За мъжете, които слушат жените си

@Бояна - е вземи прочети семейния кодекс, де. Там пише кое е СИО.
Аз съм по душа убеден либертарианец, както на макро ниво (държава) така и на микро.
По социализма например всичко беше общо, видя се докъде доведе това. На семейно ниво, ти например като жена ОК ли си ти да изкарваш "общите" пари, пък мъжът ти да ги харчи? Сигурно ще кажеш - ми няма да взема такъв мъж, или ако се окаже такъв, ще се разведа. То всъщност си и разведена, нали - не знам заради това или за нещо друго.
Според мен много по-малко разводи ще има, ако вместо всичко да е общо и после да има недоволни, ясно да се знае кой за какво отговаря, кой какво дава и получава от брака. Той си е в крайна сметка една икономическа институция, чиято цел е отглеждане на потомоството. И любовта има роля, но не знам дори първостепенна ли е. Повечто хора са си имали любови и преди брака, и то по няколко, или една голяма любов, ама бракът не е с нея, защото по някакви причини е сметната за неподходяща или невъзможна за семейство.

А на колегата Рейгън малко странен ми се струва модела:
Е значи ти ако имаш определена сума този месец примено $1000, но искаш да си купиш нещо за $2000, трябва да питаш жена си дали може? С парите, които предимно ти си изкарал?
Това не е за мен. Нито и жена ми мисля ще е съгласна с такова нещо - например ако иска да си купи по-скъпи обувки или гримове тоя месец, отколкото й е определия лимит. Никога не ме е питала - има си пари, купува си каквото прецени, че ще й трябва и че й се дават пари за него.

Не са лични. В семейството всичко е общо. Това е идеята. Иначе всеки може да си държи заплатата за себе си и децата гладни, тока неплатен. Като от потребителски кредити дойдат колекторските фирми ще вземат общото жилище, като длъжника няма лично.

Крис, защо да чета семейния кодекс? Това са ми възгледите, не настоявам да са законите. Просто не виждам смисъл от семейство иначе. Понеже не съм семейна и никога не съм искала нищо на никого, мога да си имам тези възгледи свободно или не? Вие си дръжте и храната в хладилника отделно, всеки си има право на своите представи за нещата.

Когато възгледите и на двамата партньори съвпадат - защо не? Но законът е точно, както го обясни Криско. И има причини да е така.
Имах един бивш (живеехме на семейни начала и търсихме да купуваме къща), който много държеше парите ни да се вливат в една сметка. Но така и не успя да ми обясни защо. Освен, че при родителите му било така.

Аз съм ги изкарал, но тя е направила компромис с кариерата си и работи нещо, което носи по-малко пари. За сметка на това обаче тя има повече време за семейството, за мен, за децата, прибира се по-рано и е спокойна,  не е толкова изморена и нервна, колкото в днешно време са повечето хора след работа. Аз това търся от съпругата ми, това ми липсва в живота, а не още пари, които и аз така или иначе изкарвам или бих могъл да изкарам. Иначе ако искам да си купя нещо по-скъпо от наличните ми лични пари, взимам безлихвен заем от семейните активи Това рядко се случва обаче, защото не съм от хората, които обичат да си купуват излишни неща.

За мен проблемът на общата сметка е, че и двамата вливат, а един може да дръпне всичко. Аз вярвам на моя мъж, но съм рационален човек и знам, че ситуации всякакви. Наскоро имаше тема, в която жената дръпнала всички семейни спестявания и ги пропиляла в залози. Всички яйца в една кошница - и то такава, която не я носиш сам, просто не ми е в природата. Може да имате някаква обща сметка, но определено не бих приела там да са всички пари - мои или негови.

За мен основният проблем е (беше), че другият има видимост върху всичко, което правиш. И ако финансовите ви вкусове не съвпадат може да бъде проблем.

