Още малко нерви и дебати до най-добрите РЕЗУЛТАТИ! - Седмокласна 30.06.-07.07.2024

в повечето случаи съм съгласна с теб, но в  този не..Придаде се на  спора нюанс, който определено не беше вложен. В  кооперацията отсреща живеят две деца със СОП - едното с хиперактивност, дисграфия и дискалкулия,  а другото е родено недоносено и в  добавка  също с  дислексия. Е, извини ме , ама по-отдадени майки на идеята децата да постигнат оптималното според възможностите си не съм виждала. 12 години плътно учеха с тях по всичко,  там, където самите те издишаха, разчитаха на външна помощ, положиха максимални усилия  въпреки затрудненията им да се окажат в училището, подходящо за тях, на първото канализираха и енергията  в силов спорт, покрай него и второто, макар и момиче, също се оказа  на ринга.. Ми това си е  точно амбиция, нестихващ родителски стремеж да се осигури оптималното за детето.  И сега тези две деца са в университета и се справят, лесно или трудно няма значение. Борбата вече е тяхна - след макс усилия  от родителите.   Та кое е толкова лошото в това да се попита извън валидното за всички ни желание децата да са  здрави дали един родител няма и други очаквания/ надежди за детето си?  С това въобще не се има предвид  питане дали на родителя не му се искат високи оценки и класиране в  добро според нечии критерии училище, а принципно всякакви  форми на развитие/стимулиране на детето. Те може да са в спорта, изкуството, в  по-приложните професии.. Момчето , което коментирах по-горе, беше в ученическите си години шампион по бокс. В нито един момент не съм чула някоя от двете майки да каже, че няма никакви амбиции за детето си и че й стига само да е здраво. А на втората шапка й свалям даже, понеже преди детето със СОП има и по-голямо, което е живо олицетворение на амбиция, състезателен дух, максимализъм..Много добър родител трябва да си, да балансираш така в ежедневието си, че да изведеш  (успешно) по правилния път две толкова различни деца..