Юнски книжен клуб - 2024

Те това: Австралийците вече бяха разбрали, че вътрешността на астрофагите
не е много по-различна от земния живот. Те имат нужда от въглерод и
кислород, за да образуват сложните протеини, необходими за ДНК,
митохондриите и всички други интересни неща. които се намират в
клетките. е пълна глупост.

старанието на автора да се опита да създаде същество, което да прилича на извънземно. Осъществяването на първия контакт.... ами интересно представено, но постоянното използване на подръчни средства от ГГ и при него, и при първите експерименти с астрофагите беше дразнещо за мен. То ако ставаше така лесно... Самата идея за астрофагите - размери, жизнен цикъл, способност да изминават  разстояние до 8 светлинни години - има нужда от прецизиране, както и пресмятане относителността на времето в двете системи - Слънчевата и Тау Сети. Сметките в книгата са по-близки до тези за Сириус. Облакът на Оорт определено е пропуснат. Амоняк като основа за живот не е нова идея - съединението е полярно, азотът губи лесно водородните протони, също като кислорода от водата. Ксенонът явно е набутан повече заради името си /чужд/, отколкото заради проектираните свойства.
Докато четях книгата постоянно в мозъка ми изникваха пасажи от фантастики, които съм чела като дете - Калисто, Сфера, разказите на братя Стругацки и Кир Буличов, 2001 / Одисеята/ Кларк - където съм срещала същите обяснения.
Времевото построение - ту в настоящето, ту в миналото, определено ме напрягаше. От персонажите: Страт си е находка, на 100% покрива качествата за бюрократ от ЕС, но властта, с която разполагаше, е нереалистична. Камъначко /авторът хитро е използвал аналогията на броичната им система - петична + нула, с броя на крайниците им (при нас е десетична заради броя на пръстите)/ имаше прекалено човешки морал.
Може би, ако не бяха елементарните схеми на кораба - първото, което читателят вижда, когато отвори книгата - мнението ми нямаше да е толкова критично, но си признавам без бой, че именно те ми създадоха първото негативно впечатление.