Моля за мнение.Преместване обратно в чужбина / Шотландия

Тя и Германия е пословична с ужасно обслужване от много груби хора. Сега, не са баш като нашите кисели лелички, но пък често са много по-безполезни. На мен тези лелички ми се цупят, кривят, но в крайна сметка ми помагат. Докато в Германия съм виждала чичак, не можещ да попълни данни в таблица ))) Теорията ми е, че в ДЕ на административни позиции назначават с квоти хора в интелектуално неравностойно положение.

В България голям проблем е липсата на високотехнологична индустрия и високотехнологичен рисърч. От там много българи, които са добри в подобни области няма как да се върнат, защото са в браншове, които в България ги няма.

С администрацията точно в България не съм имала проблеми - може би не съм имала достатъчно досег , но понеже не съм много наясно винаги им се обаждам предварително да питам какви точно документи ме трябват, каква е процедурата, какви точно опции има, и като отида на място с всичко готово и под ръка, те са много любезни хората и вършат работа.

Прави ми впечатление също така, че в сферата на услугите отношението се е подобрило значително, което само може да радва. Е, освен някоя друга нацупена сервитьорка, която сама не си знае интереса и рискува да остане без бакшиш.

Аз също съм много доволна от административните услуги в България, когато бях последно. Паспортна служба - опции за експресни услуги- в Шотландия нямаме посолство, макар от две години да пишат, че е одобрено да има и се очаква. Трябва да ходим до Лондон, а часовете за там са след месеци. В Дъблин на теория би трябвало да обслужват, на практика- казват, че като живеещи в UK трябва да ползваме лондонското. В банките също бяха много любезни и не е нужен запазен час. Болничните услуги - не се чака със седмици за час.

Много сте изписали за социалния живот, да споделя, че, ако желая, във Виена мога да излизам всеки ден. Просто нямам време   Две приятелки са в съседни кваррали, две в по-далчени, но с метрото на 25 минути... Има къде да се ходи - и желание има. Да пиеш кафе със сладкиш или да вечеряш навън е съвсем нормално нещо. Мислех, че из цяла Европа положението е сходно.

ПП Мария, прочетох коментара за изкуствения интелект - тъй като съм в сферата, ..

И аз не разбирам това социалният живот да е фактор за прибиране в България. Имам приятелки, с които се чувам почти ежедневно, виждаме се лично по-рядко, излизаме и по двойки. Лично повече мога да разбера да искаш да прекарваш повече време със семейството си - родители, братовчеди. Това, да, но хора всякакви. Възможно е екстровертите да се нуждаят от повече контакти.

Ами така си е. Просто за някои хора “социален живот” е да седнете на маса да ядете и пиете, да говорите и да се забавлявате. Ако нямаш много българи наблизо с местните няма да сте на едно мнение, че точно това е “социален живот”. Отделно за да ходиш на кино, театър и други събития трябва да владееш свободно език, което съвсем не е така. Събитията, които действително изобилстват трябва да разбереш, че ги има. Т.е. да чуеш по радиото, да прочетеш във вестника, да видиш плакат. Никой няма да дойде и да ти каже за тях. И пак поради езикова бариера остават масово изолирани. Да седнеш на кафе, вечеря е напълно нормално. Не знам защо не се практикува. Oh wait! Както  ми написа една потребителка не помня в коя тема, в България се излиза вечер по ресторанти да се яде и да се пие и за това е нормално да запукаш твърд алкохол по 2-3.  Това в ресторант трудно ще си го позволи сънародника. Пък чаша Сект със салата и после лека вечеря му и твърде снобско.
Простете засегнатите, че обобщавам, но за мен точно за това е оплакването от липсата на социален живот.

И местните нито ядат, нито пият, нито се забавляват?

