Здравейте, просто искам да разкажа историята си, че и аз съм може би поредната изненадана от мъжа ми с изневярата му.
Със супруга ми имаме вече 20 годишен брак и винаги е бил мъж насочен към семейството и каквото и да се вземеше беше за дома. Имаме дете почти пълнолетно и бях започнала вече да мисля за студентството на детето и за бъдещите внуци как ще бягат по ливадата у дома.
От миналата година след края на лятото мъжа ми се промени, започнах да се шегувам за любовница, а той остро ме нападаше. Преди щеше да се чувства поласкан, че след толкова години брак все още го ревнувам, но не и след лятото на 2023. Ноември месец ми сервира, че вече щял да живее собствения си живот и нямал да се съобразява с мен. Съответно седнахме, говорихме и решихме какво да променим в ежедневието си, за да раздвижим отношенията си. Вярно, последните години ни беше понесла една инерция по грижите за детето, ипотеки, имоти, градина и т.н. и бяхме забравили да бъдем двойка. Преди излизахме с приятели, по заведения и т.н., но последните години и това бяхме оставили на заден план, най-вече заради голямата ипотека и пестенето. На почивка не бяхме ходили от 2018 г, с изключение на 2-3 дни бягство понякога през уикендите, което е напълно недостатъчно. По Коледа го забелязах, че се държи буквално като "влюбен ученик", сядахме в компания на маса, а той само телом беше там, духом някъде другаде. Дори приятелите ни го забелязаха. Опитвах се да говоря с него, че явно има друга жена, отричаше естествено. Всичко това до Великден, когато попаднах на чатовете с тази жена. От написаното дори се чудих това моят мъж ли е, защото никога не се е държал така. Държеше се като омагьосан, обсебен от любов и то до такава степен, че дори й споделяше, че не иска да спи с мен в една стая, защото обичал само нея (другата жена) и не било правилно да й изневерява. Тя пък на свой ред го завръщаше и от написаното разбрах, че няма намерение да напуска мъжа си. Трябваше ми една седмица да се окопитя и да изляза от шока на прочетеното. Исках много добре да обмисля ситуацията, направих консултация с психолог като му показах въпросните чатове, говорих и с доста хора от обкръжението ми и се оказа, че доста голям процент са преживели същото. Мъжа ми е в т.н. средна възраст и се оказа, че "кризата на средната възраст" отключвало такова поведение. За жалост това продължавало от няколко месеца до няколко години. Съвета на всички беше или да изтърпя това, защото осъзнаването идвало след време или да действам, но и психолога ме предупреди да съм готова за агресията, която ще се изсипе върху мен, защото в момента е "на крилете на любовта" и нищо и никой не може да му повлияе. Та опитах се да издържа и.... успях само една седмица. Отначало започнах да му цитирам части от чатовете, докато не разбра, че имам достъп до тях. Преинсталира всичко и смени пароли, макар че не знае откъде я имам информацията, както и да е, но аз бях и спряла да чета, те нещата бяха едни и същи - единия се оплаква от мъжа си, другия от жена си, думи като: добро утро любов, лека нощ любов, без твоето лека нощ не мога да заспя, ти си слънце, ти си от друга планета, ти ме накара да преоткрия себе си и т.н. Нямаше накъде призна си точно преди да заминем на почивка, имахме планирана такава в края на мес. Май, почивка която не сме имали от доста време насам (е, от 2018-та). Дадох му ултиматум, че почивката е последен шанс да възобновим отношенията си - отказа ми. През цялата почивка й беше верен, правише си селфита и й ги пращаше. Казах, че по време на почивката няма да говоря за нея (ежедневно имахме скандали относно нея и кава е к...ва). Казах на свекърва ми естествено и тя ме подкрепи изцяло, като преди преди почивката намерих нейни координати и телефони, на нея и на мъжа й. С две думи бях подготвена и в нисък старт за действие след като се приберем от почивка. Естествено още на следващия ден й се обадих - държа се изключително арогантно със самочувствието на жена, която го притежава и ще се виждат да говорят да се събират да живеят заедно. Чух се и с мъжа й (изключително добре възпитан човек), вечерта след разговора с тях, те са говорили и са решили да запазят семейството си и да си дадат още един шанс. Тя ми се обади да ми го каже лично. Мъжа ми беше полудял, до такава степен, че няколко дена след това решихме да се разделим временно, то и аз исках да се изнесе, защото не можех да го понасям вече. Първо се опита да ме изгони мен от семейния ни дом, защото не можел да ме гледа, т.к. съм развалила щастието му - представяте ли си каква наглост?!?! Категорично му зявих, че той е този, който предаде семейството и е редно да се изнесе той. Откакто се изнесе ми е много по-спокойно. Мисля, че се виждат отново с нея, но това изобщо не ме интересува. Колкото повече време минава, толкова по-добре се чувставам. Питат ме дали мога да простя. Хора минали през това ми споделят, че после се изграждала една по-силна връзка - еми не мога да си го представя това. Той вече ми е изгубил доверието, как мога да живея с този човек в бъдеще? Било "криза на средната възраст" и в мозъка им прещраквало нещо, което и те не можели да контролират - хайде бе. Осъзнаването идвало - да, обаче аз обидите и лъжите не мога да ги забравя! А в същото време той не иска да се разпространява, че сме разделени - хем го е срам, хем да не е с нас. Била съм го излагала - как, като извадих истината на яве ли?!?! Каква наглост, не мислите ли?
