Благодаря за всички мнения. Хрумнаха ми още два въпроса: какво означава уважение и как се “печели” то?
Така ми се струва, че задаваш въпроси за училищен вестник (ако съществуваха такива в България).
- Публикувана: 2 юни 2024, 02:19 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2024, 04:15 ч.
Уважавате ли родителите си?
Защо не отговаряш на собствените си въпроси?
Така ми се струва, че задаваш въпроси за училищен вестник (ако съществуваха такива в България).
Само че аз не цитирах първата публикация, нали? Съответно въпросът ми не се отнася до нея, а до маркираното в черно:
За тези въпроси попитах защо не отговаряш сама на тях.
Благодаря за всички мнения. Хрумнаха ми още два въпроса: какво означава уважение и как се “печели” то?
Усещанията са си за човека сам по себе си, отношенията с другите са практика и честно казано, все едно кой как се усеща. Има яснота поне принципно кое е обич, кое уважение, кое просто добро възпитание.
Звучи ми като изказване на Божинката.
Ако искаш, може да поясниш. Цитирала си ме и оставам с усещането, че ми отговаряш за нещо или започваш дискусия с мен, а аз не мога да се включа.
Ти казваш, че е усещане. Аз ти казвам, че ти какво усещаш няма значение. Като бебето ти плаче можеш да усещаш огромна обич и чувство за дълг, но истинските обич и чувство за дълг са да го вземеш това бебе и да го нахраниш, или преобуеш. Същото и с другите изброени. Както и с четенето с разбиране. 
На мен, както на много хора, четенето с разбиране може да не ни е сила. По-лесно ни е, когато нещата се пишат така, че да става ясно какво всъщност е написано.
Извинявам ти се и пак ти казвам, че те попитах, само защото си се закачила за мое мнение и не знаех какъв е поводът за това.
Извинявам ти се и пак ти казвам, че те попитах, само защото си се закачила за мое мнение и не знаех какъв е поводът за това.
На мен, както на много хора, четенето с разбиране може да не ни е сила. По-лесно ни е, когато нещата се пишат така, че да става ясно какво всъщност е написано.
Извинявам ти се и пак ти казвам, че те попитах, само защото си се закачила за мое мнение и не знаех какъв е поводът за това.
Извинявам ти се и пак ти казвам, че те попитах, само защото си се закачила за мое мнение и не знаех какъв е поводът за това.
Това са субективни усещания. Всеки има различно тълкуване на думи като обич, любов, уважение, признателност.
Но важното е, че се разбрахме. Все пак в неделя никой не е на максимума си на писане и разбиране
Знаете ли, че уважението към вашите родители е основният критерий за това дали ще ви уважават децата ви? Не, не е кръгова икономика или черна магия, просто правило на живота. Дали вярвате и вие в това? Как можем да поправим грешките си в тази насока и да започнем отначало да градим отношенията си?
Не съм съгласна с този "закон". Уважавам майка си, защото е направила много, за да съм където съм сега.
Баща си (биологичния) - не. Нямам нито един хубав спомен с него, а беше в живота ми, докато не станах на 18 (по задължение явно). Оттогава сме се виждали 2 пъти по моя инициатива, държеше се безобразно с мен и приключих всичко. Не познава и детето ми, няма и да се запознаят,ако зависи от мен. Не е алкохолик или зависим, просто е завършен егоист до мозъка на костите си. Никога не съм чувала хубави думи от него, никога не се е интересувал от мен, нито докато бях дете/тийн, нито след това. Не заслужава нито уважение, нито прошка за всичко, което не ми е дал. Завиждам на жените с бащи, които дават всичко за тях и се грижат цял живот, но такъв ми бил късмета. И не съм виновна с нищо за това. Затова с дъщеря ми се старая да изградя добра връзка, както и баща й, но това е правилната посока на старание-от родител към дете. Постилаш си внимателно пътя и не спираш цял живот. Защото никой на никого не е длъжен и не искам някой ден да съм в такива отношения с нея заради собствената ми глупост.