Пък да не говорим, че на по-млади години излизахме самостоятелно или по двойки много по-често, и сред 10 бройки нямаше повторение на една и съща националност. И като ти доскучае да говориш с един, се заприказваш с друг, израстнал може би на друг континент, живял на поне още 2-3 места. Гаранцията е, че имаш нещо ново за обсъждане/научаване за друга култура и мироглед, освен или вместо клюки и обичайните битовизми на местния балон, в който живеем. Да, не е шопска салата и ракийка, но на някои от нас разнообразието и непредвидимостта повече ни харесват.

И ракия се намира. Не е същата, но не е по-лоша

Зависи от човека, какъв характер е, как е отгледан, дали е сингъл или има семейство. Аз на моите роднини много съм им се чудила как все се оплакват от социалния живот в Англия. Всеки път, когато им отидем на гости за няколко дни, те посрещат български студенти на кафе, ходят на гости при други семейства. Купуват подаръци за деца на местни приятели, водят ги по планините в БГ. Имат много по-активен живот от нас, които сме по-млади и веднъж месечно да излезем с приятели на вечеря или да отидем на излет в околността, някое друго кафе или бира и социалните ни батерии вече са изчерпани. Баба ми и дядо ми бяха много социални хора, всяка седмица се събираха големи компании задължително, обикаляли са нон стоп по планините, по язовири, насам-натам. Явно мен социалният ген ме е подминал.

Ами то само фишендчипс и уиски омръзва, а вечер е много студено да се излиза и си стоят само вкъщи на топло.

Ъ? Фиш анд чипс съм яла 2 пъти за 11 години живот в Англия, а уиски не съм вкусвала. В южната част рядко е студено. Даже и зимата може да се яде и пие навън в повечето дни. Има английски, ирландски, шотландски ресторанти с прекрасна риба на грил. Сьомга, Dover sole (една плоска, не знам как се казва на български), леврак (sea bass), паламуд (bonito), кефал (mullet) червен, бял. Ядат се и морски дарове, водорасли. Шотландците ядат основно риба и овче месо, дивеч. Имат ресторанти за дивеч - venison (от елен), разни гъски и диви патици, всякакви деликатеси. В пъбовете в неделя има sundey roast. Умирам си за Yorkshire pudding със сос gravy, особено с бира. Говеждото пържоли в Angus steak house са ненадминати. Традиционната английска кухня е много вкусна, простичка и здравословна. Същото с шотландската и ирландската. Въпросните ресторанти не са по джоба на всеки, обаче, за разлика от китайските, индийски, fish and chips, кебаби, KFC и Макдоналдс.

Огромната част от плебса не готви или ползва полуфабрикат. Средната класа яде навън, сравнително прилично и готви простичко и бързо. Богатите имат готвачи.

И на мене би ми било много, много скучно в някое малко, английско градче. В големите градове има хора от цял свят, всякакви заведения - индийски и китайски, но и японски, тайландски, индонезийски, марокански, гръцки, турски, български, бразилски, испански, португалски, нигерийски и каквито се сетиш.

В Лондон можеш да живееш без абсолютно никакъв социален контакт с англичани. Като пиша никакъв, това имам предвид. Сега вече и в други градове. За контактен човек, който говори езици и има интерес към всякакви хора, Лондон е Вавилонската кула.

Много чужденци организирахме вечери и партита в домовете ни. Има ядене, пиене, даже ракия. Шопската салата можеш да си я ядеш всеки ден, а сух таратор (цацики, чачък) се продават във всеки супермаркет.

В началото съм живяла със съквартиранти от Бразилия, Аржентина, Бряг на слоновата кост, Конго, Ангола, Япония. После сама, но имах познати и приятели от цял свят.

Корпорациите организират излизане поне веднъж месечно, което може да е в колумбийски, монголски или зимбабвийски ресторант. Топло е вътре и никой не мръзне. Пиенето в четвъртък е в пъбове обикновено, но сме ходили в испански тапа барове, в японски места за пиене, френски бистра.

От всичко има.

Моите впечатления са, че в големите английски градове по-лесно се създават контакти, по-често се излиза по заведения и животът е много по-интересен, отколкото в София, където също се излиза.


