Отношения на работа

  • 4 580
  • 85
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 40 091


С лелята се получава, но с Мимето не винаги 🙂
Особено ако сте равни по ранг и не си й шеф на Мимето.
А ако са повече Мимета в офиса, не ми се мисли..

Ми аз нямам Мимета, Иванчовци с които да не ми се получава.
И шеф няма да търпя. И не съм търпяла.
Случвало се е да ми се бърбори, но като кажа - Стеф, имам работа, хайде да не ме занимаваш в момента -  и се получава.
Колко му е да кажеш, хайде стига толкова приказки, давай да работим.
Има време за шеги, малко приказки, но като има работа се работи.

Едно време като бях млада на около 20 търпях такива вампири.
Сега не мога. Или се научаваш с границите или ти се качват на главата.
И преди няколко месец нов колега изключително досаден дойде ми опита от езика.
Има хора не смеят да му кажат нищо и му търпят празнословието, но си е техен проблем.
Имала съм случай буквално съм търпяла клиентка да седи при мен часове и да ми говори и после се чувствах като парцал. Тази крадеше яко енергия. Даже съм залитала и почти припадах след комуникация с нея.
Иначе я гледаш уж мила, любезна женица, усмихната.
Та тя ме научи да не търпя такави индивиди.

# 61
  • Мнения: 3 079
Елора, така е, но аз все гледам да съм любезна, да не си разваляме отношенията уж, май там ми е грешката.
Valerie R, да, и това го има.

Ще любезничиш колко ще любезничиш ? Никой не е казал , че трябва да се мълчи , но идва едно време в което все трябва да се усетиш и да спреш . И да нито съм от най - бъбривите , нито търпя да ми дърдорят , но поне съм любезна  . Трябва да си има някакви граници . Разбирам да сме 20 човека екип нали то няма накъде ще търпиш ама не сме .Всеки човек е различен така , че не трябва да се съдят различните .
Има една жена всяка сутрин сме заедно на спирката . Значи отида ли на спирката тая като ме метне ама дърдори 20 мин без да спре . Вечерта пак я видя и пак като ме метне . Пък аз чета книги и като ме прекъсне ми иде да я хакна с една торба и да я преспа . Вижда , че съм съсредочена ама това хич не я спира . Няма спирка на тая уста .

# 62
  • Мнения: 5 619
Хората не са ти виновни. Никой не е длъжен да ти ходи на пръсти понеже тебе всичко те дразни. Почни промяната от себе си.

# 63
  • София
  • Мнения: 34 691
Скрит текст:
Елора, така е, но аз все гледам да съм любезна, да не си разваляме отношенията уж, май там ми е грешката.
Valerie R, да, и това го има.

Ще любезничиш колко ще любезничиш ? Никой не е казал , че трябва да се мълчи , но идва едно време в което все трябва да се усетиш и да спреш . И да нито съм от най - бъбривите , нито търпя да ми дърдорят , но поне съм любезна  . Трябва да си има някакви граници . Разбирам да сме 20 човека екип нали то няма накъде ще търпиш ама не сме .Всеки човек е различен така , че не трябва да се съдят различните .
Има една жена всяка сутрин сме заедно на спирката . Значи отида ли на спирката тая като ме метне ама дърдори 20 мин без да спре . Вечерта пак я видя и пак като ме метне .
Скрит текст:
Пък аз чета книги и като ме прекъсне ми иде да я хакна с една торба и да я преспа . Вижда , че съм съсредочена ама това хич не я спира . Няма спирка на тая уста .
Явно е по-нахална. С такъв човек не можеш да се разбереш възпитано. Пак ти предлагам слушалките – наистина спасяват от нахалници.

# 64
  • Мнения: 11 794
Едно време по влаковете и слушалките не спасяваха от нахалници... даже ми се е случвало да казвам, че си гледам филм/ слушам музика, евенетуално ако не сс видели слушалките, но не.. продължават с логореята..

