Аз лично и двете си деца съм ги родила нормално и не намиран нищо прекрасно в самия процес на раждането - клизма, бръснене, крикерчене, болка, кръв, шевове и мога и още да изброявам. За мен прекрасното идва след самия процес на раждането. Когато бебчето вече е факт, гушкаш го и му се радваш и целуваш и милваш. Това за мен са незабравимите и прекрасни моменти.
- Публикувана: 20 фев. 2007, 08:45 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2007, 12:57 ч.
Разкажете за своето прекрасно раждане
Емем, страхотна идея!
Не знам дали ще пиша за моето раждане, но със сигурност ще чета с интерес.
Не знам дали ще пиша за моето раждане, но със сигурност ще чета с интерес.
Хубава тема - няма да ми омръзне да чета красиви истории. Аз дар-слово нямам, иначе сигурно бих могла
да опиша и моят случай. При мен нямаше нито клизма, нито бръснене, кикерчене, нито шевове. Болката
беше поносима, в реда на нещата. А кръв... без кръв закъде сме.
Така че беше едно спокойно събитие,
най-прекрасното от което беше самото очакване и тръпнене за срещата с малкия нов човек - като пред
любовна среща след дълъг чат с някой красив момък.
Или пък все едно летиш в самолета за родината,
където не си виждал близките си от много дълго време и сърцето ти трепти от радост. Мен ме беше гъдел,
преди да започнат контракциите - оня гъдел "под лъжичката", тръпки в корема.
Покрай това всичко друго
мина тоооокова незабелязано, че вече ми се губят моменти. Но объркания не-зная-къде-съм-поглед на мъжа
ми няма да забравя.
И двете мътни очички, които ме погледнаха учудено в кулминацията. 
да опиша и моят случай. При мен нямаше нито клизма, нито бръснене, кикерчене, нито шевове. Болката
беше поносима, в реда на нещата. А кръв... без кръв закъде сме.
Така че беше едно спокойно събитие,най-прекрасното от което беше самото очакване и тръпнене за срещата с малкия нов човек - като пред
любовна среща след дълъг чат с някой красив момък.
Или пък все едно летиш в самолета за родината, където не си виждал близките си от много дълго време и сърцето ти трепти от радост. Мен ме беше гъдел,
преди да започнат контракциите - оня гъдел "под лъжичката", тръпки в корема.
Покрай това всичко другомина тоооокова незабелязано, че вече ми се губят моменти. Но объркания не-зная-къде-съм-поглед на мъжа
ми няма да забравя.
И двете мътни очички, които ме погледнаха учудено в кулминацията. Природата в своята удивителна хармония е сътворила от две клетки цяло човече и го е ваяла в продължение на 9 месеца, та сега накрая ли ще го остави да загине? – Никога, освен ако не се попречи на естествения й ход. А в много случаи лекарската намеса точно това прави-меси се в естествения ход. А той по моему е свещено нещо и не бива да се самовъзвишаваме до там, че да си мислим, че можем да направим раждането по-добре от самата природа. Ние една мушичка не можем да създадем, а камо ли човече.
Мирена, толкова си права! Благодаря ти за прекрасния постинг
За съжаление няма да мога да се включа с история. Спомените за моето раждане, по точно за операцията ми, са неприятни и болезнени. Все си мисля, че можех да родя нормално, ако не се бях доверила на лекарите. Съгласна, съм с Емем, че в едно секцио няма нищо прекрасно и мотивиращо. Бях много щастлива когато се роди синът ми, когато го гушнах за първи път, но ми остана усещането, че съм изпуснала нещо безкрайно важно, че нещо ми е било отнето...
Но всъщност темата не е затова
Емем, браво за идеята Успех на всички, които решат да участват! С нетърпение очаквам 8 март 
Мирена, да разбирам ли че си родила у вас, без лекарска или акушерска намеса? И ако е така ,разкажи моля те по-подробно!Съжалявам за спама , но ми стана интересно.
