Страх от раздяла

Авторке, освен за детето,  той някога ангажирал ли се е с домакинството? Да не би ти от началото да си поела всичко и той затова да очаква, че всички битовизми са само твоя грижа?

Авторката избирателно отговаря на коментарите. Като с кадифена ръкавица докосва емоционални, личностни и всякакви въпроси относно мъжа си.
А е толкова млада..
При младите хора не е типична такава мекота, нерешителност, наблюдаване, изчакване. Една млада жена няма да чака и да обмисля, а действа, предизвиква, създава емоции, уют, непринуденост. Живее живота си на пълен ход с мъжа до нея. Не чака нещо си, и то неясно какво. Още  повече с малко детенце на 1 г. Та сега би трябвало да е най-силният ви и щастлив период.

И за още по-голямо съжаление е, че не само българските мъже са такива. Бащата на моето дете е немец. Не казвам, че изобщо не се занимава с бебето, но сякаш малко се насилва да го прави. Брой си колко пампери е сменил или колко пъти я е нахранил и подобни странни сметки 😄🤦‍♀️
Първата му работа като се върне от работа е да седне и да пусне телевизора и да охка колко е изморен и дори няма сили да се преоблече например.  Аз разбирам
и респектирам работата му, осъзнавам, че аз не работя и реално мога да си лежа на дивана с бебето колкото си искам. Не съм преизморена и с него или без него мога да си гледам детето и т.н., само, че ми се иска да създадат по-добра връзка, а не да се чуди, защо бебето се смее всеки път когато види лицето ми, а при него това не се случва толкова често, или защо само аз мога да я успокоя, когато плаче, а той не. Моят баща беше от тези бащи, когато бях малка. Не обичал деца и не знам си какво. Обърна ми внимание може би когато бях на 10+. Не е бил лош с мен или нещо подобно (въпреки, че беше родител, когато бях направила нещо "лошо" и искаше да ме възпитава, да ми показва пътя в живота, докато ме държеше с часове права докато ми се кара),  нямам някакви кои знае колко щастливи детски спомени с него. И говоря за внимание, не за пари, защото за моя баща беше гордост да ми купува скъпи неща и после ме питаше "Сега обичаш ли ме?" За мен като дете обичта не се мереше в нещата, които ми купува, но той не го разбра и дори още процедира по подобен начин към мен.
Опитвам се да обясня на мъжа ми, че трябва да създаде връзка с детето си, а не да изпълнява някакви задачи, за да ми покаже, че и той прави нещо, но той все още приема нещата свързани с бебето повече като задължение 🤷‍♀️ Нашето бебе е само на 2 месеца. Надявам се всичко да дойде от само себе си с времето. Вероятно на мъжете наистина им трябва повече време да осъзнаят, че са родители и да изпитат удоволствие от това, да прекарват време с детето си. И на мен понякога ми идват мисли, като на авторката. Понякога се чувствам като майка на 2 деца и т.н, но после осъзнавам, че обичам този мъж и той всъщност е прекрасен човек, зад всичко което ме дразни понякога толкова много. Може би ние ги дразним с други неща. Замислям се, че повечето ми теми за разговор например са свързани с бебето, което пък не е правилно от моя страна. Или пък, че мърморя за някакви неща все едно наистина е дете и т.н. Опитай се да си представиш след една евентуална раздяла, дали този мъж ще ти липсва, дали искаш живота си без негово участие. Финансово все някак ще се справиш и ти, и аз, и всяка друга нормална жена, колкото е да изглежда невъзможно сега.
Толкова много писах.... а идеята беше да кажа, че не само българските мъже са тикава и онакива.
Успех

- wooww, сега прочетох това за двете отделни стаи на почивка. Wtf 😄 Той обаче изобщо не се срамува да е нагъл. На почивка сте и отново съня му и неговото спокойствие са на първо място, пред това да прекара време със семейството си, за което никой не го е задължил с пистолет на главата да създава. Казваш, че не правиш скандали, винаги се опитваш да си разбрана. Мислиш, че ти изневерява (май си почти сигурна) и приемаш това равнодушно и не искаш да търсиш доказателства и да мислиш много по въпроса ... и това не става. Направи един скандал, бе жена. Покажи венъж ясно, че не си доволна от живота ви, че ако нещата продължават така ще ви загуби, че трябва да си заеме мястото на съпруг и баща. Не казвам, че скандалите са решение и трябва за се създават за щяло и нещяло, но и като никога не креснеш и си вечно в една приемаща и не заявяваща себе си позиция, това ще продължава, защото е лесно. Та това е мечта за всеки мъж. Жената да си мълчи, да не търси отговори за съмнения си, да живее недоволна от живота, но да не вгорчава с "мрънкане" неговия и да е съгласна да спи в отделна стая на почивка.

Аз питах авторката дали мъжът изобщо е искал това дете, но не получих отговор. Мисля си, че не е искал. В обкръжението си имам подобни случаи - жената е искала дете, мъжът или не е искал, или не е бил сигурен, но жената го е "накарала" и в крайна сметка тя си гледа детето, а на него не му се занимава. Бабите се притичват постоянно на помощ.
За такъв сценарий вина имат и двете страни. Ако пък авторката и нейният са имали еднакво желание, но сега нейният абдикира от задълженията си, авторката не си прави услуга като оставя мъжа да си прави каквото иска. От самото начало е трябвало да го вкара в ролята на баща с някакви дейности и да не го жали толкова. А да не говорим колко глупаво е да се остави да е изцяло финансово зависима и да не може никъде да мръдне.

