Брак и свобода

Пълна не, ами най-голямата глупост евър.
Сега, че на авторката проблема й е друг - друг е. Щом се намесват парите по такъв начин, с такива коментари и обяснения, е ясна работата...
Ама ясно тая тема беше поредната, в която някой има нужда да вентилира и като се поуспокоят емоциите с момчето се разбират...

Сега, вярно зависи от дестинацията, ама..... Аз лично, след 13г заедно и 3 деца, ако не са тия ми ти ходения някъде сама с други (извън семейната среда) да съм изпаднала в тотален бърнаут.

Всяка година по 1-2 пъти пътувам без него и дори не го викам. Да го взимам на морето ми с приятелки? Защо ми е? Не че ще ми пречи, напротив, но това са съвсем друг тип изживявания, които за голяма част от връзките са животоспасяващи. Е, на Малдиви бих го взела, евентуално

Ей го, по-миналия уикенд беше 3 дни с негови приятели на пътешествие, върна се доволен, разказва, на мен ми е интересно... Обогатяващи са тия моменти.

Ако сте от онези, които ги искат - случвайте си ги, недейте ги прикрива зад разни изкривени морални ценности. Че доста жени познавам и идват при мен, които хем искат да отидат някъде сами без мъжете си и децата си, хем ги е страх нали, щото не било редно.

Ако някой ми се лепне 24/7 ще полудея. Случвало ми се е, просто не се търпи.
От друга страна и някой да си бие камшика и да ми натресе всички семейни ангажименти също не става. Ако мъжът на авторката си беше купил екскурзия по същото време без да предупреди, какво щеше да стане?
Свободата без разум и някаква етика към другите е просто безотговорност.

В случая тя е предупредила и е питала. Не е като да е взела сама решение. Той е реагирал детински. Добре че в крайна сметка са се разбрали.

Баш сама си го е взела решението. Казала му е след като го е решила – Пенчо, ний с Данчето ще ходим еди къде си. Вече съм купила билета, ще ѝ "помогна" с пътуването, че да делим разходи, стаи нам кво.
Това, ако не е пренебрегване, здраве му кажи.
НО – прочетохме развръзката, че е изговорено със съпруга, който се е почувствал емоционално пренебрегнат. И са стигнали да заглаждане.

Е как пише, че има пари и взима детски в същото време? Това реално не е финансова стабилност. Детските са социална помощ за семейства с много ниски доходи. Изключвам излагацията умишлената лъжа и криенето на доходи заради едните колко лева, не знам колко са като сума, никога не съм получавала детски. Ако имаш достатъчно, какво още търсиш. Как се заявява, че човек може да си позволи това и онова и в същото време взима социална помощ?

Ами не беше точно така, питаха я в началото не се ли обсъждат тези неща, тя писа "разбира се, че му казах". Важно е, че всичко е наред вече.

Обобщение на темата:

Какво означава някой да се "лепне"?
Ако и двамата са домошари и обичат да си седят вкъщи, но не им се прави едно и също постоянно, което е нормално, всеки си релаксва, както иска - филм ли ще гледа, ще тренира ли, ще готви ли, ще чете ли нещо, музика ли ще слуша, без значение.
Ако не са един за друг, каквото и да правят, ще се дразнят един на друг.
Но домашният юут е нещо прекасно, от всякакво естество, и ако не се чувстваш добре с човека си, има проблем.

Означава някой да търси внимание постоянно и да те следва постоянно. Иначе мога да си стоя с някого и денонощно, ако мога да си върша моите неща, да говоря с хора по телефона, да си пиша и чета, и гледам самостоятелно. Дори детето ми след 4-тата си година имаше доста самостоятелни занимания, а някои възрастни са бетер две годишни и всичко трябва да правят с теб. Това е да ти се лепнат.

Аааааа, не, не, не. Аз ако не направя една разходка 10k крачки на ден, пощръклявам. Ако той междувременно иска да седи вкъщи и да чете, аз да го принудя да идва с мене, или да седя вкъщи в името на семейния уют? Ако трите ми най-близки приятелки организират дълъг уикенд по женски на морето, да им откажа заради семейния уют, или да го влека и половинът там (нямаме деца)?
Според мен няма никакъв проблем в такива събития/излизания/пътувания, ако са изговорени предварително и никой от двамата не се чувства прецакан. И да, много си ни е добре заедно, но идеята за 24/7 заедно ме задушава.

Въпросът към авторката беше: “Не го ли обсъдихте предварително?”
Отговорът: “Разбира се, че му КАЗАХ.”

Ама, естествено, не знам защо се разбира обратно.
Обожавам си разходките и воаяжчетата и аз, това е друга тема.
Ти ще направиш 10к крачки, аз тези крачки до лостовете в парка, после упражненията.
Не знам вече за приятелките.
Кънтри, аз досега не съм имал връзка с жена постоянно излизаща с приятелки, та не знам как бих се чувствал. Все самодостатъчни сме си били общо взето.
И ангажирани хора, всеки с работата си, ежедневието, нормално.
Все има какво да се прави.
Има хора с тесен кръг социален живот - партньора, семейни приятели, сестра с мъжа й, братовчеди.
Други не се спират и без хора не могат.
Мен ме изморяват като цяло.
Избирам кога и с кой за какво да общувам и да се виждам.
Ахо, иху много много не си губя времето.
Това не значи, че не се излиза и ходи насам-натам, спорт, хобита, разходки, кратки мърдания с колата, по-дълги и т.н.
Гледай сега, разни тиймбилдинги не се коментират.
Ама да ми се мъкне всяка седмица някъде, вместо уикендите заедно да прекарваме, и да правим нещо различно от работната седмица, за какво ми е такава връзка? Съквартирант, да не си сам?
Защото дори единият да е по-свободен, а другият 9-5, пак им е ограничено времето заедно, а по-свободният компенсира с другите дейности, за да може, когато другият е също свободен, в повечето случаи е уикендите, да са заедно.
Та, аз не го разбирам този термин "задушване", въпреки че много добре съм наясно за какво иде реч.
Хората прекарват все по-малко време заедно, имам чувството, че масово го карат на самотек, даденост, дори много не се и познават, не си вникват в душевността, емоционалността, не се познават, което е тъжно.
Обсесивното поведение е друго, токсично и т.н. Там никой нормален не би виреел и не би се чувствал добре.

Демек го е поставила пред свършен факт и за нея това е "обсъждане".

Темата е за ключ вече! Жената си даде обратна връзка.
Ние едно и също продължаваме да говорим

Ама Revoker, аз не говоря за постоянно излизане с други хора и непрекъснато ходене на почивки с приятелки, а примерно за един дълъг уикенд (четвъртък-понеделник) лятото, и примерно една петък вечер в месеца (даже това последното го казвам малко примерно, щото аз не съм по тия излизания, но нещо от сорта). Давам го като контрапункт на всички колежки от форума, за които една почивка някъде без половинката за трийсет години брак означава, че ние тоя човек не го обичаме и направо давай да се развеждаме.

Друг въпрос е, че аз по природа съм много саможива и интроверт, и ми е трудно да деля пространството си с друг човек, без значение колко го обичам, но отчитам това като проблем и съм се постарала да го отработя (и продължавам да го правя). Просто... Абе странно ми е, хора. Не сме дроби, та да не можем да съществуваме в пространството без постоянното присъствие на половинката.

Съгласна съм обаче, че темата се измести малко.