"Обичай се!" Или как да имаме самочувствие, когато цял живот са ни учили да се мразим сами?

  • 9 495
  • 171
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 688
за коментара "трябва да се обградиш с хора, които да те подкрепят и насърчават..." Няма как  да се обградиш с такива хора, докато излъчваш ниско самочувствие. Няма. Първо е вътрешната работа и после външното проявление.
Счупените хора привличат такива като тях - понякога сходни, понякога противоположни, но рядко здрави.
Тъжно е, но е факт. Онези, които имат най-много нужда от обич и приемане често  нямат представа нито как да я поискат, нито как да я приемат.

# 16
  • София
  • Мнения: 16 002
Онези, които имат най-много нужда от обич и приемане често  нямат представа нито как да я поискат, нито как да я приемат.

Нито какво да правят с нея, ако я получат... Не вярват, че я заслужават, вместо радост, често им носи неудобство, съмнение... Не са свикнали да бъдат обичани и не разбират какво е това, нито могат да се доверят. На тях им е комфортно с познатия модел. Както понякога на хората им е гадна хубавата храна, когато цял живот са яли чипс и зрънчо. Затова и трябва много работа, себеопознаване, осъзнаване, за да се неутрализират тези усещания. Психиката трябва да се настрои към това да получава любов и положителни емоции.

# 17
  • София
  • Мнения: 37 875
Коплексите са къде придобити, къде насадени, но!
Омразата си е личен избор, да не се лъжем, уважаеми.

Ариел, чели сме те, знаем. Просто жертва не си, сори.

# 18
  • Мнения: 10 972
Ако когато си на възраст стигнеш до подобни проблеми, които са накарали родителите ти да постъпят по определен начин, то ти постъпваш по същия начин. Защото не знаеш друг. Решение е до колоните , които си изградил до сега и които смяташ за пречки, да изграждаш полека лека нови колони на кото да крепиш . Когато новите ти колони са готови можеш да бутнеш старите. дотогава ще опираш все на старите , защото няма други. Т.че започни да градиш навреме.
Например у вас са искали само отлични оценки и добри резултати. За да не разочароваш и да няма конфликт си бил болен когато те е било страх от класно.
Като възрастен си болен когато те е страх от презентация , сложен проект и пр.
старата колона - болен съм и съм в безопасност.
Нова колона можеш да направиш , като се оставиш на грешката и кажеш - толкова можах, ще опотам пак , ще опитам по-добре , благодаря за насоките . И ще видиш , че не дерат хора и че винаги има начин да се оправи нещо. Света не свършва с едно нещо.
И  т.н.

# 19
  • Мнения: 1 380
Да се обичаш е нещо, което идва само и единствено от теб. Аз също би трябвало да се намразя, ако слушах съучениците си едно време, които ми вменяваха, че съм зубър, грозна и не знам още какво. Един роднина се изцепи, че не съм най-умната. Намразих него. Но обичах себе си през цялото време. Откакто се помня. Не зависи само от родителите ти, а е въпрос на лична самооценка. Не може на 35+ години само тези хора да носят вина. Консултирай се с психолог.

# 20
  • Мнения: 10 972
Те не носят вина , защото те са направили това, което са смятали за необходимо по начина по който са мислели за правилен или им е бил възможен. И те са имали проблеми.
Те са пример - защо, как и т.н. преживяванията може да се използват като ресусрс за разрешаване на проблема,. Ако съумееш.

# 21
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Щом сама си стигнала до истината кой и по какъв начин ти е насадил комплекси и себеомраза, значи можеш и сама да поработиш върху себе си и да се опиташ да отстраниш тези "фабрични дефекти".
Иначе се поставяш сама в ролята на неудачница, на която все другите са й виновни и видиш ли, няма какво да се направи. Рискуваш да предадеш своите травми и комплекси на децата си.
Затова е важно да работим над себе си- дали сами, дали с помощта на специалист.
Да обвиняваме родителите си няма смисъл, тяхното поколение е такова, такива са били моделите на възпитание.
Човек цял живот се учи и самоизгражда, стига да го иска, а не само да кърши ръце.

