Паническо разстройство - 62

В.И.Т. защо да спирате Деанксита /ако Ви помага/ и да започвате Ксанакс - нима той е по-малко вреден?
Аз в момента пия Деанксит, за да спра Клонарекс /който също е много вреден/, по препоръка на психиатъра, за момента вече от 5 дни не приемам Клонарекс, имам ПА по два пъти на ден, но знам,че трябва да ги преодолея.
Деанксит ми каза да пия 6 месеца и после да го спра, с него можело да се шофира. Та ако с него се чувствате добре, защо трябва да го спирате и да започвате друго лекарство?
Имайте силна воля,всичко е главите ни, знам какво чувствате и аз съм същата, но според мен, понякога и сами трябва да си помогнем. Успех!

Охх ,колко ме успокоявате,много Ви благодаря!Спирам Деанксита ,защото вече не ми действа ,аз го пия от много години,допуска да правя силни паник атаки и постоянна тревожност.Боря се от три месеца ,тая сутрин пак поглеждах към него и с мъка изпих Серопрама.Ето сега пулса ми е 100 ,но нищооо отивам по магазините.Оффф и пак ходих при кардиолога ,да го попитам за тоя бетаблокер да го пия ли,защото и Ксанакс и Антидепресант и Бизогама да не ми падне пък много пулса.Той каза да си го пия ,пък ще видим .

Ако носите часовник или гривна и с това мерите пулса си - махнете го.
Аз, когато мерех постоянно носех смарт гривна и само това правех, махнах я и спрях да се вглеждам много.
После си купих смарт часовник - мерене на пулс е последното нещо, което правя с него.

С пулсометър го меря,дето се слага на пръста и мери пулса и сатурацията и естествено го меря през 5 мин.

Kamille, тук съм, тук, за жалост. Благодаря, че ме  мислиш. Тъкмо вчера щях да пиша.
След една одисея август с гастрит, гастроскопия и лечение се връщам към тази тема. Имам гастрит и пилороспазъм. Карах 6м. на половнка Серопрам, но явно изобщо не ме поддържа, защото през цялтоо това време имам неразположения и псхически, и със стомаха. Твърде се надявах, че основния проблем ми корема, а не психиката, но не би.
Та, след една ужасна вечер без капка сън вчера бях при пси. Как започна вечерта, нормално. Тъкмо се бях унесла в заспиване и ММ не е видял, проговори ми нещо и аз като подскочих стресната, КРАЙ!  Цяла нощ ми се спеше, но в момента в който тръгна да се отпускам, сърцето се стряска с някакъв импулс, започват вълни по цялото тяло и отварям очи. Направих сериозна ПА или направон тревожен епизод, защото до сутринта постоянно бях изпотена, ама всеедно къпана, повръщаше ми се ужасно, целия корем ми беше зле, после ми стана лошо и в гърдите и разбира се настъпи отчаянието и желанието да приключа със себе си.... ММ се почувства толкова виновен, а аз пък го съжалявах, защото цялата нощ не мигна и той от масажи и успокояване. Не ме свърташе на едно място, сякаш бях на 5 кафета... На сутринта при пси и каза, че трябва да направи по-сериозно лечение. Та:
З0л0фт - 5 дни по 1/2 табл. а после 2x1/2
Кс@нАкс - 2x1/2 табл.
Тритико - 1/3 табл. вечер в 21ч.
Хора лоши неща прочетох за З0л0фт-а , че толкова ме е страх от него. Но пси каза, че трябва да я слушам. Аз наистина ѝ имам доверие. Реших да започна, защото края на ноември ми предстои едно пътуване далеч и искам да съм в кондиция, а не да ме хване там този ужас...
Какво ще кажете за схемата?
Препоръча ми също и работа с психолог. Каза, че трябва да променям начина на мисленето си. Да, съгласна съм. Защото винаги, за каквото и да говорим аз гледам първо най-лошото развитие на нещата, само опасностите и почти никога не гледам хубавата страна на нещата и предимствата им.
Страх ме е, е ще напълнея. От СерОпрама и Флу@нксол@ бях качила 8кг. С този гастрит свалих няколко и се чувствам добре в тялото си, но не и душата. Тя ми каза, че по-добре закръглена и щастлива, отколкото слаба и изтормозена...

