За 2 години ми е купувал 2 пъти по едно цвете - защото и в офиса му раздавали. Прави ми забележки че ходя с едни и същи дрехи (обличам се добре, но с малко неща), че не ходя на някакви процедури, но когато му кажа че просто си правя сметката, отново си премълчава, а забележките продължават. Ако кажа че не мога да си позволя нещо, той ми казва че просто търся извинения и не искам.
Според мен, трябва още сега веднага да предложиш да имате обща сметка, щом говорите за семейство и деца. При нас това беше първата и решаваща стъпка, веднага след като се сгодихме го предложих, не бях добре с парите и ми се виждаше нередно да имаме различен стандарт, щом ще сме семейство. Даже точно така го и формулирах--не може аз така, а ти онака. Не го е предлагал той, но веднага се съгласи, а аз щях да го разкарам, ако не се беше. Няма сериозен мъж, който да не се съгласи, според мен. Това за мен е може би едно от най-важните неща. За мен всичко друго е мижим да те лажем, не се ли съгласи мъж да е до теб в добро и зло и да споделя с теб финансово, не сте наистина сериозни.
Идва тънкият момент с твоя апартамент, който все пак не е ок той да ти го изплаща...Поне според мен, защото той си е твой авоар. Освен ако наистина не е много богат и за него един апартамент е подарък към любимата му.
За ревността наистина не мога да ти помогна, аз никога не съм била с ревниви мъже, защото това ми страшна фобия. Та зависи, може би, колко е ревнив и как я показва тази ревност. Определено, ако го избива дори минимално на някаква агресия -- вербална или друго, не се хаби да говориш за обща сметка
))

Значи не стига, че е стиснат, ами и нагъл.