# 22
  • Мнения: 5 085
Ариел, най-лесно е да я чуваш 2 пъти месечно, казваш че си добре и всичко е наред, питаш те как са и затваряш. Не споделяш, не се занимаваш, не слушаш какво ти говорят. Ще ти олекне и ще се почувстваш добре. Имаш работа, имаш мъж, живей си живота и не се занимавай с минали неща.

# 23
  • София
  • Мнения: 44 845
От психо групата ми запомних нещо - започнете да храните вътрешното си дете. Ама като бебе - спи ви се - спинкате, папка ви се сладоледче - купувате си. Всеки ден си казвате пред огледалото колко сте сладки, умни и красиви.

# 24
  • Мнения: 2 079
Като осъзнаеш, че родителите ти не са перфектни и тяхното мнение не е меродавно. От критиката взимаш полезното и забравяш останалото. Моят баща е добър родител, но въпреки това волно или неволно е насаждал комплекси на децата си, защото не сме идеални копия на неговата визия за нас. Отдавна се научих да не взимам мнението му присърце. Но трябва да цениш себе си, да знаеш колко струваш и колко можеш, и да не позволяваш на който и да е да ти внуши друго.

Трябва и да се научиш да оценяваш добрите неща в живота си. Да осъзнаеш за колко много имаш да си благодарна, едва ли няма. За съжаление от твоите коментари съм видяла само да се оплакваш от всичко възможно и все другите са ти виновни. Това е отровно и сама се саботираш. Промениш ли мирогледа си към по-позитивен, ще привличаш още повече щастие към себе си.

# 25
  • Мнения: 9 280
Да се обичаш и цениш може да се изработи, не е лесно, но е възможно. Ако майка ти те натоварва просто по- редки контакти и по- малко споделяне. Обичта към себе си не я разбирам да папкаш сладолед и да спиш, когато си искаш, защото така освен да станеш дебел и поспалив друго няма да постигнеш. Обичта към себе си се гради с труд и дисциплина и с безкомпромистност към всеки, който пречи на процеса. Трябва да намериш силната си точка, например спорт или работа, това, което ти дава сила.

# 26
  • София
  • Мнения: 44 845
Аз говорех за първи стъпки. Самата база, да прегърнеш вътрешното си дете, което си наврял в ъгъла, защото цял живот го играеш силния възрастен, който се мрази сам.
Впрочем труд, дисциплина, безкомпромисност пак ми звучат като наказания към себе си, защото не сме достатъчно перфектни....

# 27
  • Мнения: 1 688
Точно дисциплината е свобода.
Нужна е дисциплина, да избереш полезни храни вместо захарта, която ти дава кратки пикове на удоволствие.
Нужна е дисциплина за да правиш упражнения, за да се грижиш за тялото си.  Самочувствието понякога може да започне от вън.
Нужна е изключителна дисциплина когато дойде лоша мисъл като "ти не ставаш"  "няма да се справиш" или "на никой не му пука за теб" да я регистрираш и да си повториш ТОВА е просто мисъл. Не е факт.
Нужна е дисциплина, за да работиш върху проект и да постигнеш нещо. Нещо, с което да се гордееш и можейки повече неща да придобиваш самочувствие.
Дисциплината е най-добрата приятелка на хора, с ниска самооценка.

Но е трудно. Трудно е да не се откажеш и да продължиш, защото порастването, промяната е болезнена.

# 28
  • София
  • Мнения: 44 845
Голяма дисциплина е също да си наложиш да спиш нормално, а не да отлагаш до безкрай "утре ще се наспя'", утре ще ям като хората, утре ще отида на почивка...

# 29
  • Мнения: 716
Ариел чела съм те много пъти. И аз съм в същото положение.
Майка ми също продължава да ме мачка и тогава е трудно да се обичам като някой непрекъснато ти смъква самочувствието.
И психолози са ми викали да прекъсна комуникация с нея но ми е трудно. Много трудно

Общи условия

Активация на акаунт