Подписвам се под всяка дума. Само добавям, че може и на шопска с ракийка да се съберете ако искате. Ракия никой в къщи не пие и нямаме, но зная къде да я намеря тук ако много ми потрябва, за болно гърло или кашлица, примерно, хаха. А шопска или подобна си нарязвам и сама, почти всеки ден.

Тук даже по-лесно намирам продукти за български ястия, отколкото в София. Визирам шкембе, було, всякакви вътрешности, бамия, суха тархана, печена, дебела юфка за баница.

Неве, аз коментара, на който си отговорила го разбирам, че както някой твърди общо “шопска и ракийка”, същото е “фиш & чипс и уиски”. В това има някакъв резон, но ти добре си описала, поне кулинарно, какво можеш да очакваш в големите мегаполиси, епитомът на които е Лондон. За социални контакти и Лондон и София стават, но под “социалност” съвсем спокойно могат да се разбират различни неща и климатът и дъждът могат да ти влияят, ако под контакти разбираш “с цигарката на кафенце”, а не в “пъба в дъжда” (или нещо подобно).

Хората са различни. Едни си предпочитат познатото, уютното, роднинското, други търсят разнообразие, променливост, анонимност. За всеки по нещо.

И в Лондон можеш да имаш и двете, даже едновременно. Имах познати индийци, пакистанци, от бангладеш, които харесваха многообразието и излизането с всякакви хора, но не желаеха да живеят с тях и предпочитаха да се прибират в пълната с лели, баби и дечуря къща, където ги чакат поне 14 различни манджи, 13 литрова тенджера с ориз и прясно изпечен хляб.

В Лондон имах всичко накуп. Всичко, което имах в София, почти всичко, което го има в Париж, но без излишен стрес и бюрокрация, както и някаква анонимност.

Е, че и с цигарка и кафенце може в Лондон. Повечето арабски, турски, гръцки заведения имаха и места, където се пушеше. В кафето на университетския колеж имаше стая за пушене. Тя нямаше хубава вентилация и затова пушачите излизаха навън. Сега май вече не се пуши в сградите, но дори и тогава просто излизахме навън, под навеса на входа. Питали са ме защо излизам като не пуша. Ами исках чист въздух, да си говоря с някой пушач. В пъбовете тогава се пушеше (по спомени). Сега пуша, но пак не би ме спряло да живея там. Много обичам кафе и пия много кафе, но не съм претенциозна какво е, стига да е кафе. Имеше всякакви кафенета, включая суданско между Notting hill и Bayswater, в което кафето го киснеха 2 дена и после варяха на пясък. В турските и кипърски кафенета към Finsberry park имаше кафе в джезве на пясък. Имаше и италиански кафенета със сто вида кафе - в топлена чаша, без пяна, горчиво, с мляко, без мляко, на 15, на 19 бара. След това се появи Starbucks, но към късните 90. Не знам помниш ли интернет кафетата. В Easynet (на Стелиос, собственика на Еasyjet) правеха не по-лошо кафе от Старбъкс. Към 1999 и 2000г ходехме там, защото през нощта беше безплатен интернета и се наливахме и с кафе. Един новозеландец си носеше термус с кафе за да не харчи. Нищо не му казваха.

Не е проблем да пушиш и пиеш кафе. Е, не е Париж в отношение пушене, но не е и САЩ или Канада.

Nevena, ти си живата енциклопедия на Homo sapiens! 🙂
Като много малка само съм виждала такова джезве за кафе на пясък - странна форма,  с дълга дръжка и много мъничко. Нямам представа какъв вкус има кафето, приготвено в джезве на пясък..
Ти пила ли си? Хубаво ли е? Как се приготвя?
Обожавам кафе! С италианските кафета  сме y дома си 😉
Но това на пясък... Направо ме запали и съм готова да си приготвя, ако знам как е чалъма 😁