Не съм Мирена, но ето това е темата за нейното раждане:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=94127 - Днес се роди синът ми в родния си (не в родилен) дом
mama21, не е нужно така остро. Малко от нас биха се навили да родят у дома, но истории като тази помагат на много от нас да осъзнаят, че раждането не е толкова страшно, че имаме контрол над нещата и че можем да се справим. Разказът на Мирена е уникален; раждането и породи много спорове преди няколко месеца, а и тя го е пуснала от своя профил, поради което не мога да го включа в конкурса; но е добре повече хора да чуят, че има и такива случаи. В много западни развити страни това всъщност не е никаква екзотика. Така че се надявам Поли. да му намери достойно място на сайта за естествените родители!
Така че се надявам Поли. да му намери достойно място на сайта за естествените родители!
Вече го предложих да бъде сложен в списъците
Но искам нещо да подчертая. Ето един цитат от Мирена:
Цитат
Просто използвах всичко, което ми е достъпно-вяра, въображение, визуализиране, интуиция, енергийни и физически упражнения, утвърждения, четене на информация за раждания в къщи – всичко, само не и лекарска намеса. Лекарите ще съществуват докато има родилки, които се нуждаят от тях. Да вярваш в себе си 100% е продължителен процес и не става изведнъж, това е по-скоро резултат от начина на живот и начина на мислене. Така че ако не съществува у вас такава вяра, по-добре се доверете на лекарите – то има два избора да вярвате-или на себе си, или на лекарите. Иначе ще е безразсъдство от ваша страна, както ни обвиняваха, без да знаят нищо повече за нас.
За мен, например, това означава, че трябва сама да преценя докъде мога да се доверя на себе си и откъде на лекарите. А не, че изцяло ще тръгна да раждам у дома или пък изцяло ще се отдам в ръцете на лекарите. В момента, с подготовката, която имам и едното и другото би било безрасъдно.
Емем ох права си че ми е малко остричък езика на моменти реагирам направо безумно-от както съм бременна чувството ми за такт го няма никакво.
Може би тази реакция е от страх.
.
Не знам чувала съм че в доста страни именно по този начин се раждат бебетата -може и аз да съм сбърканата и да не разбирам.Просто има нещо което ми натъртва в целия разказ но може би аз не съм дораснала че да разбирам душевноста на някой хора.
Най-важното е че всичко е свършило добре.Дай Боже и аз да съм толкова щастлива в края на април.
Може би тази реакция е от страх.
.Не знам чувала съм че в доста страни именно по този начин се раждат бебетата -може и аз да съм сбърканата и да не разбирам.Просто има нещо което ми натъртва в целия разказ но може би аз не съм дораснала че да разбирам душевноста на някой хора.
Най-важното е че всичко е свършило добре.Дай Боже и аз да съм толкова щастлива в края на април.
Ами, .. аз всъщност бих искала след някоя и друга година да мога да напиша нещо подобно като Мирена.
За мен тя е естествена жена, а не смела, безрасъдна или сектантка. А ако това ми се случи пак в Германия,
ще потърся акушерката, която ми помагаше в клиниката - почти като у дома си бях. Без излишен стрес.
Неприятен беше само прегледът след това и как ме ровичкаха, защото сякаш искаха да открият разкъсвания,
понеже нямах никакви и това много ги учуди (беба беше 4200г). Мога с всичкия си разум да я подкрепя, че
вярата е нещото, което определя събитията. За да можем после да кажем - Нашето раждане беше прекрасно!!!
За мен тя е естествена жена, а не смела, безрасъдна или сектантка. А ако това ми се случи пак в Германия,
ще потърся акушерката, която ми помагаше в клиниката - почти като у дома си бях.
Без излишен стрес. Неприятен беше само прегледът след това и как ме ровичкаха, защото сякаш искаха да открият разкъсвания,
понеже нямах никакви и това много ги учуди (беба беше 4200г). Мога с всичкия си разум да я подкрепя, че
вярата е нещото, което определя събитията. За да можем после да кажем - Нашето раждане беше прекрасно!!!
