Замириса вече на море, а септемврийчето има още да расте! Тема 4

Марти, честито ви изписване. Много се радвам, че сте си вкъщи комплект. Гушкайте се и се радвайте много ❤❤❤❤
Точно при секцио миналия път ми и сега ми спират магнезия 1 седмица преди плануваната дата.

Не съ ми казвали да спирам магнезият преди път преди секцио, сега също не са коментирали. Ще попитам. Но аз пия 2х2 магнерот и ако пропусна вечерната доза, през нощта веднага имам крампи и е ужасно. Желязото също си го пия, най-накрая благодарение на сорбифер ми се вдигна и си е 117, което смятам е идеално. Пия и биозин мама, че тази бременност се спуках да боледувам. Друго не пия. Имам фолиева киселина и б12, но срам не срам...забравям и не съм ги пила от доста време.
Марти, пожелавам ви леки дни и нощи и всичко лошо да остане зад гърба ви! 🥰

Втора бременност ми е при този доктор и винаги ми е казвал да си пия всичко до края, че някои неща и след раждането. И да, второ секцио ще ми е, ако има значение.

И аз имам  тъжни настроения покрай дългата ми раздяла с каката, споменах го и по-рано. Тази ми бременност беше много лека като цяло, прекарвахме си супер, обаче дойде лятото, станаха жегите, влезнах в 8ми месец и положението нещо се промени. Родителите ми предложиха да заведат каката за цяло лято на морето хем аз да си бременея на спокойствие, хем тя да не се размотава по сборни групи, хем да е на дълго море. Знам, че звучи мечта и съм дълбоко благодарна на родителите ми за възможността и желанието им. Обаче на практика никак не е радостно и лежерно без дъщеря ми. Направо ми се реве от време на време (разбирайте по няколко пъти на ден). От друга страна съм човек, който изключително трудно влиза в емоционални ескалации като рев например 😃 И като ми стане тегаво все гледам да се разсейвам с нещо. Хубаво, ама правя всичко машинално като разсейване колкото да не се затръшкам в рев ей така за нищо. Очаквах, че покрай организацията с дрешки, легла, колички и багаж ще ми е много готино и ентусиазирано… ами поредната машинална задачка, почти с досада ги отметнах тия неща. Днеска като пак я изпращах към морето за срок до раждането, направо ме заля тъга, ама пред нея още пък по-малко си позволявам емоции. ММ ме разбира, защото и на него му липсва малката, обаче той пък си ходи на работа, спи си добре… абе няма неразположения, свързани с напреднала бременност 😃

Знам, че нещата няма да са все така тегави и като цяло и сега не са, но накрая вече се натрупват много фактори: дискомфорта, жегите, хормоните, недоспиването (коя ли спи добре в 9ти месец). Лечението е едно: да се роди най-сетне 😃

Относно тъмната Индия как ще се гледат две деца, кой какви компромиси ще търпи не знам какво да кажа… хванали сме на хорото, ще се оправим в движение. За нас е много желано и планирано дете, ама от време на време и аз и мъжа ми изпадаме в едни размишления “мале, в какво се забърках” 😂 И това сякаш е нормално и всички май са се оправили все някак. Със статиите, книгите и подкастите на тема “братя и сестри” (казват им по модерному “сублинги”) приключих. Схванах основната идея и да си невероятен балансьор с монашеско търпение и мисля, че ако продължа да се информирам по темата само повече ще се филмирам 😂

Онзи ден детето беше при майка ми за 1 ден (без приспиване) и ми беше едно самотноо..
Много ще ми липсва докато раждам в болницата 5-6 дни, но ще идва на свиждане.

Ох, говорете ми. Докато бях в болницата не знам как не се метнах от някъде.
Беше ми зверски лошо, близнаците горе в лошо състояние и каката реве по телефона за мен.. ама минава.

Децата са много интуитивни и като усетят, че се е напекла ситуацията, лесно се напрягат и те. Ама са деца и им минава. Аз не мисля да я караме с болницата на свиждане, според мен повече ще се обърка е ситуацията, отколкото да се зарадва, че ме вижда

Ние имаме баби, които помагат, но за повече от 2 часа ми е трудно да го оставям, не за друго, а защото ние не искаме. Та варианта цяло лято някой да го заведе на море изобщо не ми звучи мечтано 😅 ей сега предната седмица мама ми предложи да го вземе за 3 дена пътуване с тях, с ММ казахме абсурд какво ще правим ние без него... особено пък да е някъде другаде. Тук някакви да знам,че е на 5мин от вкъщи да спи при баба си става, ама да е някъде и да не мога веднага да си го взема при нужда..ами нещо не мога да се пречупя, предпочитам да сме ди заедно. Дано с второто се поотпусна и повече да ги давам, за да може да имаме повече възможности за почивка.😀

Много приятелки са ми споделяли, че покрай второто дете са започнали за първи път да оставят голямото при баби и дядовци. Ние дъщеря ми я оставихме за първи път на 3 месеца за цял ден без нощувка. Никога няма да забравя чувството: първият един час бях съвсем ок и оттам нататък буквално ме затресе нерва 😃 
Вече близо 4 годишният ми опит с дъщеря ми ми показва, че най-спокойни и гладки са ни били периодите от по месец-два-три, в които само ние сме си я гледали. Просто рутината и режима са голяма сила.

Май само аз се радвам и копнея някой да го вземе за ден-два моя син. Не че се натискат много де, ама ми е много добре като остана сама с мислите си и със себе си за ден. Липсва ми, даже ми се реве като го изпращам, но той е голямо диване и много енергоемък, та тия моменти си ги тача доста. 🙈🙈