Отношения на работа

  • 4 688
  • 85
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 5 622
Отново бъркате "small talk" с лични разговори.
Едно е някой целенасочено да ви разпитва за личният ви живот, друго е да се говорят общи неща за времето навън, хобита и т.н.
И в двата случая можете да не отговаряте ,ако не искате - няма как обаче да отидете и да кажете на шефа си: "Виж, кво иди ги уволни всичките понеже аз съм интроверт, който пали и от всичко и като цяло мразя хората." Търсиш начин да се интегрираш или си търсиш друга работа.

# 31
  • Мнения: 2 080
Много е неприятно да имаш колежка/колега с логорея или търсач на внимание, както аз ги наричам. Добрата комуникация означава да разговаряш, но и да изслушваш. А има едни, наричам ги 'енергийни вампири', които искат само да говорят. Искат внимание. Да бъдат чути, видяни, оценени. "Говоря, следователно мисля." Еми не е така, не означава, че мислиш, а че просто много дрънкаш, най-вече тъпотии и най-често безкрайни повторения на едно и също.
Аз много помня и като почне някой приказлив да ми се повтаря и потретва...
Пък нека съм темерут Simple Smile

# 32
  • Мнения: 11 795
Ех, сега ще го обърнем на "ние в чужбина, а вие в България" Grinning Само като прочетох, че се обсъжда дали вали и принтера и ми стана ясно, че е някъде в чужбина. Не намирам за нормално да се мълчи 8 часа и да се работи, без да си вдигнеш главата от монитора. Даже не е и здравословно. Обаче има една порода колеги, които си мислят, че на тях се крепи цялата фирма и ако не бачкат 2 минути, фирмата ще фалира. Голям зор да се работи, значи.. трябват и малко социлани контакти. За протокола, не съм от приказливите, но ми е приятно да се включвам в тези така омразни говорения, дори и само да слушам. Винаги може да научиш нещо ново и интересно, и да си починеш малко психически.

# 33
  • Мнения: 1 905
Вие сериозно ли очаквате да ви мълчат по 8 часа на ден понеже сте чувствителни натури и целият свят да се съобразява с вас?
....
Там където работя и съм работила говорим много малко извън служебните работи и си ни е екстра. Много по-ефективни сме и за това петъкът го работим съкратено. За разлика от България, където трябваше да слушам непрестанните обсъждания, въпроси, обяснения за това кой каква кола си купил, кой какъв подарък иска от партньора си, на кой детето как се справя в училище и мн.др.

+1 за мнението на DI Soleil.
Така е, в българските офиси се говори много повече. Понякога избива и на клюки. Говорене, дори когато няма нещо съществено да се каже. Това уморява.
За съжаление някои шефове не се интересуват от това. Трудно ще е на авторката да промени ситуацията, защото колегите едва ли ще я разберат, а да занимава шефа не знам дали ще има положителен развой.
Все пак, който има желание  да подобри атмосферата около себе си в работата, винаги може да мисли за варианти.

# 34
  • Melmak
  • Мнения: 8 611
То във всичките бг офиси е едно и също.. мен това ме изумява, че не се прави разлика между досадник, търсещ внимание, който дрънка нон-стоп и някакъв небрежен разговор между колеги за 2 минути. Разликата между двете е огромна.

# 35
  • Мнения: 2 833
Ех, сега ще го обърнем на "ние в чужбина, а вие в България" Grinning Само като прочетох, че се обсъжда дали вали и принтера и ми стана ясно, че е някъде в чужбина. Не намирам за нормално да се мълчи 8 часа и да се работи, без да си вдигнеш главата от монитора. Даже не е и здравословно. Обаче има една порода колеги, които си мислят, че на тях се крепи цялата фирма и ако не бачкат 2 минути, фирмата ще фалира. Голям зор да се работи, значи.. трябват и малко социлани контакти. За протокола, не съм от приказливите, но ми е приятно да се включвам в тези така омразни говорения, дори и само да слушам. Винаги може да научиш нещо ново и интересно, и да си починеш малко психически.
Ох дано не се обръща, че нямах това за цел. Истината е обаче, че наистина в родината много се говори.
Нека си остане “ние социалните” и “вие темерутите”.
Пу пу пу

# 36
  • София
  • Мнения: 8 324
Дразнещо е, но единственият начин да се бориш е със слушалки. Другият вариант е да се изпокарате и да те обявят за социопат. С времето започнах да се научавам да се "изключвам", но пак не е особено приятно.

# 37
  • Мнения: 5 622
Аз също съм интроверт, но никога не съм се цепила от колектива, за да не ми го "нацепи" колектива после.
Подобно държание е характерно за тийнейджъри в гимназията когато се правят на метъли, готик, рок, поп, джаз и т.н. с цел да привлекат внимание и да се правят на важни. В реалният живот на възрастните това може да ти коства работата.

