Отношения на работа

  • 4 575
  • 85
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 079
Здравейте пиша да видя дали аз ли не съм в час или се ядосвам напразно .
От скоро има друг човек на работата ми . Дейностите ни са различни . Моята работа изисква внимание , отговорност и съсредоточеност . Работя , когато имам работа . По принцип не съм приказлив човек и даже много се дразня някой като ми дърдори празни приказки и също съм затворен човек . Като имам време си върша моите неща / хобита . Често съм съсредоточена в нещо и бяс ме хваща някой като ме прекъсне .  Нормално ли е според вас постоянно да ми се говори . Тук сме все пак да работим , а не да дърдорим да ни минава времето . Понякога даже ми става тъпо защото отношението ми е малко грубо , ноо няма как да ги спреш такива .
Та отново нормално ли е или се дразня на празно .  Аз ли съм в грешка ? Искам да разбера вашето мнение . Надявам се сте ме разбрали .

# 1
  • Мнения: X
Много си в час и се ядосваш напразно.

# 2
  • Мнения: 7 029
В час сте. И аз мразя да ми приказва някой почти непрекъснато на работното място, ако не е свързано с работата. Ако можете, го игнорирайте.

# 3
  • Мнения: 3 079
В час сте. И аз мразя да ми приказва някой почти непрекъснато на работното място, ако не е свързано с работата. Ако можете, го игнорирайте.

Много се изнервям направо ми ида да стана да се разкрещя и да си седна . Но за сега няма да съм толкова крайна . Само да да така е , усмивки а у и толкова . То не може цял ден приказки . Ще приказваш колко ще приказваш . Спирка нямат на устите си тия хора . Направо се чудя . Те повечето покрай мен са едни приказливи , че ми иде да бягам с 200 ... Въобще не се усещат ..

# 4
  • София
  • Мнения: 2 688
Когато съм работила в офис, винаги съм имала възможността да ползвам слушалки. По този начин мога да се концентрирам и да свърша задачите си.

Всички хора сме различни и в крайна сметка на работа ходим, за да продадем времето и труда си за пари, а не за да създаваме дългосрочни приятелства. Ако това се случи, понякога е плюс, но е рядкост.

Според мен, това, което правиш - вежливост, усмивки, е достатъчно, недей да се ядосваш напразно, хората няма да се променят.

На всяко работно място си има плюсове и минуси. Ако ти харесва това, което правиш, устройва те заплащане, обичаш си работата.. ти пожелавам успех да успееш да игнорираш минусите и да не се нервираш.

# 5
  • Мнения: 7 029
В час сте. И аз мразя да ми приказва някой почти непрекъснато на работното място, ако не е свързано с работата. Ако можете, го игнорирайте.

Много се изнервям направо ми ида да стана да се разкрещя и да си седна . Но за сега няма да съм толкова крайна . Само да да така е , усмивки а у и толкова . То не може цял ден приказки . Ще приказваш колко ще приказваш . Спирка нямат на устите си тия хора . Направо се чудя . Те повечето покрай мен са едни приказливи , че ми иде да бягам с 200 ... Въобще не се усещат ..
Не е добре да крещите и се карате с колега на работното място. Ще ви обяват за конфликтна и избухлива личност. Може да й кажете: "Извинявай, имам много работа. Работата ми изисква голяма съсредоточеност и ако объркам нещо, ще е фатално. Твоето говорене ме разконцентрирва. Не съм свикнала да върша две работи едновременно-да работя и да слушам."

# 6
  • Melmak
  • Мнения: 8 587
Това, че си затворена те кара да се изнервяш от small talks. Подозирам , че може новият човек въобще да не е такава латерна. Може да иска да се опознаете и да говори повече, за да се впише като се запознае с колектива. И ако не е затворен човек, а е по-отворен и търси комуникация, ти го виждаш като някакъв досадник, който те разсейва.

Като си заета наистина кажи, че си съсредоточена и не можеш да разговаряш сега. Но да не обелвате дума по 8 часа и да те избива на бяс, не е нормално.

# 7
  • Мнения: 1 855
Ох, има такива хора, познавам 3-4 жени - не млъкват грам, сигурна съм, че и насън говорят. Имах една такава колежка, само двете в една стая, все нещо мърмори. Аз пък съм мълчалив човек и като правя нещо успявам да се ,,изключа'' - хич и не слушам, само чат-пат се усмихвам и казвам да, да...
Веднъж донесе вестник и като седна - викам - Ура - тишина - а то...чете на глас и коментира....
Много е досадно, ама няма как...
Друга такава (позната), веднъж  отиде на йога и каза, че няма да повтори - ,,ама то там един час трябва да се мълчи бееее, само ми се караха...''

# 8
  • Мнения: 3 079
До сега съм била сама и постоянно намирах с какво да запълня времето си . Може би характера ми е такъв , овен съм и винаги с рогата напред . Е не си мълчим по 8 часа , но и това приказване дразни в един момент . Благодаря за разбирането поуспокоих се малко . Всякакви хора , всякакви идеали .

# 9
  • Melmak
  • Мнения: 8 587
Това с рогата напред можеш да си го правиш сред семейството и приятелите си. В работна среда се очаква да имаш нормални комуникационни умения и читави отношения с колегите си.