# 65
  • София
  • Мнения: 34 691
А, като надуя музиката наистина не ги чувам, не се преструвам. Винаги се опитвам първо любезно да кажа, че нямам желание да разговарям. Ако любезността свърши работа – чудесно, ако не помогне – слагам слушалките и си пускам музика.

# 66
  • Melmak
  • Мнения: 8 592
Подсетихте ме за една случка на мм. Качва се в такси и таксиджията почва с типичното “съсипаха я тая държава”, но мм няма нерви да води подобен разговор, нито да слуша монолог.

И тогава казва “Може ли да не си говорим?” И действа. 😆😁 можете да опитате с тази фраза.

# 67
  • Мнения: 40 091
Алиса, и защо просто не кажеш на тази че четеш и не желаеш разговор?
То това не е грубо.

# 68
  • София
  • Мнения: 1 361
Алиса - едно "Заета съм, трябва да се съсредоточа, може ли по-късно да го обсъдим" - върши чудеса.
Слушалките - вече са ти казали, че вършат чудеса.

Разбирам, че си си самодостатъчна и на работа всякакви приказки са ти неприятни. Обясни го на хората тактично и никой няма да те закача.

Изумлението, че някой те питал как прекара отпуската - един формален отговор - "Супер беше, направо не ми се връщаше" - върши чудеса. А и не дава абсолютно никаква информация на отсрещния, защото на никого не му се връща след отпуск отново на пангара.

Обаче - това поведение си има своите последствия. Хората спират да те приемат като част от екипа, защото ти си си самодостатъчна. Като дойде време да си избира тийм лидер, например - пак си аут - лепват ти етикета, че нямаш комуникационни умения и не можеш да работиш в екип. Екипът се научава сам да те избягва и накрая може да си недоволна ти. Разбирам, че има много приказливи хора, но в крайна сметка - хора сме, различни сме и за всеки има място под слънцето.

# 69
  • Мнения: 3 079
Прави сте .
Ариел ами то и аз не съм длъжна в края на краищата да слушам разни бръщолевици и никой не задължавам да ми ходи на пръсти . Мисля, че много ясно обясних ситуацията . И не не си мълчим , но идва момент в който на човек не винаги му се говори , мъчи го нещо  . Всеки си има своите моменти . Не ме изкарвайте чак такъв урод защото не съм . Просто не съм била в такава ситуация и ми беше странно за това реших да се допитам до вас .                           

# 70
  • Melmak
  • Мнения: 8 592
Алиса, просто ти даваме различни гледни точки. Аз се опитах да обясня това, което слънчезара каза, но тя подбира по-добре думите си. Тук ме нападнаха, че и “как прекара ваканцията” е личен въпрос едва ли не.

Има досадници, които просто страдат от логорея. Не са приятни. Има и другата страна, хора, които дума не обелват и въпрос като за small talk ги засяга. Никоя крайност не е хубава. И за съжаление винаги има хора на работа, които може да не са ни особено приятни. Но някак трябва да съжителстваме по 8 часа на ден заедно без да създаваме конфликти.

# 71
  • София
  • Мнения: 1 361
Прави сте .
Ариел ами то и аз не съм длъжна в края на краищата да слушам разни бръщолевици и никой не задължавам да ми ходи на пръсти . Мисля, че много ясно обясних ситуацията . И не не си мълчим , но идва момент в който на човек не винаги му се говори , мъчи го нещо  . Всеки си има своите моменти . Не ме изкарвайте чак такъв урод защото не съм . Просто не съм била в такава ситуация и ми беше странно за това реших да се допитам до вас .                           

Алиса, никой не е дори намекнал, че си урод.
Просто си по-обрана, нямаш нужда от толкова хора около теб и нямаш нужда да си говориш постоянно с някого. В това няма нищо лошо Simple Smile хората сме различни.
Да си самодостатъчен има и плюсове и минуси, аз исках да обърна внимание и на минусите, за да можеш сама да си прецениш какво би приела, кое не ти е хич на сърце и така.
Съжалявам, ако си се почувствала обидена, не ми е било това целта. Flowers Tulip

# 72
  • Мнения: 40 091
Прави сте .
Ариел ами то и аз не съм длъжна в края на краищата да слушам разни бръщолевици и никой не задължавам да ми ходи на пръсти . Мисля, че много ясно обясних ситуацията . И не не си мълчим , но идва момент в който на човек не винаги му се говори , мъчи го нещо  . Всеки си има своите моменти . Не ме изкарвайте чак такъв урод защото не съм . Просто не съм била в такава ситуация и ми беше странно за това реших да се допитам до вас .                           