# 38
  • София
  • Мнения: 8 324
Зависи от типа работа. Ако това, което правиш, изисква високо ниво на концентрация и внимание, шумовете са много дразнещи. Особено, ако гониш срокове и бъбренето е целодневно.
Миналата година имаше период, в който обработвах чаршафи със стотици хиляди записи, а на съседното бюро целодневно се бистреха семейни въпроси, покупки, кой как погледнал. Не е приятно.

# 39
  • Мнения: 3 079
Не знам колко по ясна трябва да бъда. Отново казвам, че това с рогата си беше шега, но явно пак се продължава да се натяква. Аз нямам намерение да мълча по 8 часа, но за да си върша работата трябва да съм съсредоточена и да внимавам. Нямам намерение и да се карам, това с принтера и дъжда са съвсем различни неща от какво сме си поръчали и други лични въпроси,които грам не ме засягат. Някой дами са прекалено крайни.. Моите грешки могат да бъдат фатални, докато си говоря колко тиквички си изпържил и къде си ходил с децата или някой ме мисли за темерут. Все пак не сме там за да убиваме скуката, а аз не съм длъжна да забавлявам някой. Там сме  да вършим работа.

Последна редакция: чт, 20 юни 2024, 20:13 от ֍₰꙳꙳ Alisa ꙳꙳₰֍

# 40
  • Мнения: 40 108
Здравейте пиша да видя дали аз ли не съм в час или се ядосвам напразно .
От скоро има друг човек на работата ми . Дейностите ни са различни . Моята работа изисква внимание , отговорност и съсредоточеност . Работя , когато имам работа . По принцип не съм приказлив човек и даже много се дразня някой като ми дърдори празни приказки и също съм затворен човек . Като имам време си върша моите неща / хобита . Често съм съсредоточена в нещо и бяс ме хваща някой като ме прекъсне .  Нормално ли е според вас постоянно да ми се говори . Тук сме все пак да работим , а не да дърдорим да ни минава времето . Понякога даже ми става тъпо защото отношението ми е малко грубо , ноо няма как да ги спреш такива .
Та отново нормално ли е или се дразня на празно .  Аз ли съм в грешка ? Искам да разбера вашето мнение . Надявам се сте ме разбрали .

Напълно те разбирам. Но границите ги поставяш ти.
Ако някой ти пречи, просто го кажи.
Но ако си говорят те, вече нищо не можеш да направиш.
Аз такива разговори съм се научила да игнорирам.

Ето онзи ден колежката вършеше нещо за което трябваше съсредоточаване, а аз нещо приказвах, а тя ми каза да я оставя. Аз се усетих. Защото като правим същото принципно всички пазим тишина.

Имам на работа един колега, който ми е изключително неприятен, а е почти енергиен вампир.
Само от мен не може да се "храни". Защо ли?

# 41
  • Мнения: 17 853
Препоръчвам да се вземат слушалки от 20~50 лв от някой техно магазин, да са на популярна марка. Има и по-евтини по левчетата, но бързо им се късат кабелите. Също малко по-полека с фасоните, защото сте на работа да работите със тези колеги, не да им се дръвчите.

# 42
  • Мнения: 40 108
Именно Нарци, да работим.
Не да си лафим.
Защото честно казано колегата такива глупости споделя от ежедневието си, че ми е абсурдно.
За мое щастие го прави с другите колеги, с мен не го прави.
Но и да се беше опитал, си има елементарни начини да кажеш да не те занимава.
И то да не  е грубо, но достатъчно ясно.

Та авторке, общи приказки приказвай отвреме навреме, да не им станеш черна, но като работиш ти говорят - просто казваш - извинявай, но работя и ме разсейваш.

# 43
  • Мнения: 3 079
Именно Нарци, да работим.
Не да си лафим.
Защото честно казано колегата такива глупости споделя от ежедневието си, че ми е абсурдно.
За мое щастие го прави с другите колеги, с мен не го прави.
Но и да се беше опитал, си има елементарни начини да кажеш да не те занимава.
И то да не  е грубо, но достатъчно ясно.

Та авторке, общи приказки приказвай отвреме навреме, да не им станеш черна, но като работиш ти говорят - просто казваш - извинявай, но работя и ме разсейваш.

Ние си говорим имаме общи хобита, колежката ми не е лош човек, но някак си ми е досадно. Достатъчно хора има, които ми дърдорят. Освен това трябва повече време, докато свикнем все пак сме от скоро заедно, но мън, мън, мън ми идва в повече.

# 44
  • Мнения: 40 108
Ами ние също си говорим, но като нямаме работа.
Като имаме работим и мълчим. Другите понякога говорят, но те по могат да плямпат и да говорят. Ако не бързат.
Пак ти казвам, ти поставяш границите.
Отваряш устатата и казваш каквото трябва.

Общи условия

Активация на акаунт