по 20 пъти. Ама малката се изучи вече и като му отвърне "нали казах не, не ме ли чуваш" и рязко му минава мерака да продължи да предлага едни и същи неща до безкрайност. С такива хора оправия няма. Говорила съм с него, с майка му също, че няма нужда да се повтори един и същи въпрос Н пъти, не разбират и толкова...

А за какво е тази тема тук?
 Да си кажем какво ни дразни.Дали е малка драма или голяма драма,за всеки е различно,според светоусещането. И как пак не се разбра ,че не е специално заради джанки,рокля и т.н.,а заради това,че не се приема отказ .Не се зачитат чужди граници.

Е как да не приема отказ? За халките отказаха и не им купи. За роклята също не се е натресла. Приела е жената, но й е мъчно, което си е съвсем нормална емоция.

Ами мрънка, оплаква се и се опитва да вменява вина. Това не е баш приемане на отказ.
А вероятно и на сина си мрънка, някъде в началото Хеч написа, че и е направил забележка.
Не е ок да не можеш да си направиш подготовката за сватбата, както сам искаш, поне според мен.

Ами задала си отговор.
Доколкото виждам, темата е И за коментари на казусите относно “какво ни дразни“, така че видно и очеизвАдно не само аз коментирам въпросното “дразнене“, именно според личното си светоусещане.
И доколкото схващам, отказът се приема, лесно или трудно - приема се.
Друг е въпроса, че ако отсрещната страна го постави по-ясно, дори по-категорично, нещата вероятно биха били по-простички. Не, че сега са сложни, напротив.
Да си дойдем на думата.