Това е чудесна тема. Аз лично от тук набрах смелост , иначе каквито ужасии бях чувала за нашата болница.. само можех предварително да се оплаквам . Сега се радвам на сина си и раждането не беше толкова стршно. Просто аз бях подготвена за нещо ужасно болезнено, а се оказа че мога и още. Родих нормално, нямам никакви шевове. Единственото което не ми хареса е това, че ме оставиха да лежа на масата 2 часа и не ми дадоха детето веднага при мен. А аз не бях нито уморена, нито се чувствах отпаднала. Ами това е общо взето . Водите ми изтекоха още вкъщи. Отидохме в родилното. И легнах да чакам контракции. Аз нямах представа какво е това и незнаех какво да очаквам. Ами болката не беше кой знае каква. Мислех , че мъжът ми ще стои отвън да чака , както съм гледала по филмите, ама не. Акушерката още в началото го изпрати да си ходи. Така че останах сама с нея. Нямаше други жени да раждат . Изобщо скука. След това започанаха леки напъни. Доста са неприятни , но се преживяват. След около час ме качиха на магарето, ако това може да се нарече магаре, и започнах да напъвам. Лекарката и акушерката през цялото време ме напътстваха . Най-болезненето нещо беше докато главичката прореже. Това наистина беше болка , след това всичко стана много бързо.
. Сега се радвам на сина си и раждането не беше толкова стршно. Просто аз бях подготвена за нещо ужасно болезнено, а се оказа че мога и още. Родих нормално, нямам никакви шевове. Единственото което не ми хареса е това, че ме оставиха да лежа на масата 2 часа и не ми дадоха детето веднага при мен. А аз не бях нито уморена, нито се чувствах отпаднала. Ами това е общо взето . Водите ми изтекоха още вкъщи. Отидохме в родилното. И легнах да чакам контракции. Аз нямах представа какво е това и незнаех какво да очаквам. Ами болката не беше кой знае каква. Мислех , че мъжът ми ще стои отвън да чака , както съм гледала по филмите, ама не. Акушерката още в началото го изпрати да си ходи. Така че останах сама с нея. Нямаше други жени да раждат . Изобщо скука. След това започанаха леки напъни. Доста са неприятни , но се преживяват. След около час ме качиха на магарето, ако това може да се нарече магаре, и започнах да напъвам. Лекарката и акушерката през цялото време ме напътстваха . Най-болезненето нещо беше докато главичката прореже. Това наистина беше болка , след това всичко стана много бързо.
Емем 
Благодаря за темата, накара ме най-сетне да взема да напиша за моето раждане, ужасно е как такива невероятни мигове избледняват в съзнанието ни. Незнам дали ще участвам в конкурса, защото стана значително над лимита, но поне ще го имам за себе си, а и някой ден за дъщеря ми.
Трябва да има някъде закована тема със всички истории, не само за този конкурс, но по принцип. Спомням си когато бях бременна как жадно попивах всеки разказ.
mama21, пожелавам ти едно прекрасно раждане. Трябва да знаеш че 90% поне е предварителна нагласа.
Мирена, възхищавам се на смелоста ти и леко ти завиждам
Благодаря за темата, накара ме най-сетне да взема да напиша за моето раждане, ужасно е как такива невероятни мигове избледняват в съзнанието ни. Незнам дали ще участвам в конкурса, защото стана значително над лимита, но поне ще го имам за себе си, а и някой ден за дъщеря ми.
Трябва да има някъде закована тема със всички истории, не само за този конкурс, но по принцип. Спомням си когато бях бременна как жадно попивах всеки разказ.
mama21, пожелавам ти едно прекрасно раждане. Трябва да знаеш че 90% поне е предварителна нагласа.
Мирена, възхищавам се на смелоста ти и леко ти завиждам
Препоръчани теми