Не уважавах баща си, въпреки че никога не съм била против него или това от него, което нося в себе си. А то е бая. Направих всичко по силите си да му простя за каквото там го подсъзнателно обвинявах. Не се развиха много добре отношенията ни. Въпреки това, винаги съм наблюдавала лошия пример, който много от моите познати са взели от бащите си. Това се популяризира и в медиите, ганьовщината, дебелокожието, “бунтарският” чичка на нашето съвремие, който е чалга рокер, но най-вече простак, въпреки това му идват рейтинг и гости. А наскоро се запознах с такъв един баща, който ме накара безкрайно да се влюбя в моя и всичко негово, което нося в мен. Даже по-добре разбирам майка ми, че е събрала с него 
. Баба ми казваше като ми е зле да гледам тези дето са по-зле и все си виках че това не е моето нещо, искам да гледам които са по-добре. Но с натрупването на опит, взех че я разбрах.
. Баба ми казваше като ми е зле да гледам тези дето са по-зле и все си виках че това не е моето нещо, искам да гледам които са по-добре. Но с натрупването на опит, взех че я разбрах. 
Баба ми казваше като ми е зле да гледам тези дето са по-зле и все си виках че това не е моето нещо, искам да гледам които са по-добре. Но с натрупването на опит, взех че я разбрах.
Според мен човек трябва да е или е6аси пердето, или напълно мръднал, за да се сравнява с продавачката, а не с регионалния ù мениджър. Това с цялото уважение към продавачката, разбира се.
Кое не е ясно? Пишеш, че било субективно усещане на всеки, аз ти казвам, че има общоприето разбиране кое какво е, защото проявите на тези усещания са свързани с действия.
Е, аз пък ти казвам, че е субективно, когато говорим за усещания.
Да, уважавам родителите си. Защото и те ме уважават. Помагат ми и аз им помагам. И не са празни приказки, а реалността, в която живея през последните три месеца. Разделих се с БНД, родителите ми бяха зад гърба ми и ме измъкнаха буквално. После на баща ми му откриха рак в последен стадий и сега аз и детето живеем при тях и се грижа, когато не съм на работа. Само аз работя, майка ми и баща ми са пенсионери. Майка ми гледа детето, за да работя. Аз гледам баща ми и го водя по лекари. Това е. Взаимност. Държим се заедно. Всеки държи другия и обратно. Няма как. Живот. И болест. В едно.
Блясъка в очите на баща ми като играе с внука си в последните си дни на тази земя....
Тъжно е.
И щастливо.
Едновременно всичко и нищо.
Пречистващо.
Блясъка в очите на баща ми като играе с внука си в последните си дни на тази земя....
Тъжно е.
И щастливо.
Едновременно всичко и нищо.
Пречистващо.
Да, уважавам родителите си. Защото и те ме уважават. Помагат ми и аз им помагам. И не са празни приказки, а реалността, в която живея през последните три месеца. Разделих се с БНД, родителите ми бяха зад гърба ми и ме измъкнаха буквално. После на баща ми му откриха рак в последен стадий и сега аз и детето живеем при тях и се грижа, когато не съм на работа. Само аз работя, майка ми и баща ми са пенсионери. Майка ми гледа детето, за да работя. Аз гледам баща ми и го водя по лекари. Това е. Взаимност. Държим се заедно. Всеки държи другия и обратно. Няма как. Живот. И болест. В едно.
Блясъка в очите на баща ми като играе с внука си в последните си дни на тази земя....
Тъжно е.
И щастливо.
Едновременно всичко и нищо.
Пречистващо.
Блясъка в очите на баща ми като играе с внука си в последните си дни на тази земя....
Тъжно е.
И щастливо.
Едновременно всичко и нищо.
Пречистващо.
Съжалявам 😔
Но много приятно чи стана, че така се подкрепяте …. Така и трябва да е. Взаимно да има уважение.