# 10
  • Мнения: 187
Не, не е нормално работното време да се запълва с празни, глупави и безсмислени приказки. Но във всеки колектив си има 
дърдорковци-лаладжии. Просто защото за тях така е по-лесно, а и не е наказуемо - няма санкции, няма уволнение. И точно защото това се позволява от ръководството, те бързо си намират поддръжници и така групата на дърдорковците расте, за сметка на групата на съвестно и отговорно работещите. Резултатът - огромно количество несвършена работа, която с всеки ден става все повече и повече, и която в някакъв момент се прехвърля като задължение на тези, с разбирането че на работа се ходи да се работи качествено и коректно.
Аз лично се ядосвах в началото, но дърдоркото имаше подкрепата на ръководителката на отдела ни и единственото, което можех да направя е да стоя на дистанция от групата, която той бързо си сформира. Доста унизителни и манипулативни тактики ми прилагаха, но безуспешно.
Както шефът ми казваше, човек насила мързелив не можеш да го направиш, който си го има в себе си, лесно се влияе и поддава.

# 11
  • Мнения: 1 905
Напълно те разбирам. Няма ти нищо, някои хора са точно като теб. Мен също ме дразни излишна приказливост, в работа, във влак...
Но хората сме различни и трябва да умеем да изразим тактично с колегите подобен въпрос. Както Анонимен_7 е обяснил. Опасявам се обаче, че колежките ще разберат това, само когато вършиш нещо важно, тоест пак ще има дъръ бъръ..
Не можеш ли да питаш шефа да ти даде офис или място в офиса, където да няма този проблем?
ММ точно така направи преди години. Шефът се съгласи и му даде отделен офис - малък, но чудесен. А ММ е много общителен човек, едното с другото няма връзка. Така ходеше при другите по време на паузите, в обедната почивка или когато имат нужда от него.

Ако това не стане, тогава слушалки, както вече ти казаха. Обаче изясни с колегите непременно това - кажи им: Много сте ми симпатични, хубави хора сте, но мен приказването, непрекъснато и без повод, ме изнервя, идва ми главоболие. Нали не искате да вземам всеки ден хапчета за главоболие и да ставам кисела с вас?
Няма да се променят вероятно, но поне ще знаят какво не харесваш и със слушалките ще ги стопираш да не те увличат в безцелно бърборене.

# 12
  • Мнения: 3 079
Това с рогата напред можеш да си го правиш сред семейството и приятелите си. В работна среда се очаква да имаш нормални комуникационни умения и читави отношения с колегите си.

Това ми е пределно ясно . Просто го казах на шега . Естествено , че на работа обстоятелствата са други не съм чак толкова зле .

# 13
  • Мнения: 2 817
Здравейте пиша да видя дали аз ли не съм в час или се ядосвам напразно .
От скоро има друг човек на работата ми . Дейностите ни са различни . Моята работа изисква внимание , отговорност и съсредоточеност . Работя , когато имам работа . По принцип не съм приказлив човек и даже много се дразня някой като ми дърдори празни приказки и също съм затворен човек . Като имам време си върша моите неща / хобита . Често съм съсредоточена в нещо и бяс ме хваща някой като ме прекъсне .  Нормално ли е според вас постоянно да ми се говори . Тук сме все пак да работим , а не да дърдорим да ни минава времето . Понякога даже ми става тъпо защото отношението ми е малко грубо , ноо няма как да ги спреш такива .
Та отново нормално ли е или се дразня на празно .  Аз ли съм в грешка ? Искам да разбера вашето мнение . Надявам се сте ме разбрали .
Имах такава колежка. Отначало бях вежлива, включвах се в разговора с няколко думи и ѝ откликвах. С времето просто започнах да ѝ отговарям с две думи и продължавах да работя без да и обръщам внимание.
Според мен си права. Ние сме на работа. Свършваме си работата и си отиваме вкъщи. Не сме приятели. Не сме семейство. Ние сме просто хора, които на работа си държат храната в общ хладилник.
Това, че си затворена те кара да се изнервяш от small talks. Подозирам , че може новият човек въобще да не е такава латерна. Може да иска да се опознаете и да говори повече, за да се впише като се запознае с колектива. И ако не е затворен човек, а е по-отворен и търси комуникация, ти го виждаш като някакъв досадник, който те разсейва.

Като си заета наистина кажи, че си съсредоточена и не можеш да разговаряш сега. Но да не обелвате дума по 8 часа и да те избива на бяс, не е нормално.
Точно тези разсъждения битуват и за мен са много погрешни. Опознаването и комуникацията се водят служебно. Можеш да вмъкнеш някои лични неща, но не и да напираш да говориш непрестанно с колегите си щото видиш ли трябвало да се опознаем. Наети сме да си вършим работата. Плаща ни се за това. Не да слушаме кой какво е готвил, къде е ходил и какви проблеми за наследство има със сестра си. Няма общо с характер или затвореност и отвореност. Професионална етика е.

Последна редакция: чт, 20 юни 2024, 14:00 от Di Soleil

# 14
  • Melmak
  • Мнения: 8 587
Работната етика не означава да си мълчим 8 часа, защото сме наети да работим. Комуникационните умения са много важни и въобще не включват да си говорим кой какво е готвил и ял снощи, нито означава да досаждаме на колегите си непрестанно.

Но е абсурдно да твърдим, че понеже сме на работа трябва само да си вършим работата чинно, да не обелваме дума и да не знаем как да подхванем разговор. Винаги комуникацията помага, когато се простира в рамките на работната етика. Въпроси от рода на “как прекара уикенда” са напълно нормални за понеделник сутрин. Нито навлизат в личното пространство, нито са груби.

Неслучайно съществуват служебни вечери и тимбилдинги, на дали ако бяха безсмислени фирмата щеше да плаща за тях.

Общи условия

Активация на акаунт