Със супруга ми имаме вече 20 годишен брак и винаги е бил мъж насочен към семейството и каквото и да се вземеше беше за дома. Имаме дете почти пълнолетно и бях започнала вече да мисля за студентството на детето и за бъдещите внуци как ще бягат по ливадата у дома.
От миналата година след края на лятото мъжа ми се промени, започнах да се шегувам за любовница, а той остро ме нападаше. Преди щеше да се чувства поласкан, че след толкова години брак все още го ревнувам, но не и след лятото на 2023. Ноември месец ми сервира, че вече щял да живее собствения си живот и нямал да се съобразява с мен. Съответно седнахме, говорихме и решихме какво да променим в ежедневието си, за да раздвижим отношенията си. Вярно, последните години ни беше понесла една инерция по грижите за детето, ипотеки, имоти, градина и т.н. и бяхме забравили да бъдем двойка. Преди излизахме с приятели, по заведения и т.н., но последните години и това бяхме оставили на заден план, най-вече заради голямата ипотека и пестенето. На почивка не бяхме ходили от 2018 г, с изключение на 2-3 дни бягство понякога през уикендите, което е напълно недостатъчно. По Коледа го забелязах, че се държи буквално като "влюбен ученик", сядахме в компания на маса, а той само телом беше там, духом някъде другаде. Дори приятелите ни го забелязаха. Опитвах се да говоря с него, че явно има друга жена, отричаше естествено. Всичко това до Великден, когато попаднах на чатовете с тази жена. От написаното дори се чудих това моят мъж ли е, защото никога не се е държал така. Държеше се като омагьосан, обсебен от любов и то до такава степен, че дори й споделяше, че не иска да спи с мен в една стая, защото обичал само нея (другата жена) и не било правилно да й изневерява. Тя пък на свой ред го завръщаше и от написаното разбрах, че няма намерение да напуска мъжа си. Трябваше ми една седмица да се окопитя и да изляза от шока на прочетеното. Исках много добре да обмисля ситуацията, направих консултация с психолог като му показах въпросните чатове, говорих и с доста хора от обкръжението ми и се оказа, че доста голям процент са преживели същото. Мъжа ми е в т.н. средна възраст и се оказа, че "кризата на средната възраст" отключвало такова поведение. За жалост това продължавало от няколко месеца до няколко години. Съвета на всички беше или да изтърпя това, защото осъзнаването идвало след време или да действам, но и психолога ме предупреди да съм готова за агресията, която ще се изсипе върху мен, защото в момента е "на крилете на любовта" и нищо и никой не може да му повлияе. Та опитах се да издържа и.... успях само една седмица. Отначало започнах да му цитирам части от чатовете, докато не разбра, че имам достъп до тях. Преинсталира всичко и смени пароли, макар че не знае откъде я имам информацията, както и да е, но аз бях и спряла да чета, те нещата бяха едни и същи - единия се оплаква от мъжа си, другия от жена си, думи като: добро утро любов, лека нощ любов, без твоето лека нощ не мога да заспя, ти си слънце, ти си от друга планета, ти ме накара да преоткрия себе си и т.н. Нямаше накъде призна си точно преди да заминем на почивка, имахме планирана такава в края на мес. Май, почивка която не сме имали от доста време насам (е, от 2018-та). Дадох му ултиматум, че почивката е последен шанс да възобновим отношенията си - отказа ми. През цялата почивка й беше верен, правише си селфита и й ги пращаше. Казах, че по време на почивката няма да говоря за нея (ежедневно имахме скандали относно нея и кава е к...ва). Казах на свекърва ми естествено и тя ме подкрепи изцяло, като преди преди почивката намерих нейни координати и телефони, на нея и на мъжа й. С две думи бях подготвена и в нисък старт за действие след като се приберем от почивка. Естествено още на следващия ден й се обадих - държа се изключително арогантно със самочувствието на жена, която го притежава и ще се виждат да говорят да се събират да живеят заедно. Чух се и с мъжа й (изключително добре възпитан човек), вечерта след разговора с тях, те са говорили и са решили да запазят семейството си и да си дадат още един шанс. Тя ми се обади да ми го каже лично. Мъжа ми беше полудял, до такава степен, че няколко дена след това решихме да се разделим временно, то и аз исках да се изнесе, защото не можех да го понасям вече. Първо се опита да ме изгони мен от семейния ни дом, защото не можел да ме гледа, т.к. съм развалила щастието му - представяте ли си каква наглост?!?! Категорично му зявих, че той е този, който предаде семейството и е редно да се изнесе той. Откакто се изнесе ми е много по-спокойно. Мисля, че се виждат отново с нея, но това изобщо не ме интересува. Колкото повече време минава, толкова по-добре се чувставам. Питат ме дали мога да простя. Хора минали през това ми споделят, че после се изграждала една по-силна връзка - еми не мога да си го представя това. Той вече ми е изгубил доверието, как мога да живея с този човек в бъдеще? Било "криза на средната възраст" и в мозъка им прещраквало нещо, което и те не можели да контролират - хайде бе. Осъзнаването идвало - да, обаче аз обидите и лъжите не мога да ги забравя! А в същото време той не иска да се разпространява, че сме разделени - хем го е срам, хем да не е с нас. Била съм го излагала - как, като извадих истината на яве ли?!?! Каква наглост, не мислите ли?
