Събирам ли червени знаменца?

Ми не, жената ясно си написа, че откакто живее с него и  е трудно финансово.

Прочети и постовете. Не ми се търси.

Абе ще ми каже той айде да ходим на екскурзия в Париж, примерно, и тя да каже че няма пари, той, че се стиска, ама няма да предложи той да плати... И смяташ, че този човек прави планове за семейство с теб. И какво, сам ли ще отиде?

За мен, тая връзка не е живеене заедно, с поделяне но общи разходи, а просто прекарване на няколко вечери и уикенди.
Оттам идва и разминаването.
Той може изобщо да не му идва на акъла, че тя има и други разходи освен храна и трябва да й плаща, примерно тока.
Той не се чувства длъжен и това идва от факта  че нямат общо домакинство.
На мен най- много ми избоде очите,че тя е имала нужда за здравословен проблем, а той не й е помогнал. В това се крие всичко и за неговото отношение, най- вече.
С такъв човек не можеш да имаш опора.

Те живеят заедно. В нейния дом. Той си е пренесъл тихомълком багажчето. Става всяка сутрин в нейното легло и отива на работа, прибира се от работа и чака манджорното, чат пат като има претенции ще купи нещо.
Само тя пазарува храната, той само консумира.
Само тя плаща сметките, той  живее там. Ползва нет, вода, ток, отопление. Без нищо да плаща. Така два години.
Тя го отглежда почти все едно и е дете.
И ти викаш това не е живеене. Може ли цитат на авторката на твоето твърдение.

Чувала съм от мъже доста често, че понякога си търсят жена точно около средата на 30-те, защото ги възприемат като "последен влак" и правят какво ли не да ги задържат, угаждат, слугуват. После я сменят с друга такава и така си карат. Явно си е тенденция, както има златотърсачки има и  такива мъже, не знам как се наричат ))

Той просто си е на режим "на гости съм". Авторката е допринесла да се чувства така.

Съветът, който дадох за разговора, съм го прилагала.
Мъжът ми заживя при мен по същия начин. Аз не пожелах у тях, заради сина ми и той малко по малко остана при мен. Няколко месеца забелязах, че още е на режим "гост" (въпреки, че е давал и купувал и преди да заживеем заедно). Един ден просто му заявих, че по половин кг филе елена и луканка, не ми оправят домакинството, че в кварталния магазин, където 200гр кашкавал ти е 10лв.(примерно), не пазарувам. Че може да носи торби за 100лв., но не е на гости вече. Ако иска да пазарува, да обръща внимание аз какво поддържам, какво е свършило или правя списък. Сметките плащам в изи пей, ей тогава. И домакинстването също не е само моя грижа.
Повече разговори не сме водили по тези въпроси. Всичко е точно.
След време ми каза, че много добре съм направила и съм избегнала караници и трупане на напрежение. Хубаво е да има гласност на очакванията и синхронизиране.

Браво Сорша, авторката да прочете два път и да действа.
Ако иска де, ако не, все така ще си кара.

Ми не е браво, нормално е.
Разликата, обаче е, че аз знаех, че не го прави, за да не се мине или за да пести неговите си пари. Просто си е недосетлив и много буквален. С него трябваше так-так. Детето много обича филе. Да, ама не можем да ядем пет дни филе.

Тук обаче, ситуацията май е такава, че авторката вече е сигурна, че той не го прави неволно. И вече е минал моментът, преди който е трябвало да се проведе разговор, за да не се трупа огорчение.

Авторке, струваш ми се разумна и разсъдлива. Отчиташ, че той няма само лоши качества, тоест, не си на емоционална хейт вълна. Но в същото време в отношенията ви зее една огромна пропаст поради липса на комуникация, и тази пропаст идва от теб. Имаш нужди, имаш желания, имаш страхове и опасения, които пради някаква причина не смееш да обсъдиш с него, и те си остават там, да те терзаят и ядат отвътре. В същото време животът си тече, времето си минава, връзката ви буксува и то на едно място, което видно ти е супер некомфортно. А той свиква все повече със статуквото и няма никаква причина да иска или да смята, че нещо трябва да се промени, първо защото му е изгодно, и второ - защото ти не даваш никакви сигнали, че поведението му ще доведе до лоши неща във връзката ви.