Не съм ок единия да не допринася с нищо, може да допринася  с друго, не непременно с пари. Имам познат, който е домакин. Гледа децата, готви и тн. Изкарва нищожни суми в сравнение с жена си, но допринася сериозно. Вероятно като сметнеш разходите, които спестява като върши работата на детегледачка, иконом и чистачка  може да се окаже, че и финансово допринася. Естествено, има и такива жени. И на мъжете, и на жените трябва да им се дават пари като на деца, защото нямат свои ли?
И не казвам, че човек не може да има свои банкови сметки, но че не може да държи половинката си на тъмно и да третира парите в личните си сметки като лични. По твоята логика единия взима 2000 лв, другия 20 000 и единия отива на море в Китен, а другия сам на Бахамите.
Друг е въпросът, че не съм фен на неравностойните бракове, но щом човек е встъпил в такъв е тъпо да се прави на ерген и да отпуска социални помощи на другите членове на семейството. Пък това е много типично и за мен грозно.

То по тази логика, аз още съм в СИО. Семейството, демек децата, като са при мен, аз се грижа за тях. Значи още съм в имуществената общност.
Стига майтапи!
//
Имахме един велик спор за един гардероб, който вървеше с години. Аз исках да купя, той намираше 99 довода да не го купя. Била съм в ИКЕА с чисто мои пари, звъня му и пак - не и не.
Е сега ще си купя 3 гардероба пък!

Това винаги може да се реши елегантно с изваждането на 2ра банкова карта от разплащателната сметка

Това ти е част от издръжката за децата. Затова в режима на лични отношения има уикенди, ваканции. Това са и споделени разходи по отглеждането на децата. Издръжка ако плащаш не само за децата, но и за мъжа, пак си е издръжка, не е СИО.

Естествено. Въпросът е принципен все пак. И парите са само израз на всичко останало като отношения в семейството.

Обикновено е така, единия прави компромис с кариерата си, обикновено жената, гледа деца, ползва майчински, болнични, допълнителни занимания за децата и повечето грижи по тях. Другият набляга повече на кариерата и парите. Но всичко е общо, както децата, така и придобивките и финансите. Никога не съм и натяквал на моята че вади малко пари и съм се допитвал до нея като реша да харча по голяма сума за себе си. Сега за инвестиции по бизнеса и недвижими имоти като парцели не всеки път съм се съобразявал, но пак съм се старал да я убеждавам, че е правилно.

Само да отбележа, понеже тук знаете, че хич не съм поддръжник на модела, в който мъжът е провайдър, а жената домакиня - това, което описва Рийгън, и най-вече начинът, по който говори за него и за жена си, ми вдъхва доверие, за разлика от други "предложения", които са се изписвали във форума. Човекът изглежда да разбира от какво се отказва жената и да го оценява, както и да е готов да даде нужното насреща. Дори да не е моят модел това, бих препоръчала на жена, която търси това, да търси такъв тип мъж. Коментарът на Рф също го включвам към горното.

Те ако не ходят на семейни почивки заедно, а поотделно, направо да се развеждат, защото какво семейство са тогава...
В случая ще идат (ако решат) на Бахамите, като цената ще плати този, който изкарва 20к. Ще даде примерно 10к за почивката, но останалите 10 и за тях ли ще пита другия може ли да си купи примерно нов часовник или нова дамска чанта?
Или пък ще си ги спести в лична сметка, за да са ги има за черни дни - знае ли се докога ще е сегашното му семейство, то повечето хора в днешни дни се развеждат, някои и по 2-3 пъти. Така или иначе адвокатите ще им ги разделят после, ама ще вземат и пари за това - по-добре сами да са ги оправили работите отнапред, според както им е взаимно приемливо.

Като по-заможния реши ще ходят на Бахамите, а през останалото време по-бедния от двамата ще кара с джобните на осмокласник. Това не е семейство. И това с деленето в очакването на развод се решава с режим на разделност или брачен договор, поне сега има. Но и пак защо изобщо да се сключва брак. Не е забранено да се живее на семейни начала.

Не ги виждам така нещата. Където знам за подобни семейства, този с повечето пари плаща за семейните неща, а пък този с малкото си плаща личните разходи. Искаш да кажеш, че в твоя пример с 2к доход единият ще ходи гол и бос и с джобни колкото на осмокласник?

Е ако на този с 2к му се струва, че това не е семейство и че е онеправдан, може да зареже този с 20 и да се хване с някой с доход 1к, за да е тогава пък той този, който плаща и поръчва музиката, ха-ха