М да, авторката отговаря доста избирателно. Поредната подобна тема .....

Това дали е искал дете или не изобщо не е показателно. Някои даже с амного настоятелни в искането на дете, защото си въобразяват, че тогава ще са вързали жената и ще е длъжна да ги търпи в името на семейството Ха-ха Мъжете понякога много се объркват, само това ще кажа. Май и на този му е време да разбере колко се е объркАл.

Но тук мъжът прилича на човек, който никога не е искал дете. Грам да не се занимава и на почивка да е в друга стая...ненормална работа. Да си починел...ало, льольо, баща си на това дете, мръдни си з*дника за него.
И явно не бачка чак толкова много щом няма пари за частна ясла. Не всички частни заведения са 1000+ лв в столицата - има центрове, кооперативи и т.н. на по-достъпни цени.

Под 1000 лв. вече трудно в частна ясла и дори и да намери, услугата ще е съмнителна. Ако майката няма някаква супер платена работа, по-добре да си гледа детето.

Решението да имаме дете е взето от двама ни, без някой да “кара” другият. Относно домакинството преди да имаме дете, не се е налагало да се включва в домакинството, тъй като съм се справяла без да имам нужда от помощ, към момента също нямам някаква страшна нужда от помощта му там, просто го приемам като жест към мен ако с нещо ми се помогне.. но не го изисквам от него. От друга страна той много добре знае, колко важно е за мен да има близки отношения с детето. Говорила съм с него много на тази тема и е наясно. Мисля си, че просто преди да имаме дете не съм имала възможност така да се вгледам в него, заради работа, ангажименти, често излизане с приятелите ни и почивки, които не са същата среда в която сме сега. Относно младостта ми и как разсъждавам и реагирам, аз никога не съм била човек на първичните емоции и не взимам решения просто ей така, за уюта и създаването на дом не мисля, че това изключва другото и не виждам как? При нас реално бебето се получи веднага след като взехме решението, и мисля, че това леко го изненада, защото около нас повечето двойки минаха през доста дълъг период за да се получи.. но все пак ако кажеш, че си готов трябва да знаеш, че може да се случи веднага. Не отговарям избирателно на въпроси, а просто за първи път публикувам във форума и честно ви казвам, че нямам идея как да напиша отговор на всеки коментар без да трябва да не съм писала последно аз..

На каква възраст е мъжът и какво толкова работи, че почивката му е винаги по-важна от детето?

Замисли се над това изказване. Вътрешното ти убеждение изглежда е от минали времена - женска работа/дома е за жената, домакинството, както го наричаш. Нямаш нужда от помощта му и го приемаш като жест към теб, ако направи нещо, по думите ти.
Ех, да е човек на мястото на твоя мъж!.. Живот!

Влязла си в капана на собствените си убеждения. Как един ден ще работиш, като ще вършиш и всичко в къщи, а той?
Няма да те питам, ако имаш професия, която изисква непрекъснато да четеш и да се усъвършенстваш след дипломи и дипломни квалификации, как би успяла? Как се справят другите жени?
Имаш ли приятелки, с които да разговаряш за живота, за организацията в дома, за човешките отношения изобщо?
Ако нямаш, започни оттам, влез в реални отношения, може да четеш и по форуми как се справят жените днес.
Ще откриеш много неща, уверявам те.
Мъжът ти не знам дали ще се промени, но ти ако се поотвориш малко към света, ще ти бъде от голяма полза. И ще отговори на въпросите ти.

Каквото и да си говорим, в момента тя е зависима от него. Без пари няма къде да ходи. Това е истината. Или да се хваща на работа, или да си отиде при родителите, или да се примирява и да си натиска парцалите.
Затова независимостта е важна - за да не се налага да търпиш.
Да си наистина самотна майка, т.е. разведена или без бащата в картинката, не е лесна работа и трябва много добре да си обмислиш вариантите.

Аз бих дала каквото зависи от мен, за да се получи семейството. Ако съвсем се удря на камък и виждам, че няма да стане, не бих се заразвеждала с бебе, ако няма 100% ясна изневяра бой или тормоз. Просто няма начин да си го причиня, ако мога да го избегна. Ще си изчакам да ми поотрасне детето, аз да съм устроена с работа и тогава. А това, че мъжът е темерут, едва ли е от сега, той си е такъв, какъвто е.

Палец нагоре за това мнение, сякаш съм го написала аз. Точно тази картина, която е описана, в последните години стана масово явление. Това е поради липса на ценности във възпитанието на мъжете. Аз като мъжка майка ще възпитам сина си, че няма по-важно от това един ден да уважава и обича майката на детето/децата си, а като женска майка, ще науча дъщеря си да не се примирява да живее с някого без любов и уважение.
И никого не искам да обидя, но в днешно време голяма част от хората са повърхностни и лишени от чувства, особено мъжката част от тях в родината. Семейството заради такива индивиди изчезва като единица. За мен не са истински мъже тези, които спират да уважават жените си СЛЕД като им родят дете. Заслужават ли изобщо тези хора да имат щастието, наречено семейство..?
По темата - ако човек не се чувства щастлив в една връзка, трябва да намери сили да я приключи. И след това да устрои живота си. И не е задължително жените да имат връзка/брак, за да са щастливи, колкото и да го внушава обществото и медиите. Трябва да се научите да сте в хармония със себе си и да обичате себе си, без значение от обстоятелствата.