Сега, на мен лично този мъж не ми вдъхва доверие. Вече наближавате 40-те, а за мен отношението му е несериозно, липсват му собствена инициатива по въпроси, които са ключови една жена да се чувства сигурна, спокойна и подкрепена. Думите не са подплатени с действия и той няма вътрешната нужда да го направи, нито да движи нещата. Той е такъв, но и ти си идеална среда за такъв да вирее. Все пак си инвестирала някакво време и чувства, а връзките не са лесно нещо, не във всяка си четете мислите и нещата се случват само с поглед. Ако не се научиш да комуникираш, да се заявяваш, да очакваш това, което искаш, дори да го махнеш този, не виждам причина със следващият да е различно.

2 години е много време да  е недосетлив, така е.
А и се досеща, но както казаха тук е за медеца.

Само като чуя обсесивен и лошо ми става. Не може да сте лепнати 24/7.Направо се изцеждащо.

Нормално е. Страх го е да не загуби касичката.

А той за какво пести на нейн гръб? За още едит апартамент?

Ми нещо си пести човека, има си негови планове...

Права си за това. Много е вярно. След края на 20те години не се влюбих никога, а на 15 се влюбвах през ден. На повечето ми приятелки големите любови бяха избивани още като ученички, студентки и край.

Права си, но по-млада няма да станеш. След 35г ще стане още по-трудно, след 40г съвсем. Замисли се има ли смисъл за тебе да удължаваш агонията, да си тровиш нервите говорейки и отсреща да не те отразяват или да ти казват, че ще стане някой ден, да те карат да се оправяш сама, да ти намилат, че не си оправяш финансите, да броиш стотинки. Ако живееше без неканения гост, поне щеше да ти е спокойно и да си купуваш това, което искаш. Можеше и да срещнеш друг.

Това, дето описваш, че правите заедно можеш да го правиш с приятелка, с баба ти, със съсед, колежка. Чиста работа и няма да си позволяват да те пращат на скъпи процедури и да ти казват какви дрехи да си купуваш, а ако посмеят, биеш шута без драми.

Писала съм го и друг път - битовизмите и парите са много, много важни за съжителство и брак. По-важни са от общи културни интереси, сходни политически възгледи, образование и доходи. Ако не може да се разберете на етап гаджета какво да ядете, как да перете и как да изглеждате и да се обличате, мачът е свирен. Може да останете да се влачите заедно още 10 години, но няма да си щастлива, ще живееш в нищета, неспокойна и накрая пак ще се разделите, но няма да си на 31 или 33г, ами на 41 или 43г и от връзката ще ти останат само горчиви спомени и яд.

Мога да ти напиша как приятелки се измъкнаха за известно време от ситуацията - написаха черно на бяло какво не им харесват и какво искат мъжът да прави. Връчиха му го и му казаха, че ако до седмица всичко не е в релси по техния вкус, багажът му ще е на тротоара пред входа в 19.30ч. Трябват точни дати, точни суми, точни срокове и не 2 години или 6 месеца. Всички тези връзки се разпаднаха след 2, 3 или 5г и само дето се пънаха.

Съветват ви да говорите, но вече сте говорили и промяна няма.

Колкото и да ти дресира кучето и да го извежда, да тича с тебе в парка, да те разсмива понякога, жестоката истина е, че ти на него и за лекарства не можеш да разчиташ, камо ли да ти поеме фризьор и да ти купува парцалки. Ми не е гот и все по-зле ще става.

Това ти го пиша, защото не си доволна и искаш друг вид съжителство. Имам приятелки, които издържат мъже, освен че са ги настанили и това не ги бърка. Ти искаш друго. Ами стегни се, седни, кажи му какво не ти харесва и му бий шута! Ама як шут в задните части и out.