Аз като бях мома - преди четвърт век, да кажем, мъжете бяха страшна напаст, и то точно с цел секс, обикновено неангажиращ, а сега колко мацки се оплакват тука, че мъжете не щат секс, или се сещат от време на време. То беше зор да се отървеш от лепкави ръчички на първа среща, а не да го кандърдисваш.
От екзистенциалната драма "Кога е прилично да му пусна, за да не ме помисли за лека жена", въпросът се измести към "Излизаме втори месец, кога ще поиска да правим секс"...
Все пак по-добре ми се вижда, отколкото да мисли само как да прекара всичко, що мърда, да е бройкаджия, или да те гледа само като чифт цици и прилежащи, създадени с цел сексуалното му удовлетворение.
Това, при положение, че физиологично всичко е наред, не се дължи на злоупотреба с вещества, или друга ориентация.