Лиана, съжалявам да го чуя! Според мен от новата схема бързо ще влезеш в релси, на мен ми се вижда ОК като дозировка макар да не съм пила точно тези хапове.
Това със стряскането, вълните и епизодите го играх и аз неотдавна. Ужасно е - страшно и безумно. Започнах Флуанксола и се оправих или поне засега..
Стискам палци бързо да се вдигаш!

Никакви забележки нямам към золофт освен напълняването. И аз качих доста 15-20 за няколко години но не съм била на диета, а съм хапвала доволно.
Цялата минала година ми се гадеше и заради гастрит и защото бях спряла лечение и свалих 15 килограма.
От юни съм на золофт и флуанксол отново и вече съм два плюс. Все си казвам диета, диета, а съм на зърнена такава.
Поне вече се чувствам нормално, с малки изключения на НМ вечер преди сън.
Мен ММ изобщо не ме успокоява в етап на панически епизод, а напротив крайно се изнервя и почва да ми вика.
Честно казано не знам как е по-добре за мен да реагира.

kamille, снощи въпреки, че ми се спеше ужасно много, защото предната вечер не мигнах, отново получих това треперене и стряскане. За щастие гаденето и изпотяването липсваха. Освен 1 Кс@н@кас, който изобщо не ме отпусна, си сложих валидол под езика, после мелатонин, отново не ме отпуснаха. И към 2 сутринта пих един разтворим магнезий, след това съм заспала без да се усетя. Мисля, че магнезия ми се е отразил добре. Та, вече ще се заредя и с разтворим магнезий, май по-бързо действа, иначе пак щях да си откарам до сутринта. Странно е, че снощи след първото стряскане се чувствах, всякаш изобщо не ми се спи, явно мозъка ми се превъзбужда, когато съм изкарала безсъние.
Слънце, аз винаги съм била около 50кг. При серопрама от 52 станах 60. за мен това е много, макар да съм висока и да не изглеждам пълна. Аз цял живот съм била слаба и психически няма да ми е добре напълняването. 20кг е много, олее, наистина това ме притеснява...

И за мен са много но много по тежко ми е да съм без лечение. Мъка е и за мен и за семейството ми. Повече и заради тях се лекувам. Гледам да съм отговорна. Никой не е длъжен да си съсипва своя живот, заради друг, който не умее да си контролира емоциите но и не иска да се лекува.
Разбира се това е мое виждане за всяка болест. Аз ако обичам семейството си съм длъжна да се грижа за себе си, за да не се превръщам в грижа за тях.

Лиана, от Ксанакса също се пълнее. Ти вероятно говориш за Золофт /не съм го пила/, в момента пия само вечер 2/3 Тритико /от него не се пълнее/. Аз също не се чувствам добре, като кача кг., засега успявам да ги задържа, да видим докога.

Слънце, много си права, за грижата към себе си. Обаче, аз като не съм добре, нищо не може да ме мотивира. Това казах и на пси,  не мога дори да се вкопча в децата си, че те имат нужда от мен и да се стегна. Просто потъвам и край. Нямам мисли, че ще умра, а мисли, че ще полудея или пък че не искам да живея цял живот така и ако се налага, че няма да издържа... Иначе за половинката, дано разбере, че ти наистина имаш нужда от него. Слава на Бог, че моя е плътно до мен, подкрепя ме, дава ми кураж, казва ми колко ме обича и че това е изпитание, и ще го преминем заедно. Аз само му повтарям, че един ден сигурно ще му омръзне от моите състояния и ще ме остави и такива подобни.
bubeto,  не знаех, че и от Кс@н@кс се пълнее. За сега ще го пия в доста ниска доза и се надявам, че поне той няма да ме засили към качването на кг. Да, за З-фта говоря. Четох някакви лоши неща за него...Но обещах си, че започвам и каквото стане. Само да съм добре и да се върна към нормалното си Аз.

