Отношения на работа

  • 4 576
  • 85
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 420
Аз също съм в офис - 15 човека сме в моя отдел. Не съм шеф, само мениджър на един от екипите. Налага ми се да работя често с другия екип. Ами, какво да ти кажа, засичала съм от 6 часа работа - почти 4 да минават в постоянни паузи за цигари и джаги (имаме в стаята за отдих). Един да седне и друг стане - Айде, че ми се пуши.  И после защо някои задачи се точат повече от седмица -две. И аз си почивам, ама постоянното кикотене, призиви, обсъждане на злободневни лични драми (кой как се порязал като се бръснел)....Представи си - имаме важен разговор с клиент, идва часът на срещата, влизаме аз и клиентът - колегата още си пафка и се чува как се хили. Трябва да пращам човек да го викне. И аз мразя излишните разговори в офиса, особено тези, които са просто да има за какво да си говорим. Предполагам някой ще ме нахейти, ама има си следофисни часове за събирания.

# 76
  • Мнения: 3 079
Няма защо да те хейтят като не ти се слушат бръщолевици на сила ли ще те карат . Някой беше писал да съм се променила ами не няма да се променя за някой който почти не познавам . Скучно било ама ние да не сме тука за забавление .

# 77
  • Мнения: 40 082
Не можеш да промениш хората, но себе си можеш. Или поне отношението си.
Тоест ако почнеш да си отстояваш границите, ще ти се получи.
Ето вчера на колежката и се приказваше, пък аз в момента правих нещо важно и казах да ми пази тишина. Тя вика - ок и спря.
Колегите повече си дърдорят от мен. Понякога се включвам и аз с някой коментар. Иначе като цяло си мълча.
Понякога ми е досадно бърборенето им, но съм се научила да игнорирам тези разговори, но не винаги и тогава им казвам каквото трябва да кажа.

# 78
  • Мнения: 3 079
Не можеш да промениш хората, но себе си можеш. Или поне отношението си.
Тоест ако почнеш да си отстояваш границите, ще ти се получи.
Ето вчера на колежката и се приказваше, пък аз в момента правих нещо важно и казах да ми пази тишина. Тя вика - ок и спря.
Колегите повече си дърдорят от мен. Понякога се включвам и аз с някой коментар. Иначе като цяло си мълча.
Понякога ми е досадно бърборенето им, но съм се научила да игнорирам тези разговори, но не винаги и тогава им казвам каквото трябва да кажа.

Поне има и други като мен .

# 79
  • Мнения: 40 082
Как така като теб? Аз не съм като теб.

# 80
  • Мнения: 5 619
Алиса, съвсем добронамерно - намери си работа, където да работиш сама. Във всяка работа ще има хора, които да те дразнят. Ако продължаваш с рогата напред рискуваш да си навлечеш врагове на работното място и дори и до това да те освободят от позицията, която заемаш.
Аз също трудно работя в екип - сама се справям далеч по-добре. Цял живот ме подритват от колектив на колектив, защото просто не съм тийм плейър.
Накрая ме изолираха да работя сама и се справях чудесно.
Работата е там, че не винаги и навсякъде ще можеш да работиш сама. Или се напасваш или си тръгваш.

В момента съм на нова работа. Хората не могат да намерят път към мен просто защото съм такава каквато съм. Помолих да ме преместят на друго място, където да съм почти сама - отказват. Значи ще се мъчим взаимно докато аз не си намеря друга работа и не се махна. Аз променям себе си, не мога да променя сто човека във вече сформиран колектив. В това няма нищо ама нищо лошо.

# 81
  • Мнения: 2 486
Благодаря на всички богове за хоум офиса.....

# 82
  • Мнения: X
На едно от първите ми работни места, още от първия ден, една от жените стои срещу мен в почивката и ми говори някакви клюки за останалите. Не стига, че не ме интересува личният живот на непознати хора, но и изобщо не знам какво да отговоря. Изстрелвам някакви неутрални, общи приказки и млъквам, докато се чудя каква тема да подхвана. А тя започва да ме гледа лошо и ми казва "Аз много мразя някой да ми мълчи насреща." Заявявали са ми и, че ако не се отпуса, ще имам проблеми. И съм имала. И аз не разбирам нуждата постоянно да се говори с някого за нещо на работа.

# 83
  • Мнения: 696
Е, то приказване != непрестанно клюкарене. В интерес на истината единственото място на което съм работил, където е било супер токсично и искрено ми е било противно от хората там, беше в един мини-маркет като по- малък. Такова чудо не бях виждал и след като напуснах си казах, че в предимно женски колектив повече няма да работя, ако ще от глад да умирам Grinning страшен змиярник беше тва.

# 84
  • Мнения: 1 905
Е, то приказване != непрестанно клюкарене. В интерес на истината единственото място на което съм работил, където е било супер токсично и искрено ми е било противно от хората там, беше в един мини-маркет като по- малък. Такова чудо не бях виждал и след като напуснах си казах, че в предимно женски колектив повече няма да работя, ако ще от глад да умирам Grinning страшен змиярник беше тва.

Така е и в само мъжки 😂
Мъже-клюкарки са още по-интересен феномен.

# 85
  • Мнения: 5 619
Днес моя колежка се разкрещя на мен и мои клиенти, защото сме си позволили да се пошегуваме докато работим. Клиентите бяха шокирани, оная обаче вместо да се извини, продължи да крещи - сконфузно се извиних от нейно име и отпратих хората. Наложи ми се да обяснявам на жена на годините на майка ми, че така не се прави и, че ако изтегли късата клечка и клиентите решат да се оплачат където трябва тя моментално може да остане без работа (убедена съм, че изобщо не го осъзнава).

Общи условия

Активация на акаунт