Не си длъжна, но слушаш.
Таз на спирката що не и кажеш, ами мълчиш и слушаш.
Аз как си казвам и нямам драма.
Ето, новия колега преди месеци се опита да ми отнеме от личното време.
Излизам си аз за почивка за 5-10 минути.
Почивка която използвам за разхоки и усамотяване. Работя в офис, нормално е да искам да се разтъпча на двора.
А той реши да ме пита нещо, на което отговорих любезно, но после реши да изпадне в подробности.
Изслушах 2 минути и прекъснах като казах със спокоен тон, че съм в почивка и искам да се разходя и нямам време за тези разговори.
При което той само каза да да и продължи да си води монолог. И тогава вече трябваше да бъда малко по-грубичка.
Не само с мен го прави. И  с други, търси слушатели. Опита ми от езика и е по-обран, но само с мен.
Но не съм длъжна, не съм компаньонка.
Та така ще е при теб, ще си мълчиш и ще си пускаш темички в бг мама.

Случвало се е досадници на спирката да ми говорят.
Един път им обърна внимание, втория път за щастие бях със слушалки и ги посочих като казах с усмивчица, че не чувам от музиката.

# 73
  • Мнения: 3 079
Благодаря за разбирането дами . Просто съм била сама до сега и винаги си запълвах времето дори и да нямам работа . И сега ми е малко странно и явно си трябва време , докато се нагодя . Винаги съм си била достатъчна и дори и сама никога не ми е било скучно . Тъкмо тогава имам време да обърна внимание на нещата , които ме влекат . Различна съм ..

# 74
  • Мнения: 149
Благодаря за разбирането дами . Просто съм била сама до сега и винаги си запълвах времето дори и да нямам работа . И сега ми е малко странно и явно си трябва време , докато се нагодя . Винаги съм си била достатъчна и дори и сама никога не ми е било скучно . Тъкмо тогава имам време да обърна внимание на нещата , които ме влекат . Различна съм ..

Ох, аз пък съм от обратната страна. 25 год. почти съм била винаги сама в един голям офис и през тези години са идвали и са си отивали 10на колеги за по 1-2 години. И си изкарвах самотата на тях. Като обучаваща, те са учтиви и ме изслушват, усещам си логореята и си казвам - със следващия колега няма да бърборя толкова, но такава съм си. Почвам отново - не мож' ме удържа. Тук говорим за изцяло професионално говорене, почти никога за лично, най-много да знам семейно положение, деца и до там. Така и за мен. Но професионалното ми куца много - като започвам да обяснявам кое какво, се връщам години назад как се е работело, защо е така създадено, пък бъдещето, кое защо. Ей такива неща, които нямат общо в съвременната работа. Мисля си, че така ще разберат по - задълбочено работата може би, но се усещам, че им е досадно. Винаги съм била добронамерена с колеги, стараейки се бързо да навлязат.  Едно момиченце, тъкмо завършило, ме постави на място преди няколко години. Първоначално ме питаше, но в последствие се страхуваше, че сигурно усещаше накъде ще повлече това питане. Работеше много концентрирано, целенасочено, много сериозно дете. Бях впечатлена от сериозността, с която работеше, дори и не с това качество и скорост и все пак, доста си възпрях логореята с това дете. Накрая се разделихме много колегиално, като си отиде. Последните месеци бяхме "Добър ден" и "Приятна вечер". Та предполагам, че това текучество във фирмата ни може и аз да го предизвиквам, не знам Simple Smile.

Общи условия

Активация на акаунт