Аз от ксанакса отслабнах .Психотерапията помага.Вече излизам сама и с детето .Има ли нещо ,което ви тревожи в живота ви .Мислете над това и го променете . Щастливите хора не получават такива паники

AleksandraES,  аз по принцип съм отворен човек за идеи. Обаче толкова ми е закостеняло мисленето към психолозите. Сега пси ми препоръча да пробвам и с психолог, за да ми помогнел да си променя мисленето. Е, чудя се , как пък ще стане... Такива мнения като твоето ме окуражават. Дори, ако може да разкажеш повече ще е добре.

Аз бях доста зле .Всеки ден по два пъти паники ,отделно не можех да спя ,както теб се стрясках .Това си е типични прояви на тревожност .Пих ксанакс ,грандаксин,тритико .От тритикото ми беше двойно по -зле .И ги спрях сама .Пиех само при нужда ксанакс и започнах психотерапия .Чесно казано при мен дойде положение в което сама на себе си се ядосах много как не мога да излизам сама с детето и накрая реших -да става каквото ще ,да умирам да припадам ,но да живея без да се страхувам .То това живот ли е .Доста задълбахме с психотерапевта,оказа се че партньора ми е проблема на мен .

Не знам дали тук трябва да пиша, не участвам в този раздел принципно. Ако съм сбъркала мястото, моля да ме насочите къде.
Става въпрос за сина ми. От 11 години е с диагноза тревожно-депресивно разстройство и ОКР. Лекува се през тези години при няколко психиатъра, на почти едни и същи антидепресанти е. През това време е имал 4 кризи, които на мен ми се струваха тежки, но психиатрите определиха като средна и лека степен. Иначе завърши магистратура, работи и горе-долу се справя с положението. Излиза с приятели, има доста широк социален кръг, работа и занимания, хобита, интереси.
Обаче....Вече е на 34 години, но все още живее с нас. Купили сме му негов апартамент, но стои празен, той не иска да остава сам. Нарочно взехме апартамента в близост до нас, за да можем да помагаме в началото поне, но се оказа, че дори това не се приема от него. Изпитва някакъв необясним за мен страх, или тревожност да остане сам, не разбирам точно какъв му е проблема . Май се страхува, че няма да се справи с ежедневието сам. Не разбирам точно, защото той не казва какво чувства и мисли.
В края на този месец баща му ще се пенсионира, аз също съм в пенсия. Искам да започнем да го оставяме сам, а ние да прекарваме деня в празния апартамент и вечер да се прибираме при него, след като свърши работа. Той работи хоум офис. Мисля постепенно да разреждаме вижданията, докато свикне да живее сам, да се убеди, че ще се справи и сам и да се виждаме както е нормално при всички хора с пораснали деца и да се разделим окончателно всеки в свой дом. Обаче не знам дали тази идея е добра, тъй като той я отхвърля. Това, от което се боя, е да не предизвикаме поредна депресия, или задълбочаване на тревожността. От друга страна, ако продължаваме така, той никога няма да се откъсне от нас и няма изгледи да се съвземе и да се ожени по някое време.
Баща му не ме подкрепя в тази идея, щели сме само да задълбочим нещата и да развалим вече постигнатото, което беше постигнато доста трудно наистина. Става въпрос, че постигнахме това да води сравнително нормален живот, макар и с нас.
Ще помоля хората с тревожност и депресия да ме посъветват, защото съм с много различна психика и друг начин на мислене съответно и не знам дали не греша и то много лошо.
Благодаря на който ме изчете и който вземе отношение!